Мартин Кулов има близо 17-годишен опит в сферата на IT технологиите. От 2006 г. насам ежегодно е награждаван като “Най-добър професионалист на Майкрософт”. От 2010 г. е член на програмата “Регионален директор на Майкрософт”, която се състои от около 130 международно признати експерти от цял свят. Основател е на най-голямата конференция за софтуерни разработчици в Централна и Източна Европа – DevReach, както и лектор на множество конференции в Европа, България и региона. Г-н Кулов е и председател на Асоциацията на софтуерните инженери, която бе създадена през декември миналата година. Actualno.com разговаря с него за развитието на най-прогресиращата индустрия у нас.
Г-н Кулов, асоциацията още е млада, но все пак как оценявате дейността ѝ?
Рано е да се каже, че сме постигнали големи резултати. Преди да създадем асоциацията, си изяснихме стратегически какво искаме да направим, после го обогатихме. Завързахме много добри контакти със софтуерни специалисти в България, до които иначе трудно бихме стигнали. Обединявайки усилия в такава структура, даваме възможност на хората в бранша да се свързват помежду си, да споделят опита и знанията си.
Сега организираме конференция за софтуерни архитекти на 3 и 4 април в Интерпред, която нарекохме „Дни на софтуерната архитектура”. Разбира се, тя е насочена и към старши разработчици, директори на направления, на отдели в различни форми, хора, които се занимават с дисижън мейкинг, а и такива, които биха искали да станат софтуерни архитекти. Надяваме се да създадем общество от софтуерни архитекти, които да се срещат и да обменят информация, да го систематизираме като локално звено на Международната асоциация на софтуерните архитекти IASA. За съжаление сега услугите с голяма стойност като проектирането например убягват на българския пазар – клиентите искат да го възложат, но ние нямаме архитекти, а нямаме архитекти, защото възлагането не е голямо.
Продължава ли липсата на достатъчно кадри да е основен проблем на IT сектора в България?
Да. Доста трудна задача е да се изгради екип. Проблемът не е само в намирането на хора, а и в качеството им като специалисти. Сега поради голямото търсене и липсата на кадри се появиха много краткосрочни форми на обучение. Те дават основите, но не и практиката, а софтуерното инженерство се учи с практика. Фирмите обаче се принуждават да взимат хора от такива обучения, защото няма кой. Така пада качеството, а старшите програмисти са вече много по-малко от обучаващите се. Ако това продължи, съществува реален риск инвеститорите и клиентите да започнат да се отдръпват. Трябва да вземем мерки в тази насока.
Какви мерки?
Споделяне на добри практики и опит, повече работа със старшите програмисти. Нужна е практика, за да усеща човекът къде ще възникне проблем. Голяма част от нашата работа е по интуиция да разбираме какво би могло да се случи, ако направим тази и тази стъпка. Не е реално да се каже, че една програма може да се тества само автоматично. Програмистът първо трябва да е написал качествения код, след това тестерът да провери дали той отговаря на клиентските изисквания. Когато стигнем фаза, в която някой пише код и не е сигурен как работи той, неминуемо ще има бъгове. България е привлекателна за инвеститорите заради доброто съотношение цена-качество, не бива да го губим.
А нужни ли са промени в образованието, за да се задоволи търсенето в сектора?
Средното образование според мен е добро. Българските ученици често печелят олимпиади по информатика и това е показателно. Проблемът във висшето образование е с преподавателите – няма такива, които да обучат студентите на модерните неща. Имаме амбициозен план да лицензираме програма за софтуерни инженери от международната асоциация IEEE и да започнем да я предлагаме. Университетите могат спокойно да я ползват, но остава големият въпрос кой ще я води. Студентите не могат да се справят сами, някой трябва да им покаже тънките моменти.
И все пак не накара ли бурното развитие на индустрията много млади хора да останат в България?
Със сигурност има такава тенденция. Даже имам познати, които се завърнаха тук, а заемаха добри позиции в Microsoft в Сиатъл. Голямата фирма в чужбина е тръпка на по-младите, искат да видят как се случват нещата на световно ниво. Това обаче се променя със създалата се динамика на пазара тук. Когато аз започвах преди 17 години, имаше много по-малко компании и затова хората излизаха навън. И все пак младите едва ли ще спрат да искат да видят как работят големите в сферата.
Като стана дума за големи, преди дни бе обявено, че Google отваря офис в България. Каква според Вас ще бъде функцията му?
Все още се спекулира, не е ясно дали ще бъде център с разработчици или просто офис за продажби. Но ако е център с разработчици, това ще спре изтичането на част от хората, тъй като ще могат да работят за световна компания в града си. Моето предположение е, че това ще е малък офис с консултанти, повече ориентирани в частта на работа преди продажбите (presales).
Очаквате ли 2015 г. да бъде още по-успешна за сектора?
Да. Този спад на еврото в момента ще доведе до отваряне на нови пазари, движение на нови проекти от Щатите към Европа. След като те достигнат до големите корпорации в Западна Европа, ще бъдат пренесени и насам. Но ние все още оставаме в сферата на подизпълнители. От асоциацията искаме да променим това, да изградим на България имидж като страна, в която се правят завършени решения, да овладяваме технологичните предимства в ранна фаза, а не когато са станали общодостъпни. Някои процеси влизат на нашия пазар, защото клиентите ги искат, а не защото ние ги внасяме, за да оптимизираме работата си. Трябва да покажем на клиентите, че сме иновативни. Очаквам да има сериозен ръст на сектора тази година поради спада на еврото и голямото търсене на софтуерни специалисти, което означава, че има и доста проекти за изпълнение.
Къде стои българската софтуерна индустрия спрямо тези в западноевропейските държави?
Не може да се каже, че е равностойна, колкото и да ми се иска. Навън колегите работят с много по-големи софтуерни системи, с по-големи крайни клиенти и това налага използването на повече иновации. При нас над 90% от фирмите са с персонал под 10 души. Те просто искат да направят нещата така, че да предадат проекта навреме и да влязат в бюджета. В големите корпорации на Запад има строги изисквания и ако не се спазват, просто не може да се предаде проекта. А малките фирми нарушават правилата, за да бъдат по-гъвкави. Когато си изправен пред ограниченията на големия бизнес, ти се налага да търсиш иновация, за да си по-ефективен. Навън разполагат с повече средства за целта. В България като аутсорсинг дестинация парите от проекти не остават в държавата, а чрез тях само се покриват заплатите на служителите.
Смятате ли, че IT секторът може да изправи българската икономика на крака в дългосрочен план?
Разбира се. Освен че допринася за БВП, чрез него в страната влизат приходи. Хората, заети в него, стават по-платежоспособни, а и покрай тях се създава необходимост от допълнителни услуги. Тъй като колегите са много заети, им се налага да ползват всякакви доставчици на услуги за задачи от бита си и така парите отново се вливат в икономиката и я раздвижват. Ние в сектора си имаме приказка, че най-голямото ни предимство е, че държавата не ни пречи. Нямаме субсидии, но нямаме и ограничения. В Румъния например субсидираха софтуерната индустрия, после по време на финансовата криза парите спряха и доста фирми изпитаха трудности. Самият факт, че нас институциите не ни подпомагат, а ни оставят да работим, е здравословен.
Интервю на Деница Райкова
