Противоречието между финансовия и индустриалния капитал намира място във всеки един сериозен анализ. Става въпрос за две функции на капитализма, които са облечени в съответните носители. Финансовият капитал е изключително мобилен и разрушава всякакви прегради. Промишленият капитал е миналия ден на капитализма, от гледна точка на финансовия.
Основният мотив на капитализма е капитала като нарастваща стойност. Ако той може да печели пари без да прави нищо - няма и да прави. Тази битка между финансовите номади, ако използвам този хубав израз на един от апологетите на глобализма Жак Атали и индустриалистите, победата по-скоро е на страната на финансовия капитал.
Това заяви в ефира на предаването "Студио Actualno" социологът и депутат от БСП професор Иво Христов.
Българското общество няма ресурс - икономически, социален и ментален. То не разбира собственото си състояние, посочи Христов в отговор на въпрос дали България може да стане субект на собствената си съдба.
Обикновено преврати се правят от елитите, но в България патриотичните елити са маломощни, а мощните елити не са патриотични. Нямаме и стратегически външен съюзник, който да е заинтересован България да излезе от това състояние и да мине в друго.
До утре можем да опаковаме тази ситуация в пожелателен стил, че при определени обстоятелства може да се случи едно, друго или трето. Единственото нещо, което може да се случи е в геополитически план да настъпят такива драматични промени, че на тази база и в нашия край да се отвори прозорец от стратегически възможности, тогава тук да има субект на стратегическа промяна, който да я усети, оцени и да направи необходимото, за може България да премине в по-положително качествено състояние.
Но справката с българската история показва, че нито един от големите преврати в българската история не е продукт на българите. Става въпрос за периода от турското робство насам. Нито руско-турската война, нито 9 септември 1944 година, нито 10 ноември 1989 година. За съжаление ние не сме субект на собствената си съдба - това е положението.
Но това съвсем не означава, че трябва да скръстим ръце и това да ни служи като оправдание за традиционната българска пасивност, мързел и безгръбначие. С международното геополитическо положение не можете да се оправдаете защо река Искър е пълна с боклуци. Не е световният капитал този, който ги е нахвърлял там, а нашата мърлявщина и разпасаност на обществото.
Очаквам все повече да се застъпва дистанционното обучение в образованието, което на практика е имитация на обучение. Това е система от ритуали, които да имитират дейност, тъй като когато нямате съдържание, формата става съдържание. Генерациите ще стават все по-неграмотни и по-необразовани и все по-лесно манипулируеми. Това ще се компенсира с бясна пропаганда във всички възможни нива, че всъщност това са най-информираните поколения.
Всеки опит да се казва истината, такава каквато е и със съответната аргументация, среща враждебност дори в научните и академични среди в България. Това е все едно да се ядосаш на огледалото, защото те показва какъвто си.
Но ако за средния човек да не му се казва истината и да не получава лоши новини се счита за норма, в областта на експертните среди и тези, които вземат управленски решения, този тип враждебност е напълно обясним, но в средносрочна перспектива ще закопае държавата и обществото, заяви Христов като призна, че не получава достатъчно подкрепа в академичната общност.
Съществуващите ресурси и технологии могат да осигурят нормалното оцеляване не на 8 или 9 милиарда души, а на над 20 милиарда човешки същества. Но това означава да се смени модела на консумация, модела на използване и производство на ресурсите. Но това не е икономически и технологически, а политически проблем и той опира до властта, отчете още той.
По отношение на собственото си бъдеще и дали той е свързано с българския парламент Христов отговори със сентенцията, че ако искате да разсмеете Бога, разкажете му плановете си за живота. Огромна част от нашите сънародници явно нямат представа какви са реалните възможности на един депутат. Българският парламент е докаран до декоративни функции, особено при последното управление на ГЕРБ, което гледа на него като на досадна подробност. За тези четири години понесох повече негативи, отколкото позитиви. Ситуацията в България се оказа дори по-лоша, отколкото предполагах.
От друга страна не можех да постъпя другояче, защото другият тренд също беше много силен, а именно - не може само да стоите отстрани и да критикувате, ако не се включите в промяната, каквото и да означава това. Без да си дават сметка, че възможностите за социална промяна са лимитирани, меко казано. Положителното за тези четири години беше, че аз обиколих страната няколко пъти, срещнах се неизброимо количество хора. Видях много голямо желание за промяна и надежда в тези хора. Тъй като това е взаимен процес на дисциплиниране на ума, аз не съм от обществените деятели, които целят да се харесат на тълпата. Смятам, че отговорният обществен деец е този, който е суров и откровен и казва на подкрепящите го какво мисли за тях. Мисля че бих бил и съм по-полезен в това си качество, отколкото да ги галя по косъма. Това беше един поучителен за мен период, а колкото до бъдещите ми планове ви казах преди малко за това дали искате да разсмеете Бога, завърши той.
