Министърът на финансите Владислав Горанов съобщи вчера, че се очаква в края на април догодина България да получи покана за влизане в чакалнята за еврозоната. Потърсихме за коментар макроикономиста Любомир Дацов. Той е зам.-министър на финансите в правителството на НДСВ и настоящ член на Фискалния съвет към НС. Ето какво каза Любомир Дацов специално за Actualno.com:
Г-н Дацов, как оценявате шансовете на България догодина през април да получи покана за влизане в чакалнята на еврозоната?
- Според мен зависи от амбициите на правителството, но в края на краищата и естествено и от хората, които ни оценяват в Европейската комисия. Много трудно е да се каже, след като вече отмина периодът, в който можеше да ни приемат при старата ЕК, е очевидно, че ще бъдем оценявани при новия състав на Еврокомисията. Тъй като е трудно да се каже каква точно ще им бъде политиката, има много неизвестни и да се твърди едно или друго ще бъде само игра на думи. Освен това и в Европейската централна банка (ЕЦБ), която е по-важния играч за влизане в Банковия съюз и присъединяване на лева във Валутно-курсовия механизъм II (ERMII), известен като чакалнята за еврото, отколкото ЕК, също ще има ново ръководство след Нова година. Макар че г-жа Лагард да е позната за нас в известна степен, може да се очакват определени неща от нея, защото тя има изявени позиции в тази посока, аз мисля, че специално за България, това, че Лагард ще оглави ЕЦБ, е нещо положително. Споменахте, че финансовият министър Владислав Горанов е индикирал някаква дата за следващата година…
Каза, че можем да получим покана в края на април.
- Това е твърде възможно. Според мен ще бъде достатъчно добра новина. Дотогава има достатъчно време и всички неща, които сме поели като ангажимент в плана, който беше одобрен за извършване на определени промени в законодателството и в практиките, които се прилагат в българския финансов сектор и в публичния сектор, надявам се, че повечето от тези неща дотогава да са реализирани. Струва ми се, че и ЕК, и ЕЦБ първо да промени действително законодателството и да видят всъщност това законодателство как се прилага.
Как оценявате това, че Европейският финансов регулатор (EIOPA) ни е дал положителна оценка, въпреки проблемите в застрахователния сектор, които си стоят?
- Аз виждам, че това, преведено от брюкселски език, той казва "браво от една страна, вие имате голям напредък" и после почва с "но", като има няколко неща, които са изброени. Общо взето те не са по-различни от тези, които са казвани преди това, че и проблема с "Гражданска отговорност", и покритието при нея, и с така наречените активи, които не се търгуват на борси, как те се оценяват. Между другото, това не е толкова проблем нито на банките, нито на небанковите финансови институции и застрахователните институции, защото липсва такава практика в България. В повечето стари страни членки статистиката има утвърдени методологии и практика, по които такива активи, които не се търгуват публично и оценката им се получава само на базата на частни оценители. Мисля, че не сме само ние, които имаме такъв проблем, това е тясно експертен въпрос, въпрос на трупане на информация и изисква време. Вече обективността на системите за управление и оценка на риска на инвестициите, това са вече основни въпроси.
От друга страна не мисля, че би трябвало големите компании, след толкова години и при положение, че повечето от тях са всъщност собственост на западни инвеститори и на западни компании, да имат проблеми със системите на управление и оценка на риска на инвестициите. Фактът, че такова нещо се наблюдава, си е вътрешен проблем. Друг е въпросът, че това нещо изисква не само законодателни промени, много от тези неща са въпрос на вътрешни правила, на капацитет на тези компании и трябва да бъдат извършени от тях. Но това също изисква време да бъде оценено и да бъде прието. От друга страна може да се окаже, че този срок не е толкова дълъг.
Фактически от нас се изисква да изпълним едно от шестте условия – по-голяма устойчивост на небанковия сектор, нали така?
- По принцип да, ако щете, предвидимост.
Да, точно предвидимост е думата.
- Това, което се случва във финансовия сектор, ако трябва да го обясним с други думи, да има увереност, че той добре се управлява, да има увереност, че не се лъже и че нещата са такива, каквито се декларират в официалните данни, т.е. тук има и чисто статистически и счетоводен аспект на нещата, че има капацитет всичко това да бъде оценявано по европейски правила и с други думи трябва да има доверие в сектора. Или като отидеш и попаднеш в една обстановка по-международна с хора от сектора, да не те гледат, образно казано, като бяла врана.
