От 23-ти до 25 октомври в Албена се проведе Годишната среща на местните власти. Какви са тревогите на кметовете? Какви са решенията, които виждат? Има ли кой да ги чуе? В Студио Actualno гост по темата е Найден Зеленогорски, член на УС на Асоциацията на българските градове и региони, бивш кмет на Плевен и бивш депутат, председател на гражданско сдружение "ДЕН".
Казвате, че това което случва е “дежавю̀”, защо? Какво ще се случи след тази среща?
Зададохте и въпроса дали има кой да чуе проблемите на кметовете, въпроса е какво се случва после. Нали знаете: “Не ме слушай какво говоря! Гледай ме какво върша!”. За съжаление в България има твърде много обещания към общините и нещата не се случват с десетилетия. По отношение на деконцентрацията на властта, по отношение на финансовата децентрализация. В момента общините имат доста тежки проблеми поради пандемията и поради войната, инфлацията, цените на енергоносителите. Всъщност главният проблем е проблемът с бюджетите, ако общините имат бюджет с около 25% вероятно те ще се справят. Ако не може да се гарантира такъв ръст - общините ще имат големи проблеми.
Всъщност общините очакват около 50 млрд. лв. през новия програмен период и по Плана за възстановяване и устойчивост, и по оперативните програми, и за земеделие, това са изключително важни средства.
Настоящият парламент трябва много спешно да се ангажира с тези 20-тина закона по Плана за възстановяване и устойчивост, с компенсацонната програма за цената на електричеството, тя е в сила до 01.01.2023г. Какво се случва после?
Не на последно място - има едни огромни пари, които се отчисляват от общините на тон депонирана смет в регионалните депа. Да кажем само за Плевен - това са около 4 милиона лв. Тези средства са от техните местни приходи, те би трябвало да се ползват в тази тежка икономическа обстановка, вместо да чакат след 10 г. изграждането на нови клетки в регионалните депа.
Финансовата децентрализация в България навърши четвърт век, но само на думи. Нека да я обясним на обикновения данъкоплатец и гласоподавател. Как би се променил живота на обикновения човек, който крачи по тротоара?
Общините са най-близо до гражданите. В този смисъл вземат най-бързите и адекватни решения. За това трябва да има силна местна власт, съгласно европейската харта за местно самоуправление. Ако 20% от данъка върху доходите на физическите лица остава на територията на община “X” - това означава около 850 мил. лв. повече за общините за една година. Тогава нито кмета, нито общинския съвет ще чакат да решат проблема с един път, с един водопровод, с улично осветление или с инвестиции в детски градини и образование. Сега ситуацията е: “Ако си от нашите кметове ти даваме, ако не си от нашите кметове не ти даваме.” За това нормалните държави са го решили по този начин- децентрализация на властта и финансите. Държавата се грижи за сигурността, външната политика и за най- важното, останалото е отговорност на провинцията в Германия, щатът в САЩ и т.н. Не виждам за каква местна власт става дума, когато от 10 лв. можеш да похарчиш само 1 като кмет и общински съвет.
Възможна ли е “хартиена коалиция” в парламента?
Закъсня ли широкото дясно обединение?
Трябва ли ни общ враг, за да бъдем обединени?
Вижте целия разговор с Найден Зеленогорски!
