В цял свят усилията да бъде намерен лек срещу новия коронавирус SARS-CoV-2, който предизвиква болестта COVID-19, стават все по-големи. А буквално преди дни излезе официална информация в престижното научно списание CELL за нова разработка, в която участва и българин – проф. Димитър Димитров. Той е ръководител на Центъра за терапии с антитела на Университета в Питсбърг.
За разлика от хвърлените неимоверни усилия за разработка на ваксина, проф. Димитров и колегите му работят върху специфично лекарство. Работното му име е Ab8 – това е биологична молекула (антитяло), която блокира навлизането на SARS-CoV-2 в човешките клетки. Както е вече добре известно, SARS-CoV-2 успява да влезе в нашите клетки посредством своя S протеин. S протеинът се свързва с ACE2 рецепторите на нашите клетки – за да си го представим по-лесно, това е все едно да отвориш ключалка с ключ. Ключалката е ACE2, а S протеинът е ключът. ACE2 е един от двата основни стълба на ренин-ангиотензин системата на човешкото тяло. Това е хормонална система в човешкия организъм, която регулира кръвното налягане и електроцитния баланс в организма ни.
Именно принципът "ключ – ключалка" при заразата със SARS-CoV-2 стои в основата на разработката Ab8. Actualno.com успя да поговори с проф. Димитров и той разказа повече за потенциалното обещаващо ново лекарство.
Проф. Димитров, какво представлява Ab8? Как действа?
Това е малка част от антитяло, наречена домейн, която се свързва много силно с вирусния протеин (S протеина), който представлява ключът за влизане на вируса в човешките клетки и оттам за развитие на инфекция. Представете си го така – S протеинът е ключът, с който вируса влиза в човешката клетка, а ACE2 рецепторът на клетките ни е ключалката. Ab8 обаче действа като примамка – все едно фалшива ключалка, която обърква S протеина и го привлича много по-силно, отколкото ACE2, с което елиминира възможността SARS-CoV-2 да намери "истинската ключалка" и да влезе в клетките ни.
В представянето на Ab8 е посочено, че то дава резултати при опитни животни както като профилактично, така и като ефективно лекарство при вече настъпила зараза с COVID-19. Как е възможно това?
Това е възможно, защото когато SARS-CoV-2 влезе в човешкото тяло, му отнема известно време преди да зарази клетките ни. Ab8 предотвратява инфекция на клетките, не позволява на вируса да инфектира. Но ако много голям брой клетки са вече заразени, което се случва в много късните етапи на остра проява на COVID-19, тогава Ab8 може да не е ефективно. В изследванията ни досега сме третирали Ab8 върху опитни животни в кратък срок след като са били заразени с COVID-19 и тогава Ab8 е много ефективно. Много ефективно е, дори повече, като превантивна мярка, защото в този случай вече е в нашето тяло и посреща тепърва влизащите вирусни частици, с което предпазва клетките ни от инфектиране.
Защо в случая на Ab8 говорим за лекарство, а не за ваксина? Какво е Вашето мнение - накъде трябва да се насочат усилията на науката - към лекарство или към ваксина срещу COVID-19?
И към двете – ваксината е много по-евтина и може да се произведе по-бързо в големи количества от лекарство като Ab8. Но, много важното предимство на антитела като Ab8 е, че могат да бъдат използвани и като ваксина, за предпазване, и като лекарство при вече настъпила зараза, макар и в по-ранен етап. Ваксината не е ефективна, когато говорим за вече заразени хора.
Свързвал ли се е с Вас или с отговорните за проекта официален представител на българската държава, за да проучи какви са условията за бъдещи доставки на Ab8 за България?
Не. Има време, защото ще отнеме поне няколко месеца да бъдат произведени значими количества от Ab8 и то да бъде направено напълно безопасно за ползване от хора. Освен това, трябва да има официално одобрение за пускане на пазара на Ab8 от оторизираните власти.
Разкажете с няколко думи за Вашата работа и постижения - какъв беше пътят ви до Университета в Питсбърг и по-специално за работата Ви по предпазването и лечението на други коронавируси и други инфекциозни заболявания?
Работех много години в Националните институти по здравеопазване в САЩ (NIH), като работата ми беше върху антитела срещу вируси и рак. Преди 3 години се преместих в Университета в Питсбърг и стартирах Център за терапии с антитела. Групата, с която работех в NIH, откри много антитела срещу SARS-CoV и MERS-CoV, предшествениците на SARS-CoV-2, както и срещу други вируси като ХИВ, Хендра вируса, Нипа вируса, Денги. Антитялото ни срещу Нипа и Хендра беше одобрено за клинична употреба в Австралия и беше използвано и при хора, заразени с Хендра. Откакто то се ползва в Австралия, няма починал от Хендра – ужасен вирус, при който смъртността достига до 90%! То беше тествано за безопасност от 40 доброволци и беше одобрено като безопасно.
БЕЛЕЖКИ
Ab8 е де факто представлява моноклонално антитяло. Повече информация за други подобни разработки можете да откриете ТУК и ТУК!
Проф. Димитров говори за работата си още пред БНТ и БНР. От думите му пред двете национални медии станаха ясни следните неща:
1. Тепърва Ab8 трябва да мине през клинични изпитания при хора. Това ще се случи в процес, подобен на този за тестване на ваксини - в три клинични фази. Първата е за установяване на безопасност на лекарството т.е. да няма тежки странични ефекти, втората е за установяване на ефективност на лекарството срещу SARS-CoV-2, а третата са изпитания върху по-голям кръг хора, с включване на доброволци от различни специфични групи.
2. Според проф. Димитров, ако всичко върви по план, то Ab8 ще е лекарство, което можем да приемем веднъж и то да действа в рамките на 5-6 месеца.
3. Най-рано догодина може да се очаква завършване на целия клиничен процес и одобрение на лекарството от Агенцията по храни и лекарства на САЩ (FDA).
Интервю на Ивайло Ачев
