Петко Ковачев е роден на 26 юни 1966 г. в Стара Загора. Завършил е ВИИ „Карл Маркс“ (сега УНСС). Има квалификации за посредничество при сделки с недвижима собственост, оценка на инвестиционни проекти, ОВОС, икономика на околната среда, финансово посредничество при проекти за околна среда, мониторинг на международните финансови институции и на европейските структурни политики и фондове. В момента е ковчежник на ПП "Зелените".
Ковачев говори за ситуацията с ОП "Околна среда" и като цяло бъдещето на оперативните програми за следващия програмен период специално за Actualno.com:
Господин Ковачев, по ваши наблюдения колко е сериозна ситуацията с ОП „Околна среда”?
Много сериозна е, защото процедурата (наказателната процедура, започната от ЕК – бел.ред.) започна официално заради проблеми с обществените поръчки.
Освен официалната причина за проблемите с обществените поръчки, „Околна среда” върви много слабо като изпълнение, като постигане на целите. Специално по втората приоритетна ос за управление на отпадъците има много сериозни жалби от страна на поне 5-6 местни инициативни групи, които са против изграждането на предложените регионални депа.
Има проблеми с изпълнението дори на оси за биоразнообразие, където виждате, че се върти някакъв много странен ажиотаж (спекулативна треска, използва се най-често в контекст на стоковите пазари и финансовите борси – бел.ред.) срещу участието на неправителствени организации там.
Всичко това е много ясен сигнал за ЕК, че цялата оперативна програма има риск да бъде изпълнена не повече от 20-30% максимум. Мисля, че след като дълги години ЕК се опитваше да помогне, да модерира някакъв процес на подобряване на нещата, вече са стигнали до идеята, че нещата са неспасяеми.
Оттук нататък това е външният проблем. Защото вътрешният е, че междувременно трите български правителства от 2007 г. досега плащаха с пари от бюджета инвестиционни проекти. И няма да получат покриването на разходите от Брюксел.
Така че ще имаме проблем с бюджета и по тази линия... Което се отнася и за ОП „Регионално развитие”, където нещата също започват да изглеждат доста сериозни. Но това е само защото мога да го кажа съвсем ясно, че големите пари за техническа помощ, които трябваше да обучат бенефициентите, включително и общините, очевидно бяха използвани за други цели... За едни хубави разходки напред-назад из България, но не и за сериозно обучение.
По ваши данни за загуби на какви средства може да стане въпрос?
В ОП „Околна среда“ може да се стигне в рамките до половин милиард, може би малко повече...
Лева или евро?
Говорим за лева. И горе-долу сумите за ОП „Регионално развитие“ варират в този порядък.
Не е достатъчно обаче да се фокусираме само върху тези две програми. Защото в момента, както знаете, има и една друга процедура, доста странна – някои, които получават финансови корекции по проектите си в общините, като че ли се опитват да започнат обратен процес, т.е – едва ли не да съдят министерството за тези корекции.
И тук можем да станем свиделите на истории, които да доведат до много по-сериозни санкции. Защото се оказва, че в България – от други оперативни програми има примери, има случаи, в които съдът е отсъдил в полза на жалбоподателя. Мисля, че даже вчера (9 юни 2014 г.) излезе новина по тази тема – по оперативната програма за рибарство, че една от мидените ферми е спечелила срещу управляващия орган. От друга страна имаме случаи в Благоевград, където фирми, които са получили средства, им е била наложена финансова корекция. След проверка от ОЛАФ после е заведено дело от НАП, за да се приберат парите, но съдът отсъжда в полза на нарушителя.
Така че аз предвиждам и хаос в този процес, така да го нарека – между засегнатите, тези които са им орязани парите – бенефициенти и управляващият орган. Което мисля, че ще бъде и някакъв странен прецедент за еврофондовете. Когато в Брюксел основният модел на българското правосъдие е случаят САПАРД с Марио Николов и Людмил Стойков, мисля че ЕК напълно ще има мотив да предприема и други мерки. Така че мисля, че се задават интересни времена в тази насока.
В тази връзка – очаквате ли ситуацията да се отрази върху оперативните програми за следващия програмен период?
Оперативните програми за следващите 7 години са вече достатъчно в риск да се забавят значително и без тези проблеми от сегашните оперативни програми. Но, разбира се, защото сега тече процесът на тяхното разглеждане и оценка в ЕК. И след като вчера (9 юни) е бил върнат Договорът за партньорство с доста сериозни забележки, които мисля, че медиите отразиха нашироко.
Забележки, които всъщност не се дължат на незнание или на това, че някой не си е написал домашното правилно, а на съпротива от страна на пишещите в България да се вслушат в съветите, или ако не искат да се вслушат ,да се обосноват.
Та, бъдещите оперативни програми са силно застрашени от комбинацията от лошо написани текстове за тях плюс лошо изпълнение на предишните. Ще ви дам само един пример, без да споменавам оперативната програма – има една оперативна програма, която е подготвена, в която всички нейни цели и приоритети са обосновани с „copy-paste” 2 страници текст. Ама абсолютно 1:1! В които се повтаря думата „ще“ в един такъв общ план – „Ние ще“, „Ние ще“, „Ще използваме и това“, „Ще използваме онова, което е написано в член едикой си на регламент едикой си“... И нищо конкретно.
Тоест, те взимат препоръките и насоките на регламентите, слагат бъдеще време в изреченията, и ги слагат като обосновака. И говоря тук за програма, която е в рамките на около милиард евро. Така че не мисля, че този подход ще мине незабележо през оценяващите, в който и да е офис на ЕК.
Очевидно в случая става дума за загубено доверие. Какво трябва да се направи и след колко време то може да бъде възвърнато?
