В седмичното обзорно предаване „Отговорите със Спасиана Кирилова“ на Actualno.com, вътрешнополитическата тема естествено е назначаването на служебно правителство от президента Румен Радев с премиер Гълъб Донев. Това и продължаващата политическа криза коментираме последователно със Стефан Софиянски, служебен министър-председател през 1997 г., кмет на София 10 години и бивш депутат, и с политолога от "Галъп Интернешънъл" Светлин Тачев.
Още: Между гнева и надеждата: Политическата 2024-та през погледа на Боряна Димитрова (ВИДЕО)
Още: Ник Щайн: Шенген е абстрактен и не дава сигурност на границите
Две точки на напрежение, наред с войната в Украйна, имаше по света през отминаващата седмица – Косово и Тайван. За събитията там разговаряме с журналиста и член на българското геополитическо дружество Иво Иванов.
За служебното правителство в икономически аспект
Нямам все още конкретни впечатления от служебното правителство, но това, което звучи добре е, че има един професионален екип, хората са специалисти в сферите, за които ще отговарят. Това каза Стефан Софиянски в предаването „Отговорите“. Ако имам някаква забележка, аз имах и по-рано, единствено, че четири или пет правителства не приеха плана за възстановяване.
Още: Кой е неподходящият подарък? Габриела де Лука за символа и изкуството на подаряването (ВИДЕО)
По отношение на енергийната криза и природния газ, аз не гледам политическата ситуация, а гледам картата. Отварям географската карта и гледам къде ми е най-близкият източник на гориво и откъде мога да го доставя на най-достъпна цена. Няма какво да коментирам повече. Това биха били достатъчни аргументи и на това правителство да подходи по този начин. А пък дали ще бъде „Газпром“ или ще прецени, че друг източник е по-близко и може да има крайни отношения с него, това вече е въпрос на икономика и на перспектива. При решаването на енергийната криза ние задължително трябва да се абстрахираме от политическите проблеми и трябва да се съсредоточим върху икономическите последствия и да изберем този вариант, който ще бъде най-благоприятен и за нас гражданите през зимата, и за икономиката в дългосрочен план.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Откриха реновираната детска градина 49 "Радост" в столичния район "Изгрев" (ВИДЕО)
Разбира се, че е правилно да има търг за доставка на природен газ, когато говорим за един дългосрочен план. Правилно е да се водят преговори, правилно е да се избере на конкурентна основа, правилно е дори да се направи един дългосрочен търг. Но когато трябва да спасяваш кризисно положение, зимата чука на вратата ни, трябва да се прецени топлофикациите до каква степен могат да издържат с наличните запаси, до каква степен могат да сменят дори с горива, които не са кой знае колко екологични. Трябва да се осигури зимата и да се пресметнат много точно потребностите на икономиката.
Как ще се яви на предсрочните парламентарни избори Съюзът на свободните демократи, чиито председател е Стефан Софиянски, ще научите от видеоматериала.
За служебното правителство в политически аспект
Още: 9-годишният Мишо има нужда от помощта ни в битката си за живот (ВИДЕО)
Още: Проф. Светослав Малинов за преговорите: ДБ са в силна позиция, капанът за ГЕРБ щракна (ВИДЕО)
Трябва да тръгнем оттам, че самият Румен Радев като че ли не искаше много да има служебно правителство по простата причина, че нямаше залог. Това каза политологът Светлин Тачев в предаването „Отговорите“. Миналата година процесът беше започнат с протестите и мина през служебните кабинети, изборите. И тогава залогът беше той да е един от вестителите на промяната, от тези хора, които носеха промяна, лидерите на промяната. Сега в момента няма такъв залог. Защото на практика и Кирил Петков, и Асен Василев идват не откъдето и да е, а от служебния кабинет на Румен Радев. В случая я няма тази битка статукво-промяна, която я имаше тогава с цялото това желание да се смени предишния модел и затова от тази гледна точка в случая по-скоро за Румен Радев това беше и голямо предизвикателство, защото от една страна, че няма залог, от друга, че се намираме в ситуация на няколко кризи, много трудни времена, плюс война, която се води на няколкостотин километра от нас. Включително и газовата криза, не само при нас, тя обхваща и цяла Европа. И точно в такъв момент, в есенните месеци, той (Румен Радев, бел.ред.) трябва да поеме властта чрез служебния кабинет и да управлява до предсрочните парламентарни избори. Което го натоварва с една нелека задача малко или много да покаже, че може да се справи поне с част от нещата, докато самият служебен кабинет е на власт. Затова и той избра хора около себе си, негови съветници, на които може да разчита, за да може този служебен кабинет да изпълни функциите си дотолкова, доколкото да няма изключително много негативи върху него и те естествено да се трансформират и върху самия Румен Радев.