Достатъчно доверие ли има в нашия банков сектор след стрес тестовете на банките от това лято? Само две от банките на практика имат капиталов недостиг.
- Вижте, да оставим това. Ние по принцип имаме добре регулиран и добре управляван банков сектор. Естествено, че може повече, но нашите банки не са по-лоши от западните банки. Да оставим това, че ние се движим доста бързо напред. Нашата банкова система по традиция се опитва да бъде модерна. Не знам колко е добре това, защото при банките обикновено консервативността е добавена стойност, както се казва. В банкирането открай време когато си консервативен, моят опит показва, че това е добре.
Казахте, че кандидатурата на Кристин Лагард е добра новина за нас. Но как би ни се отразил разнобоя в ЕЦБ по отношение на новите мерки за подкрепа, като изкупуване на дълговете например?
- Познаваме Лагард от Международния валутен фонд (МВФ) и тезите, които е застъпвала като директор там или като финансов министър във Франция. Каква ще бъде в ЕЦБ - не означава, че ще поддържа същата политика, защото вече просто като неин ръководител ще има други ангажименти. Известно за Лагард е, че тя отразява мнението и се ръководи много силно от позицията на експертите в самата институция, която ръководи. Много неизвестни има все още, но това, че се доверява силно на екипите от професионалисти в самата институция, е ясно. Тя не е склонна толкова да политизира. Всъщност някои са доволни от това нейно поведение, други я критикуват, като казват, че тя няма собствени идеи и се доверява на идеите на администрацията си. Но според мен всеки един ръководител в такава институция, която е силно експертна, като ЕЦБ, МВФ или ЕК, макар че те правят много политика, все пак, когато поставяш еспертното начало и слушаш хората вътре в институцията, си достатъчно успешен и нещата се получават.
Оттук-нататък не бих се ангажирал да кажа колко е голямо доверието на експертите в ЕЦБ в България, тъй като по-скоро досега това доверие не беше чак толкова високо. От една страна Лагард смяташе досега, че повече страни трябва да се присъединят към еврото, че трябва да бъде даден шанс на страните членки като България. Но сега пък следва по-твърдо вътрешната политика на институцията, не знам дали това би било положително. Спекулираме в момента, защото това са много неизвестни. Ще видим след няколко месеца каква посока ще вземе тя, но знаете ли, повечето от тези неща са политически решения. Не зная доколко финансовият министър се е изразил уверено и се е ангажирал с този срок за април месец, но обикновено е прието, че когато финансовите министри бъдат подкрепени от управителя на ЕЦБ се ангажират с някакви срокове, това се случва. Те трябва да имат политическите сондажи и политическата подкрепа, за да се случи такова нещо. Факт е, че досега нямаше такива уверения. Тук-таме някой подмяташе, включително и министър-председателя, и финансовия министър, но винаги с добавката евентуално или уклончиво. Сега обаче звучи по-твърдо. Надявам се сега, нищо че закъсняваме и излизаме от доста срокове, които бяха като очакване и обещания от управляващите, това да се случи.
Дали е възможно някоя от страните членки на еврозоната, включително и Дания, да ни препънат, дотолкова, доколкото ни е необходимо съгласието на всяка една от тях за влизане в чакалнята?
- Аз затова казвам, че е политическо решение. Политическото решение означава това, че всъщност страните членки по принцип могат да преодолеят всяко едно решение на ЕЦБ и ЕК, доколкото това е органът, който взима крайните решения. Първо, Съветът на финансовите министри, след това и Европейският съвет. Така че всичко е въпрос на политическа сделка, на увереност, че нещата трябва да се случат. Мисля, че няма, колкото неизвестни да има и с новата Европейска комисия, и с нов мениджмънт на Европейската централна банка, поне в международен план нещо да ни препъне. Казвам това за международния план, защото когато направихме първия опит за присъединяване към ERMII през 2008 г., например една от основните причини, която ни препъна, беше войната и политиката на ЕЦБ с фиксираните курсове на китайците. И всъщност колкото и да е далече това нещо, тъй като България беше с фиксиран курс заради валутния борд, даде отражение. Тъй като ЕЦБ тогава твърдеше, че това не е устойчива ситуация, тя го пренесе върху нас. Друг е въпросът, че времето показа, че това е било политическа спекулация и всъщност валутният борд и фиксираните курсове, ако конструкцията е добре направена, чудесно си вършат работата.
Интервю на Спасиана Кирилова