Изгубено доверие... Това е много хубав термин, който обаче, ако почнем да го налагаме, с него ще се случи това, което в България се случва например с „липса на политическа воля“... Тоест, хората ще започнат да се подиграват, несъзнавайки всъщност колко е сериозен проблемът.
Да, изгубено доверие има. И да, то може да се поправи бавно, и то с работа. Така че, на първо време, трябва да се напишат или пренапишат в къси срокове елементите от новите оперативни програми. И да се дадат реалистични анализи. Защото има свръхочаквания, има свръхобещания как много неща ще постигнем. И в същото време няма никакви конкретни измеряеми посочени индикатори, с които който и да е вътрешен или външен човек да установи дали това, което се предлага, може да се случи. Това е първата стъпка.
Другата е да се променят някои правила, свързани с улесняване на изпълнение на програмите. Улесняване на изпълнението означава да се намали административния тормоз на бенефициентите и особено на тези, които не са държани институции. Защото е факт, че държавните институции получават много по-лесно парите от частните бенефициенти.
И според мен има една трета много важна особеност. Тъй като бъдещите оперативни програми са много ясно фокусирани върху теми, свързани с интелигентния растеж, с нисковъглеродна икономика, с осигуряване на работни места и борба с бедността, много ясно са разписани тематичните цели. Иска се просто да не се правим на много интересни, а да фокусираме конкретни действия по конкретните теми.
Когато хората ти казват „За цяла Европа предлагаме да има път към нисковъглеродна икономика“, ти не да викаш: „Ние ще финансираме каквото иска българския бизнес“. Който, в скоби казано, иска да има пари, за да наема необучена, необразована работна ръка от малцинствата. Което, между другото, директно го казват представители на бизнеса по време на процеса и аз съм го чувал с ушите си това. А да се насочат към това, което правят. Тоест, не да кажем ние: „Понеже нямаме обучена работна ръка, да финансираме индустрии, които никой не иска“. Това просто няма как да стане.
Ние ако искаме да стигнем останалите страни в Евросъюза по ръст, растеж и доходи, не можем да го направим с индустрии, които никой не иска. Дори най-малкото нито сме Китай, нито някъде, където има огромна работна ръка и където има командна система, нито някой ще го позволи в този смисъл да се използват европарите.
Според Вас какъв е реалистичният срок, в който могат да тръгнат оперативните програми от следващия програмен период?
Всъщност в момента, в който бъде одобрено Споразумението за партньорство, което обаче не виждам как ще се случи преди есента, могат да започнат да се плащат авансово от бюджета пари по оперативните програми, дори без да са одобрени. Това е стопроцентов риск на страната.
И затова смятам, че реалистично тяхното одобряване ще отнеме периода до края на годината. Т.е – всичко платено преди края на годината ще бъде тотален риск на бюджета. Защото ако миналият програмен период имаше забавяне от половин година и страни като България бяха малко или много толерирани с леко затваряне на очите за някои слабости, мисля, че сега именно заради загубеното доверие и заради показаната опърничевост ще има много по-малко компромиси и безпринципни компромиси.
Начертавате един доста тъмен сценарий. Предполагам са възможни и фалити на общини?
С този въпрос отваряте една друга много голяма тема за това дали България може да си позволи 264 общини, без да има реално местно самоуправление. България може би е страната с най-централизирано управление в Европейския съюз, или ако не сме най-най, сме поне в тройката със сигурност. Защото между централното правителство и общините няма никой.
Така наречните областни администрации са място за работа на "наши" хора, на които се хвърлят едни дейности, които най-често никой друг не иска да свърши. Така че докато няма регионално самоуправление, сегашният модел със свободно плаващи общини е напълно изчерпал възможностите да усвоява каквито и да е външни средства. Не само европейски, включително и заеми от международни финансови институции и така нататък.
Тъй като законодателството е такова, че не можеш да предвидиш друго упражнение за спасяването, единственият начин очевидно най-накрая ще дойдем до фалит и той няма да бъде и законово разписан. И така ще влезем в едно дълго предсмъртно състояние, агония.
Защото ако имаше закон, в който да е разписано как да стане (да фалира една община – бел.ред.) – примерно да се отиде на сливания с друга или да се отиде на някакъв вид договор за мениджърско управление... Примерно както поставят под администрация футболните клубове в Англия (смее се). Тоест – това би им дало яснота какво ги чака.
Но те, тъй като единственото, което знаят, е, че фалират в реален смисъл, остава да висят на бюджета. И тук вече сценариите са най-различни... Можем да предприем, че ще идват разярени общинари в София да протестират пред министерства или както през Голямата депресия... общините нямат небостъргачи, за да скачат от тях кметовете и членове на общински съвет (смее се).
Всъщност аз бих казал, че точно кметовете, администрациите и общинските съвети са много виновни за ситуацията, защото те отдавна в голямата си част (с много малки изключения) са се превърнали в хора-регулировчици на едни парични потоци, от които малка част стигат до реализиране на обществени ползи. Примерите са много – като се почне от сметосъбирането и управлението на отпадъците, пречиствателните станции, улиците и пътищата.
Изобщо... Човек поглежда общинските планове за развитие и областните стратегии и вижда абсолютна липса на мисъл. Copy-Paste и едни консултанти са получавали едни пари. Това е масово явление, не казвам сто процента. Има добри изключения тук и там, но масовото явление е, че общините си постлаха по този начин просто защото такава е политическата система в България. В общи линии тя казва: „Ние крадем на високо, вас ви оставяме на ниско да крадете, но ако минете една граница – бой през пръстите”
Интервюиращ: Петър Чернев