Смятам, че служебното правителство няма да стигне до възобновяване на отношенията с "Газпром" по простата причина, че и Румен Радев, и кабинетът като негово производно по-скоро ще търсят един балансиран модел, в който да лавират между двете крайности, защото самият той е наясно, че подобно нещо би отключило не просто напрежение в обществото, а може да се стигне и до граждански мобилизации, особено в една предизборна обстановка. Предизборната кампания, въпреки, че не е започнала, вече тече.
Мисли ли Румен Радев за свой ляв проект и има ли печеливш ход десницата на предсрочните парламентарни избори, ще научите от видеоматериала.
За Косово и Тайван
Две точки на напрежение, наред с войната в Украйна, имаше по света през отминаващата седмица – Косово и Тайван. На 31 юли на границата между Сърбия и Косово имаше блокади, дори прозвучаха изстрели. Причината – намерението на косовските власти да пререгистрират автомобилите със сръбски номера. В крайна сметка Прищина под натиска на САЩ отложи пререгистрастрацията с един месец. Спадна ли обаче напрежението?
Председателят на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси включи и Тайван в азиатската си обиколка, което се прие като провокация от Китай и даде повод на Пекин да спре вноса на някои стоки от Тайван и да започне военни учения около острова. Докъде може да стигне този конфликт?
В предаването „Отговорите със Спасиана Кирилова“ разговаряме с Иво Иванов - журналист и член на Българското геополитическо дружество. Колко близо бяхме до война на Балканите в края на юли? Ни най-малко. Не бих казал, че е неочаквано, преди две седмици бяха поредните преговори в Брюксел между албанска и сръбска делегации и там беше заявено, и всички знаеха, че от 1 август ще има смяна на документите, като не става дума само за табелите на автомобилите, но и за документите на влизащите. Тези 4 общини на границата в Северно Косово, защото във вътрешността има и други анклави, но те нямат такива проблеми, са на практика ничия територия и там е пълна анархия. Представете си, че на последните преговори в Брюксел за пореден път се договаряше да се изпълни споразумение от 2008 г. живеещите там сърби да започнат да си плащат тока. От друга страна там няма бизнес, като изключим контрабандата, като там албанско-сръбското сътрудничество нищо не го накърнява, но там цялото население се прехранва със заплати, които идват от Сърбия. И Сърбия много настоява да се даде статут на тези четири общини като някаква автономна област в Косово, което Прищина по никакъв начин не иска да направи.
Проблемът на Белград е простичък. Това е един постколониален синдром. И в Белград е модно да наричат Александър Вучич „Путин на Балканите“.
Не е момента сега за инвазия на Китай в Тайван. Не само САЩ, всички в района ще реагират. Китай си е създал едно недобро обкръжение от държави, заради претенциите си към прословутите острови „Спратли“ (в Южнокитайско море, бел.ред.). Китай се чувства обкръжен откъм морето. Гоминдановския режим, който е наследен в Тайван, няма да се даде без бой. Цената, която би платил Китай не си заслужава.
Посещението на Нанси Пелоси в Тайван не е било провокация. Все пак тя е представител на Демократическата партия и не може да не се е консултирала с администрацията в Белия дом. Даже е имало предварителни разговори между Пекин и Вашингтон по въпроса. Още – във видеоматериала.
