Победителите в "Сграда на годината": София има нужда от истински зелени сгради

В навечерието на Новата година Actualno.com разговаря с победителите от конкурса "Сграда на годината" в категорията "Устойчиво строителство - жилищна сграда". Инвеститорите от ACME - Мартин Янев и Чавдар Янев - спечелиха с "Изгрев 132" - първата българска жилищна сграда, сертифицирана по най-авторитетния и разпространен международен стандарт за устойчивост - BREEAM.

Още: Здравка Евтимова: 2024-та беше борба да запазим здрав духовния си гръбнак (ВИДЕО)

Още: Мария Лалева на Бъдни вечер: На ръба на бездната трябва да изберем любовта (ВИДЕО)

Какво точно представляват устойчиви сгради, защо в тях е бъдещето, как може да се спре архитектурния хаос при масовото застрояване в София и още - четете в долните редове.

Какво представлява устойчивото проектиране и има ли почва у нас?

Устойчивата архитектура е съобразена с принципа на устойчивото развитие, който принцип изисква всяко поколение да задоволява потребностите си, без да лишава следващите поколения от възможността да задоволяват своите потребности. За да се реализира един проект за строителство на сграда се използват материали, енергийни ресурси, човешки ресурси, които оказват вредно въздействие върху околната среда. За да използваме терминът устойчива сграда, трябва да оценим какво влияние оказват дейностите по строителството и управление на процесите върху Околната среда и до колко такава сграда създава удобна и здравословна среда за обитателите. Напоследък доста често се употребяват термините "зелена сграда", "еко сграда". Една сграда, за да е "зелена" тя трябва да е оценена по методология за това какво вредно влияние оказва върху околната среда и каква среда създава за обитаване. За съжаление, в България много инвеститори използват термина "зелена сграда" като си мислят, че ако засадят няколко дървета пред сградата и направят модерна фасада, и от някои апартаменти има гледка към планина, то това е "зелена сграда", но в действителност няма нищо общо с понятието "зелена" , "устойчива" сграда.

Още: Заплатите, пенсиите и бюджетът: Христина Христова с анализ на състоянието на хазната (ВИДЕО)

Още: Между гнева и надеждата: Политическата 2024-та през погледа на Боряна Димитрова (ВИДЕО)

Сградата/обектът е устойчива когато е сертифицирана чрез система за обследване и оценка (каквито са международните стандарти BREEAM, LEED, DGNB). Това означава, че сградата/обектът е обследван във всички фази на инвестиционния процес – от идейния проект, технически проект, организация и провеждане на строителството и последваща експлоатация.

Как решихте да инвестирате в такъв тип строителство? Не е ли рисково с оглед на това, че сякаш тепърва си пробива път в България?

Изгрев 132 е първата жилищна сграда в България, сертифицирана по стандарта BREEAM. BREEAM е най-известният световен стандарт в областта на проектирането, изграждането и експлоатацията на сгради. Критериите, които включва стандартът, покриват широк спектър от категории: процесите на управление на енергията, използването на вода, качество на вътрешната среда (здравословния живот на обитателите), замърсяване, вид на транспорта, използвани материали, управление на отпадъците, експлоатация на сградата.

Енергийната ефективност на жилищата в сграда Изгрев 132 ще доведе не само до по-ниски сметки, но и до цялостно намаляване на отрицателните емисии на въглероден двуокис. Сградата предлага повече комфорт, по-малко разходи и възстановена хармония с околната среда.

Още: Кой е неподходящият подарък? Габриела де Лука за символа и изкуството на подаряването (ВИДЕО)

Още: Откриха реновираната детска градина 49 "Радост" в столичния район "Изгрев" (ВИДЕО)

Ние направихме един различен продукт, в сравнение с останалите предприемачи и строители и като всяко ново нещо, си поехме риска. Сградата се разпродаде още преди завършен груб строеж (АКТ 14), на 70%. До АКТ 15 бяхме разпродали всички апартаменти, което за нас означава, че купувачите са оценили проекта подобаващо.

По-скъпо ли излиза да се инвестира в устойчиви сгради и какъв тип хора ги предпочитат?

Със сигурност проектирането и строителството на устойчиви сгради, които са сертифицирани по международни стандарти излиза по-скъпо. Нашите клиенти са хора, които работят в международни компании или имат собствен бизнес. Това са успели хора, които знаят какво търсят и как да живеят и могат да направят разликата.

Кои са най-големите им предимства?

