Ето темите в седмичното обзорно предаване на Actualno.com “Отговорите със Спасиана Кирилова”: Имаме ли реална правосъдна реформа? Какво приеха депутатите от 49 НС? В студиото адвокат Петър Славов от от инициативата „Правосъдие за всеки“, член на Висшия адвокатски съвет и народен представител от Реформаторския блок в 43-о НС. През 2015 г. именно той беше вносител на приетите сега текстове.
Още: Между гнева и надеждата: Политическата 2024-та през погледа на Боряна Димитрова (ВИДЕО)
Още: Ник Щайн: Шенген е абстрактен и не дава сигурност на границите
Когато гръм удари как ехото заглъхва. Скандалът с огласения от Радостин Василев запис от националното заседание на „Продължаваме промяната“. Разговор в проф. Николай Радулов, преподавател по национална сигурност в НБУ и депутат в 46 и 47 НС от ИТН.
Може ли някой да бъде записван без негово знание и съгласие? На ръба на етичните журналистически стандарти. И още - Европейски регламент за свободата на медиите - прозрачност на собствеността и редакционната независимост. Коментираме с преподавателя във ФЖМК доц. Светлана Божилова.
Имаме ли реална правосъдна реформа?
Още: Кой е неподходящият подарък? Габриела де Лука за символа и изкуството на подаряването (ВИДЕО)
Парламентът прие поправките в Наказателно-процесуалния кодекс, според които в някои случаи отказът на прокуратурата да образува наказателно производство може да се обжалва. Приет е също така и механизмът за контрол върху главния прокурор. Колко голяма е тази крачка към осъществявяне на правосъдната реформа у нас, в “Отговорите” обсъждаме с адвокат Петър Славов. Като депутат от Реформаторския блок в 43 НС през 2015 г., беше вносител на текстовете за контрол на съда върху работата на прокуратурата. Ето какво каза Петър Славов:
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Откриха реновираната детска градина 49 "Радост" в столичния район "Изгрев" (ВИДЕО)
„Има промени (в тестовете от вида, в който бяха предложени през 2015-а, бел. ред.), но по-важното е, че най-после бяха приети, виждате колко години минаха оттогава. Това са текстове в рамките на два параграфа. Самата технология по приемането им не би отнела в нормална ситуация повече от час-два да кажем, работа и парламентарно време. Но срещна много сериозни обструкции този текст още тогава. Става дума за, простичко казано, когато подадете сигнал до прокуратурата за извършено престъпление, в повечето случаи хората, които подават такива сигнали, са пряко засегнати от някой местен феодал. Хората, подали сигнал, много често се сблъскват с отказа на прокуратурата. Прокуратурата отказва да разследва по някакви си съображения и казва: „Считаме, че няма данни за извършено престъпление“. На практика нещата приключват в рамките на прокуратурата. Да, вие можете в рамките на прокуратурата да се жалите, ако искате и до главния прокурор стигнете, но обикновено нещата оставаха на същото ниво, защото вие си стоите в рамките на прокуратурата. Дали ще е съответната районна, или градска, апелативна, или главния прокурор, все си е прокуратура на Република България, все тази строго централизирана структура.
ОЩЕ: Решено: Съдът ще може да контролира работата на прокуратурата в някои случаи
Това вече, след тези законодателни промени, ще подлежи на съдебен контрол. Т.е. можете да отнесете въпроса до съда, да представите доказателствата, които сте представили и на прокуратурата за извършено престъпление и да кажете:“Считаме, че са налице такива данни, моля, отменете отказа на прокуратурата да разследва и й дайте задължителни указания по прилагането на закона“. Съдът може да отмени отказа да се разследва и да задължи прокуратурата. Аз разглеждам това като един пробив, защото виждате колко години нищо не се правеше.“
Още: 9-годишният Мишо има нужда от помощта ни в битката си за живот (ВИДЕО)
Още: Проф. Светослав Малинов за преговорите: ДБ са в силна позиция, капанът за ГЕРБ щракна (ВИДЕО)
Ще проработи ли ефективно механизмът за контрол на главния прокурор и може ли прокурорската колегия да не гласува назначение на съдия, разследващ главния прокурор, ще узнаете от видеоматериала.
Скандалът с огласения от Радостин Василев запис от националното заседание на „Продължаваме промяната“
Аз съм против създаване на правителство с ГЕРБ. Това каза проф. Николай Радулов в “Отговорите”.
