Народно събрание без председател. Така ли ще работи 48-ият парламент? В „Отговорите със Спасиана Кирилова“ разговаряме с проф. Росен Стоянов, политолог и преподавател в НБУ.
Не е невъзможно, нека така да го кажа по-уклончиво, да се стигне до там, че парламентът да функционира и да приема определени закони, без да излъчи в по-подължителен период от време правителство. Така че да подготви онази добра база, с която следващото служебно, вече имайки бюджет и приети закони за парите от Европа, да ги реализира, докато премине тази зима, докато се успокоят страстите и докато, както се казва, се превърти играта, прогнозира проф. Стоянов.
И напролет на избори. Не е невъзможно това да е крайният компромисен вариант, който обаче е компромисен не защото са седнали да се разберат и са достигнали до този извод, а защото просто са в безизходица.
Най-лошият вариант е конституционна криза, на ръба на която сме. Защото да, политическа криза винаги има. Криза в смисъл на възможност. Противоборство на статукво и алтернатива. Това е принципът на демокрацията. А парламентарната такава, каквато виждаме в момента, извинете за чуждицата, тупик, безизходица, път без изход, наблюдаваме всеки ден. Лошото е, че я наблюдаваме, защото хората все повече се отвращават на всекидневна база от неспособността на онези, които са уж елитът, уж цветът на нацията. Но конституционната криза ще е голям проблем. Представете си решения на този парламент, които впоследствие бъдат оборени от Конституционния съд, който е независим и между другото доста обективно въздаващ, образно казано, правосъдие, защото той не е съд в пълния смисъл на думата. Но е единственият, който има право да тълкува Конституцията от последна инстанция. Тогава ще влезем в ситуация, в която всичко това трябва да се разформирова и за съжаление радикализиращи се субекти ще извлекат най-големи ползи от това.
Вървим ли тихомълком към президентска република ще разберете от видеоматериала.