Най-голямото предимство е здравословната среда, комфорта на обитаване и енергийната ефективност, която влияе на експлоатацията и ниските разходи за отопление/охлаждане. След като завършихме проекта, направихме термографско обследване (това е обследване на всички места, през които незабележимо прониква влага), обследване за шум и осветеност. По всички показатели сградата Изгрев 132 е доста над стандартите, които се изискват от ЗУТ. При обследването за шум се оказа, че покриваме стандарта над 5 пъти, дори експертите, които го правиха, казаха, че сградата е като звукозаписно студио.

Вие спечелихте приза "Сграда на годината 2017" в категорията "Устойчиво строителство - жилищна сграда". Законовата и нормативна уредба в България стимулира ли подобен тип строителство?

За съжаление подобен тип проекти не се стимулират, напротив, дори местните данъци за такива сгради (които се водят луксозни) са по-високи, което е абсурд. Нормативната уредба в България е доста остаряла, и на устойчивото строителство не се отделя достатъчно внимание.

Както знаем, в целия свят сградите са най-големият консуматор на енергия и производител на вредни емисии. В момента енергията се хаби в огромни пропорции с неподдържани сгради и остарели технологии. Дори не може да се направи качествено и бързо обследване на сградите, тъй като липсва необходимата техника – наличните в България термокамерите се броят на пръстите на едната ръка. А за да направим подобрения, трябва да сме наясно с какво разполагаме като сграден фонд.

Ако бъде вменено като изискване или се предложат материални/данъчни стимули за собствениците, съм убеден, че ще се създаде обществена нагласа за едно позитивно състезание за енергийно ефективни сгради и екологичен личен и обществен транспорт.

Необходимо е също да се подменя и обновяват енергийните ни източници и да се стимулира "зелена" икономика, да се увеличат е-базираните услуги, да се рециклират наистина все повече отпадъци, да се намали разхищението на енергия и ресурси в сградите, в които живеем и работим.

Как може да се спре архитектурния хаос при масовото застрояване в София?

Чрез правила и норми, които трябва да се спазват. Трябва да има стандарти за визия, етажност, зелени площи, паркоместа. Виждали сме много сгради с кули, еркери и други "архитектурни шедьоври", което е недопустимо. Цветовете и визията на фасадите също трябва да се уеднакви според района в който попада сградата.

Най-големите предизвикателства са уличната инфраструктура, наличие на тротоари, пешеходни и вело-алеи. В новите жилищни територии темпът за изграждане на уличните трасета е изоставащ или блокиран. Това затормозява провеждането на транспортните потоци и пречи за нормалното функциониране на средата. Състоянието на настилките е лошо, липсват уширения при кръстовищата, в активните ленти за движение се наблюдава безразборно паркиране. Паркирането се извършва преди всичко по уличните платна и тротоарите. Съществуващите паркинги в жилищните комплекси, оразмерени съгласно нормативите от периода 1960-1980 г. за 250 места на 1000 жители, не удовлетворяват потребностите, поради преуплътняване на комплексите и увеличаване броя на автомобилите.

Несъмнено новите "мащабни" проекти в София ще утежнят още повече трафика и достъпа до сградите.

Какво смятате, че е бъдещето на устойчивото строителство у нас и може ли то да е съизмеримо с най-добрите практики от чужбина?

Устойчивият град е ориентиран към хората, създаден е за тях. Това е град с добри обществени пространства, който приканва хората да ходят пеша или да се придвижват с велосипед, с добри условия да се използва градския транспорт, така че хората да станат по-малко зависими от това да използват колите си.

Друга посока на развитие на градовете е те да станат по-зелени и да имат достатъчно количество растителност, която може да пречиства въздуха и да осигурява прохлада през лятото. Също така устойчивите градове трябва да имат повече "зелени сгради". Но "зелените сгради" сами по себе си не могат да създадат устойчив град. Уникалният климат и ресурсите – минералните извори, планините с които разполага София, предполага градът да се развива устойчиво. Можем да се превърнем в Будапеща* на Балканите ако развиваме добре тези ресурси. Защо не София да си има и един АРТ Квартал като Кройцберг в Берлин. С желание и правилно планиране, София може да се превърне в устойчив / зелен град.

*Будапеща е един от градове в Европа, които се стремят да се развиват с "еко" насоченост и устойчивост. Например - шофьорите в дните с особено големи замърсявания са задължени да не карат автомобилите си заради опасния смог в унгарската столица. Те имат правото да пътуват безплатно в градския транспорт.

Интервю на Милена Славкова