Г-н Милев, ако сте министър на финансите, какво незабавно бихте променили във финансовата политика на България?
Философията на нашата финансова политика е устойчиво социално-икономическо развитие с грижа за хората. Защото зад числата в бюджета стоят хора. И тези хора трябва във всеки един момент да усещат, че имат пълната защита и подкрепа от държавата.
Усвояването на еврофондовете не може да бъде крайна цел. Европейските средства не заместват, а надграждат финансирането на националните политики. Затова нашата фискална политика трябва да гарантира национално финансиране на политиките за устойчиво социално-икономическо развитие, но и да възстанови доверието на гражданите в „социално“ и в здравноосигурителната система.
Бюджетирането включва отговор на въпросите: кой предоставя, как, какво, кой решава.
Заради факта, че България е с най-ниския БВП на глава от населението в ЕС, от което следва, че ограниченията пред бюджета ѝ са най-сериозни, една от основните ни цели по отношение управлението на публичните финанси ще бъде повишаване ефикасността на публичните разходи.
Предлагаме политика в областта на управлението на публичните финанси, чиято цел е превръщане на публичните разходи във важен икономически инструмент за корекция на пазарните дефекти, стабилизация на икономиката – посредством държавни поръчки, инвестиции и гаранции, увеличаване на доходите на населението, а оттук ‒ на жизнения стандарт и благосъстояние.
Сред основните цели на финансовата ни политика са: намаляване на бедността и неравенствата, преодоляване на задълбочаващите се регионални различия, както и продължаване процеса на фискална децентрализация.
Ще въведем система на семейно подоходно облагане на доходите на физическите лица с прогресивна скала, като сегашната ставка от 10% се запазва за голяма част от работещите, а увеличението ще засегне само 120000 души с доходи над максималния осигурителен доход. В същото време младите хора до 26 годишна възраст няма да плащат данък върху доходите, а част от данъка върху доходите на физическите лица ще остава в полза на общините, където живеят тези, които го внасят. Ще намалим на 9% ДДС на всички храни и лекарства.
Чрез финансовата политика ще се финансират приоритетни национални, общественополезни публични, инвестиционни, инфраструктурни и енергийни проекти, които ще се одобряват от Народното събрание на Република България след широка публична дискусия.
Как оценявате изпълнението на държавния бюджет за тази година?
Още с внасянето на държавния бюджет направи впечатление, че управляващите не бяха заложили сценарии с локдаун до края на 2020г. За тях коронакризата приключи и страната тръгнала да се възстановява вече. За 2021г. даже са заложили и лек ръст. В същото време приложиха почти всички социални мерки, предлагани от БСП през последните четири години, но с ограничен срок на действие, в по-голямата си част до изборите. На практика макроикономическата им прогноза се срина, като поредното срутище още с приемането на бюджета за 2021г. Ограничаването на потреблението в края на годината и първото тримесечие на 2021 сериозно се отразява на бюджетните приходи, а на този фон подобно на безумец премиера обикаля с една джипка и пилее публичен ресурс. За това разхищение трябва да му се потърси отговорност- не само политическа.
Дълго време сегашните управляващи се хвалиха с финансовата стабилност, но от миналата година се отвори възможност за извънредни харчове, включително чрез набиране на дълг от външните пазари заради коронакризата. Какво се получи след промяната на курса?
Какво означава финансова стабилност при положение, че си страната с най-ниските заплати в ЕС, най-ниските социални плащания, най-голямо съотношение между финансирани от държавата и доплащани от пациентите здравни услуги, но пък имаш нисък бюджетен дефицит? Нисък бюджетен дефицит означава пестене на пари, които трябва да се дадат на хората и на обикновения бизнес. Примерът е много прост: вземете един клошар, който рови в кофите и един човек с жилище, автомобил, нормално облечен и нахранен, но с кредити, които обслужва. По философията на управляващите клошарят е финансово стабилен, защото не дължи на никой. Да няма работа, къща и прилични дрехи, но е финансово стабилен. Другият, обаче имал кредити и утре можело и да не е в състояние да ги обслужва, затова не е финансово стабилен. Кой живее по-добре? Не е важно колко харчиш, а какъв е резултатът.
При спад на икономиката (реален растеж -4,2), бюджетния излишък е 1,9 (2,303 млн. лв.). Страшното е, че за да се похвалят с излишък днес, финансират харчовете си директно с външен дълг. Дълг, който ще връща следващото поколение. Само, че и този мит се изпари. През изминалата година ГЕРБ увеличи външния дълг с 1/4 (26%) от 18 305 млн. лв. на 23 185 млн. лв. В същото време прахосаха 5 млрд. лв. от фискалния резерв само за 2 месеца - ноември и декември. През октомври фискалният резерв е 13 105 млн. лв., а през декември - 8 026 млн. лв.
БСП отдавна се застъпва за въвеждане на прогресивно подoходно облагане. Какво ще спечели България от такава промяна на данъчната система?
