Промените в конституцията са приети на трето четене, но отиват в Конституционния съд (КС). Може ли конституционните съдии да намерят в промените противоречие с основния закон? В седмичното обзорно предаване на Actualno.com “Отговорите със Спасиана Кирилова“ коментираме с доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право в СУ “Св. Климент Охридски“:
Още: Подозирам, че Пеевски праща закачки на Борисов: Говори Антон Кутев (ВИДЕО)
Още: Хем има проблем с бюджета, хем ниско ДДС за ресторантьорите: Анализ на Георги Вулджев (ВИДЕО)
Още: Историческо: Промените в Конституцията вече са факт!
Два атакуеми пункта
“Според мен два са пунктовете, по които КС може да намери противоречие. Първият – съотношението във Висшия прокурорски съвет (ВПС) по отношение на квотите. Доминира квотата на излъчени от Народното събрание (НС) членове на ВПС, докато по отношение на избраните от прокурорите и следователите е двама прокурори и един следовател. Предложението, което доминираше в обществените обсъждания беше да бъдат наравно – 5 на 5. Т.е. трима прокурори да бъдат избрани, плюс главния – 5, а избраните от НС да бъдат също 5. Само че народните представители предпочетоха да не променят броя избрани от НС, които остават 11 и всъщност като отидат 5 в съвета на съдиите, 6 остават в прокурорския съвет. Така че или трябваше да се запази бройката 11, или да се даде паритет на ВПС и те избраха да останат на полето 11.“
Още: Министър Атанас Славов постави държавния печат върху промените в Конституцията (СНИМКА)
Още: Ученици, родители и учители в общи усилия срещу явното и скритото насилие (ВИДЕО)
Още: Десет дни след встъпването на Доналд Тръмп в длъжност – накъде върви Америка? (ВИДЕО)
Второто, което би могло да се атакува в КС?
“Създаде се нов чл.91 Б, който предвижда определени принципи, по които да става подготовката, номинацията на органи, които НС изцяло или частично формира...“
Още: Петър Бунев: Едва ли уволнените са най-виновните за катастрофата с двата товарни влака (ВИДЕО)
Или да го кажем накратко, изборът на членове на регулаторни органи да става с квалифицирано мнозинството.
Компромиси за регулаторите
Още: Радев след конституционните промени: Сезирането на КС е мой дълг
Още: Ходовете на Тръмп за Европа, Путин, Украйна и Китай, обяснени от Елена Поптодорова (ВИДЕО)
Още: "София никога не е била по-мръсна": Антон Хекимян за управлението на столицата (ВИДЕО)
“Да. Защото според мен Конституцията е мислила като за обикновени мнозинства да се вземат тези решения, а се възлага на закони. Някои от народните представители леко започнаха да дават назад във връзка с концепцията, че всички независими и регулаторни органи ще бъдат избирани с квалифицирано мнозинство от 2/3 и казаха, че само някои. Което отново пък ще постави въпроса защо едните с 2/3, а другите с обикновено мнозинство. Всъщност по този начин, приемаме, че мнозинството обичайно е 121 и малко повече. Но тогава, когато вече ти трябват 160, това води до компромиси, които не винаги ще бъдат на принципна основа. И по тази причина Конституцията е предвидила обикновените мнозинства. Защото когато ти формираш държавни органи независими, регулаторни, контролни, ти прокарваш своето разбиране за политика през тези органи. А сега като даваш възможност да влизат други, въпросът за компромиса ще бъде поставен доста по-тежко.“
Риск ли е двойното гражданство на депутати и министри и колко са орязани правомощията на президента ще научите от видеоматериала.