"Радостин Василев не се е консултирал с мен за огласяването на записа. Това беше негово решение, което аз обаче одобрявам. Последствията от неразпространяването на този запис биха били доста печални, защото това значи всичко, за което хората бяха по площадите, да бъде зачеркнато. Легитимиране отново на Борисов в политиката, опит за запазване на гербаджийството без ГЕРБ, всички тия приказки за овладяване на държавната администрация законно или не, са точно това, което направи Борисов за 12 години. И всъщност българският гражданин има интерес да бъде направено нещо различно, а не същото от други хора."
По какъв начин това, че са съгласувани имена на шефове на службите с чужди посолства заплашва националната сигурност , при положение, че е публична тайна, че години наред те се съгласуваха със съветското, а после с руското посолство и че службите са пробити тъкмо по тази линия?
"Да, несъмнено в края на 90-те, 1988-1989 г. имаше много силно влияние на руските служби. Оттогава обаче в специалните служби се направиха много промени. И ако трябва да бъдем точни, ако някъде има руско влияние, това е сред ръководствата на тези служби. Но ние не можем да кажем категорично за сменените ръководства на тези служби. Ако там има нещо, за което знаят тези, които говориха, те би трябвало да реагират по време на назначаването на тези хора, защото те са били в Министерския съвет, когато са предлагани и Министерският съвет ги е излъчил за назначаване. Аз самият съм имал съмнение по отношение на някои от тия назначения и съм ги споделял с хора от ПП, включително съм пращал няколко въпроса към Кирил Петков и той казва, че прекрасно се разбират с тия хора от службите, така че не вижда причина да ги сменя".
Вили Лилков: Нашите служби са били пробивани от съветска агентура (ВИДЕО)
Кой разследва престъпления срещу републиката, за каквито има образувана проверка?
"ДАНС може да инициира проучване. Има там форми, получаване на сигнал, потвърждаване на сигнал. В моментът, в който сигналът се потвърди, тя трябва да го предаде на тези структури, които се занимават с процесуална дейност. С това, по гл. 1 се занимава следствието. Така че, ако се води разследване, то трябва да е в националното следствие.“ ОЩЕ: АУДИО: Пълен запис от Радостин Василев на заседанието на "Продължаваме промяната"
Имало ли е натиск срещу Радостин Василев и защо той е с охрана, ще научите от видеоматериала:
Може ли някой да бъде записван без негово знание и съгласие?
Не може да се записва гражданин без негово съгласие, защото това е неприкосовеност на личния живот. Това каза преподавателят във ФЖМК доц. Светлана Божилова в “Отговорите”. Поводът е четиричасовият запис на депутата Радостин Василев от заседанието на Националния съвет на „Продължаваме промяната“ (ПП).
Има ли право Василев да запише 49 души без тяхното съгласие?
"Безспорно няма това право. Но то е въпрос и на професионална етика, но и на законов регламент. И тук искам да кажа, че в повечето европейски, включително медийни законодателства, като пример ще дам френското, дори на улицата, или на плажа, не може да се записва, може и да бъде важна политическа личност, не може да се записва гражданин без неговото съгласие. Защото това е неприкосовеност на личния живот. В случая става въпрос за значимо политическо събитие. Още повече политиците трябва да се съобразяват с морални стандарти, журналистите – с етични стандарти и въз основа на тях да има определени действия. Въобще в България компроматните войни и тайните записи, които не могат да бъдат дори обект на разследвания в прокуратурата, както знаем, масово засипват публичното пространство, което говори, че не само медиите, цялата ни политическа система и социална среда, е дълбоко болна“.
Възразяват, че при събития с висок обществен интерес може да се прави запис без знанието на участниците?
„Има такава клауза, включително и в медийното ни законодателство, че при значими събития с висок обществен интерес, в случая политически, това би могло да се случи. Но това е толкова повсеместна практика, че аз отново казвам, раково заболяване на нашата среда. Може би един от начините да се реши проблемът, е политиците да не говорят едно в своите кръгове, а друго в публичността. Когато те говорят открито, публично, със самокритична рефлексия, ако мога така да кажа, защото няма безгрешна политическа партия. Тогава няма да се случват тези неща. Но това да става в парламента и не за първи път, просто говори за морала на някои политици.“ ОЩЕ: АУДИО: Пълен запис от Радостин Василев на заседанието на "Продължаваме промяната"
До шест месеца ще бъде готов Европейският регламент за свободата на медиите - прозрачност на собствеността и редакционната независимост. Ще има и общ международен медиен регулатор. Регламентът ще трябва да се спазва така, както е зададен, без да преминава през националните законодателства на страните-членки. Готова ли е за това България, ще научите от видеоматериала.
