Ето темите в седмичното обзорно предаване на Actualno.com „Отговорите със Спасиана Кирилова“: Ще има ли правителство, или ще ходим пак на парламентарни избори? Прогноза на политолога Любомир Стефанов. Ще се превърне ли войната в Украйна в глобален конфликт? Разговор с дипломата Любомир Кючуков. Има ли политики в подкрепа на децата в програмите на партиите? Анализ на Мария Брестничка от Национална мрежа за децата.
Ще има ли редовно правителство
Кабинет №100 май ще се проточи дълго във времето, така изглеждат нещата към този момент. Редовно и стабилно правителство изглежда малко вероятно да се случи в рамките на 48-ото Народно събрание, каза Любомир Стефанов.
Предложението на ГЕРБ по същество, ако внимателно слушаме Борисов, не е за съставяне на правителство, а за разговори. Евентуално формулиране на лист със задачи, които да се свършат в някакъв краткосрочен вариант, очевидно хоризонтът, въпреки че не е изказан, нагласите са да бъде до местните избори.
Мисля, че си струва да направим усилие и да използваме максимално всички срокове. Този път президентът наистина да подходи прагматично и като предния път, когато връчваше третия мандат преди поредните предсрочни избори, ако трябва да бъдем честни, доста поопъна нормите на Конституцията. Мисля, че и сега може да го направи, като сега си струва. Тъй като е крайно време партиите да демонстрират, че са си научили урока. Това е, което българският народ излъчва като представителност в парламента. Това означава, че няма нужда да правим като идиотите едни и същи грешки 100 пъти подред, и да се надяваме на различен резултат. Да опитат дали ще стане. Зависи от степента, количеството и качеството на усилията, които ще се положат. Но първо трябва да си припомнят, че могат да си говорят и трябва да го направят. И то не защото се харесват или не, това за егото го изтъркахме вече. А защото всъщност в парламента политиците представляват гражданите, не себе си.
Трети път едни и същи партии влизат в парламента. С много малки вариации в рамките на четирите процента, т.е. в рамките на грешката. Това е очевидно и то няма да се промени. Разбира се моята препоръка е да има правителство, тъй като има неща, които трябва да се свършат. И ако погледнете програмите в предизборната кампания на повечето партии, всъщност на всички, които влязоха в парламента, може би между първите 10 приоритета ще намерим шест такива, които са еднакви. Варират вляво и вдясно като метод на изпълнение, но като крайна цел са едни и същи. Което означава, че формално няма пречка те да постигнат компромис, защото тук вече говорим за компромис, не за консенсус, който да произведе консенсус в рамките на 150, 250, 300 дни. Едно, две, три, четири и пет да се свърши, после се разпускаме, пише го в едно споразумение, на 15 август, за да има два месеца кампания до местните избори. Да отидем спокойни на тях, като сме извадили държавата от криза или поне сме запазили курса и сме я стабилизирали, да не стане по-лошо.
Време е вождовете да се оттеглят и да дойдат експертите.
Защо политиците ни по-скоро ще си направят зрелищно харакири и мъдро ли е решението на президента Радев да не подпише декларацията на 9-те Източноевропейски лидери за бързото приемане на Украйна в НАТО, ще разберете от видеоматериала.
Ще прерасне ли войната в Украйна в глобален конфликт
В „Отговорите“ разговаряме по водещата международна тема – войната в Украйна. Как се промени ситуацията след анексирането на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области и вървим ли към глобален конфликт. Коментира дипломатът, бивш заместник-външен министър и директор на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков.
Ситуацията се промени политически, което неминуемо ще има отражение и върху военните действия. Анексирането на тези четири области създава качествено нова ситуация. Бидейки вече официално обявени за част от Русия, те, съгласно всички руски закони, трябва да бъдат защитавани с всички налични ресурси на страната. Т.е. това е поредната стъпка към ескалация на конфликта. Което от своя страна оттук нататък прави изключително трудни каквито и да било преговори.
Ние, имам предвид Европейския съюз (ЕС) и НАТО, сме влезли в своя си коловоз, ние отговаряме с повече санкции и повече оръжия. И тази спирала неминуемо, с всеки изминал ден, ни приближава към един задълбочаващ се военен конфликт. Досега НАТО и ЕС бяха част от конфликта, но не бяха част от войната. Тази граница е много тънка и не е ясно дали и кога ще я преминем, но във всеки случай сме много близо до нея.