В исторически план въвеждането на плосък данък се е смятало за голямо подобрение, защото аристокрацията и духовенството са били освободени от почти всякакви данъци. Това е и една от причините за Френската революция. През 19. век плоският данък за всички доходи е въведен в повечето европейски страни.
У нас плоският данък бе въведен през 2008 г. с цел повишаване на конкурентоспособността на реалната икономика и в подкрепа на фискалната сигурност. След 13 г. можем да кажем, че той изигра своята роля, но вече изчерпа своите възможности и не привлича чуждестранните инвестиции.
Прогресивното подоходно облагане в общоприетия му вид с необлагаем минимум и нарастване на данъчната ставка през определен интервал също не е решение. В съвременния свят капиталът е намерил своята вратичка чрез данъка върху дивидентите и ликвидационните дялове. На практика с появата на данъка върху дивидентите прогресивния данък обхваща трудещите се и дребните рентиери. Притежателите на дялове в търговски дружества, както и едрите собственици на недвижими имоти се облагат с данък върху дивидентите. За да има равенство между облагането на труда и капитала следва със същите стъпки да се повиши и данък дивидент.
Затова предлагаме да въведем система на семейно подоходно облагане, в центъра на която стои не отделния индивид- данъкоплатец, а семейството или още по точно домакинството. Разликата е, че под домакинство за нуждите на данъчното облагане се разбират две и повече лица, които живеят в едно жилище или част от жилище и имат общ бюджет, независимо дали имат или нямат родствени връзки помежду си. Домакинство е и едно лице, което живее в самостоятелно жилище, стая или част от стая и е на самостоятелен бюджет.
При такова облагане общият доход на домакинството се разпределя на всеки член и едва след като средствата покрият необходимия екзистенц минимум за всеки член от домакинството, горницата се облага. Първата стъпка е за родителите с деца под 18. За всяко дете да се приспада до 50 лева месечно от дължимия данък общ доход. На практика това е необлагаем минимум от 500 лева на месец за семейства с едно дете, 1000 лв. за семейства с две деца и т.н. Мярката ще даде данъчни преференции на 755 946 семейства.
Управляващите сега се хвалят как постигат 3-3,5% годишен икономически растеж, но още през 2017 година доц. д-р Виктор Йоцов от Института за икономически изследвания на БАН посочи, че с 3% растеж дори не можем да влезем в режим на догонване на средното ниво в ЕС – трябват ни поне 5%, според него. Кои мислите, че са най-належащите промени в икономиката ни, за да го постигнем?
Колкото и да се хвали ГЕРБ не може да достигне резултата на тройната коалиция. Средногодишният ръст на икономиката за 4 години (2005-2008) на тройната коалиция, или на БСП, както казват е 6,65. Средногодишният ръст на икономиката на ГЕРБ за 12 години е 1,38. Пет пъти по-нисък. Средногодишният ръст на БВП на глава от населението (благосъстоянието) при тройната коалиция е 7,44, а на ГЕРБ за 12 години е 2,50. Три пъти по-нисък.
За 12 години ГЕРБ произведе единствено свои милионери. Депозитите над 1 млн. лв. през декември 2009 за 360. Депозитите над 1 млн. лв. през декември 2020 за 1180. Три пъти повече.
В същото време възнагражденията в частния сектор нарастват едва с 45%., минималната пенсия за трудов стаж нараства от 175 на 300 лв.
Днес депозитите на граждани и фирми са над 90 млрд. лв. Скоростта, с която растат депозитите (бели пари за черни дни) не е достигана дори по време на най-тежките кризи до сега в страната.
В глобален мащаб предстои много сериозна икономическа трансформация. Много професии ще отпаднат и ще бъдат заменени с нови. В близките 5 години е наложителна пълна дигитализация. Ако не променим качествения състав на работната сила, рискуваме в близките десет години голяма част от населението да стане непригодна за пазара на труда. Нужна е коренна промяна на образованието и съобразяването му с регионалния пазар на труда. В същото време страната ни е с изключително енергоемка икономика. Преминаването към ниско въглеродна и водородна икономика следва да бъде основен приоритет, вместо облепването на сградите със стиропор. Планът за възстановяване и развитие дава достатъчно финансови средства за това. Ние имаме готови предложения в тази насока, които почиват на два стълба: дигитализацията и водородната икономика. Ще увеличим приноса на микро, малки и средни предприятия към БВП от 58% на 70%, като въведем Стартъп визи за България и стимулираме създаването на дружества за стартъпи и иновативни компании в България. Предлагаме секторна стратегия за привличане на инвестиции в страната, обвързана с научните центрове за върхови технологии. Ще предложим държавни гаранции срещу риск от реституционни претенции и промени в законодателството с изключение на екологично и трудово законодателство, за да върнем обратно в България инвеститорите, които ГЕРБ изгони. Държавата ще подкрепя националните компании за създаване на регионални брандове за производство на уникални за районите продукти и услуги, както и за износ на тези продукти. Крайната ни цел е да имаме устойчива икономика, която създава работни места и привлича таланти.
