Нови документи около Арабаконашката авантюра и процеса срещу Васил Левски и неговите сподвижници хвърлят повече светлина върху тези събития. Неизвестни досега архивни материали, свързани с Апостола и залавянето на участниците в обира на турската поща, както и някои от комитетските дейци, са вече разчетени и публикувани в сборник. Ценните находки бяха открити през октомври 2018 г. в Османския архив в Истанбул, а книгата е резултат от издирвателската работа на музея на Апостола в град Карлово.
Пред Actualno.com директорът на културната институция Дора Чаушева обясни, че тези документи засягат вече широко дискутирани събития около Вътрешната революционна организация (ВРО). Новите данни сочат, че османските власти са знаели за Васил Левски доста преди започването на разпитите на дейците, които разкриват информация за ВРО. Освен това полицейската машина е имала сериозна представа за мащаба на комитетската организация преди събитията около Арабаконашкото нападение.
"Тези документи са част от една архивна единица, заедно със снимката на Васил Левски с надписа на османотурски с обяснението за физическите белези на Апостола, за която мисля, че няма повече колебание, че това е наистина снимката, с която турската полиция издирва Левски", каза Чаушева. Тя поясни, че в продължение на една година османисти преводачи са разчитали новите данни. "Документите представляват интерес с информацията, която носят, от тази преписка, водена от софийския окръжен управител Мазхар паша, дунавския управител Ахмед Хамди паша и Великото везирство (правителството в Цариград)", коментира Дора Чаушева.
Снимката, по която е бил издирван Апостола
По думите ѝ от изключително значение е информацията от първия протокол, който е открит, свързана със смесената комисия на Мазхар паша, защото от получените данни става ясно, че от първоначалните разпити на участниците в обира, четирима-петима души са се сдобили със смъртни присъди. "Знаем впоследствие от развитието на събитията, че такива смъртни присъди реално няма изпълнени. От тези предложени, само Димитър Общи получава смъртна присъда и впоследствие вече и Васил Левски, но той към този момент въобще не се коментира, тъй като е на свобода", каза Чаушева.
Според нея би следвало да се преразгледа позицията на нашата историческа гилдия относно визията, която турската държава има за Левски. Става дума за наложената представа, че властите научават в действителност за Апостола едва след направените разкрития от страна на част от заловените комитетски дейци. "Беше открита една докладна записка от управителя на дунавския вилает Ахмед Хамди паша. Документът представлява много подробен доклад за това каква информация османската власт в рамките на дунавския вилает разполага за подготовката на такъв въоръжен бунт в Българско. Това е информация от преди извършването на арабаконашкия обир. Тоест месеци наред преди това Левски попада в полезрението на османската власт", изтъкна Чаушева, като цитира части от докладната. "Лице на име Васил Левски, който е българин от Пловдивско, но от известно време насам се намира във Влашко, е било изпратено. С негово съдействие е бил съставен комитет, в който влизат следните лица от Ловеч: Поп Лукан и поп Христо (вероятно поп Кръстю), членът на местната управа Христаки, Димитри, Цонко Златаря, още един Лукан Цачо, Христо Цони, Добри Механджията, Никола, Мирко, синовете на поп Лукан и други".
Чаушева разказа и че в докладната записка са посочени и главатарите по места, които да координират начинанието. За Плевен това е Анастас Попхинов, за Орхание - Стоян Брънчо Ханджията, за Габрово - Христо Иванов Големия, За Троян - Цочо, Спас и Иванчо Казанджията, за Тетевен - Марин Павльо, за Гложене - Васил Йонков Гложенеца, за Етрополе - известният на всички даскал Тодор Пеев. Според Чаушева така се очертава един доста широк кръг от познания у османската власт за развитието на комитетските дела в точно този регион на Предбалкана - от Ботевград до Габрово. Дора Чаушева посочи също така, че османската власт е знаела за пушките и мунициите, които е трябвало да бъдат пренесени през вътрешността - през Никополската, Свищовската и Оряховската околия. От подробната докладна става ясно още, че властите са стигнали и до важни документи, позиви и писма, които са свързани със заплахите срещу заможни българи, които не искат доброволно да участват в събирането на средства за ВРО - т. нар. "революционен терор".
Директорът на Националния музей "Васил Левски" е убедена, че разследващите категорично си дават сметка за сериозността и мащабите на организацията на българите. "В същото време властите си поставят за цел да активират много бързо своята агентурна мрежа, която в действителност си признават, че е била малко позапусната преди това. Назначават се дори лица агенти под прикритие", уточни Чаушева. Тя коментира, че полицейската машина в тези ситуации е била много педантична, тъй като властите не са бързали да арестуват, когато имат информация за определено лице. Напротив, имало е изрична инструкция да се изчака удобният момент. Не е ясно обаче дали тази докладна е послужила като важен документ пред софийската следствена комисия, която на практика издава присъдата на Васил Левски.
Дора Чаушева
От новоразчетените документи става ясно и че от Цариград към Русе върви заповед категорично да се пресече пътят на вноса на оръжие от страна на комитетските дейци. Чаушева отбеляза още, че документите, включени в сборника, са общо 16 на брой. Като 11 от тях са на османотурски, преведени на български. Другите документи са чисто български и представляват устав на БРЦК, Окръжно писмо от 14 юни 1872 г. и др.
Нова светлина около предателството на Левски?
Съвсем наскоро колекционерът Румен Манов дари на Карлово ръкописа на Васил Шанов от 1945 г. под заглавие "Кой предаде Левски?". По този въпрос Дора Чаушева каза, че предстои документът от около 80 страници да бъде разчетен.
В случая се визира и прословутата телеграма от Мазхар паша до търновския мютесариф, с която се иска изпращането на поп Кръстю. Припомняме, че тази телеграма е публикувана в два варианта с преводач Васил Шанов и още един вариант на Мария Михайлова-Мръвкарова. Шонов прави опити да разшифрова телеграмата, защото част от нея е шифрована, а освен това дава и своя интерпретация на темата за предаването на Апостола. Чаушева обясни още, че Васил Шанов счита поп Кръстю за доносчик.
Хронологията накратко
Арабаконашката авантюра е свързана с обира на турската пощенска кола, пренасяща данъчните постъпления от Орханийско и Тетевенско ( т. нар. „Царската хазна“). Акцията е извършена на 22 септември 1872 г. в местността „Пантата“ на Арабаконашкия проход.
Събитието е организирано от Частните революционни комитетити на Вътрешната революционна организация в Тетевен, Етрополе, Орхание (днес Ботевград) и Правец. Инициативата за обира принадлежи на двама видни членове на Тетевенския комитет – председателя чорбаджи хаджи Станьо Врабевски и Петко Милев (Страшника); те я лансират пред Димитър Общи, който я приема. Другият главен подбудител е Тодор Пеев, председателят на Етрополския комитет, който твърди пред Каравелов, че негов е бил планът. Целта е набавяне на парични средства.
Предводител е помощникът на Васил Левски и организационен отговорник на частните комитети в района между Тетевен и София – Димитър Общи. Арабаконашкият обир дава големи поражения. Полицейското следствие попада на дирите на Вътрешната революционна организация. Впоследствие тежката ръка на османската власт се стоварва и върху Апостола.
А дали е било възможно Васил Левски да избегне смъртната присъда, може да прочетете в този материал.
По темата работи Румен Скрински