Дори и самото подаване от страна на Украйна на молба за членство в НАТО също е елемент от ескалацията. Горчивата ирония е, че в резултат на тази война Русия получи повече НАТО на Изток, а НАТО получи повече Русия на Запад. А това, че на Украйна не й предстои да влезе в НАТО, е очевидно за всички. Между другото това искане за експресно приемане не беше подкрепено нито от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, нито от САЩ. Причината е, че присъединяването на Украйна към НАТО означава директно въвличане на НАТО в конфликта дотолкова, доколкото по силата на чл. 5 на своя договор, Алиансът е длъжен да подкрепи страна, своя членка, която е подложена на агресия. Случаят с Украйна е точно такъв.
За отказа на президента Румен Радев да подпише декларацията на няколко Източноевропейски страни, в които се настоява за бързо приемане на Украйна в НАТО, Любомир Кючуков каза: „Според мен това беше най-нормалната и разумна позиция. Тя е в унисон с тези позиции, за които вече говорихме. Тези девет източноевропейски страни, които подписаха тази декларация, самият професионален прочит на тази декларация показва, че тя е политически акт. Но там вътре се реферира към декларацията на НАТО от 2008 година, а не към сегашната декларация. Което показва, че тези 9 страни също ясно съзнават, че тази декларация не би следвало да променя общия подход към членството на Украйна. А тогава беше казано „Украйна просто не е готова“ към онзи момент за членство в НАТО. Друг е въпросът, че ние от самото начало осъзнавахме, че Украйна трудно може да влезе в НАТО и затова в чисто политически план всички декларации на страните от ЕС и НАТО бяха в подкрепа на стремежа на Украйна да влезе в НАТО, а не на самото й членство, което е коренно различно и нещата не са се променили от тази гледна точка като обща позиция.“
Защо най-добрият сценарий е спирането на военните действия и сядане на масата на преговорите, ще научите от видеоматериала.
Децата в програмите на политическите партии
Продължаваме в „Отговорите“ с една тема, започната от Actualno.com преди няколко дни. Публикувахме статия за това какво обещаха партиите и политиците участници в предсрочните парламентарни избори на децата ни. Повод за статията ни беше анализът по темата на Национална мрежа за децата. За него разговаряме с Мария Брестничка от Национална мрежа за децата.
Надали има политик, който да каже, че децата не са приоритет за него. През годините ние от Национална мрежа за децата, които обединяваме над 20 организации, които работят с и за деца в цялата страна, активно следим, работим с, а понякога критикуваме политиците за техните намерения към децата. Това, което се опитахме да направим с този анализ е всъщност да проследим какво седи зад общата формулировка „децата са приоритет за нас“, така или иначе всяка партия рано или късно излиза с нея.
Това, което виждаме този път в предизборните програми на различните политически партии е, че има програми, в които децата присъстват. Децата в политическите програми присъстват най-често като някакъв обект на мерки. Тук ми се иска да кажа и добрата новина – за първи път в политическите програми всъщност говорим за права на децата и за това, че е важно те да бъдат гарантирани. Това е програмата на „Продължаваме промяната“. Има две други политически програми, които адресират друг огромен проблем, който е по отношение на това, че в България няма реално отговорен за детските политики. Т.е. не институция, която да отговаря за децата ученици, или институция, която да отговаря за децата, когато са в болница, или институция, която да отговаря за децата, които не живеят с родителите си, а институция, която да гарантира, че всички тези политики, мерки, стратегии, всъщност си общуват една с друга и в крайна сметка и образователните, и здравните, и достъпа до правосъдие като мерки, са в полза на детето. За жалост Агенцията за закрила на детето, която е замислена именно като такъв координиращ орган, или орган, който да отговаря за координацията на детските политики, в последните години е с все по-орязвани правомощия и на практика тя в момента не може да изпълнява тази функция.
В програмата на коя партия децата въобще не присъстват и защо най-важното е да има единен координиращ орган по детските политики, ще узнаете от видеоматериала.
