Промените в конституцията са приети на трето четене, но отиват в Конституционния съд (КС). Може ли конституционните съдии да намерят в промените противоречие с основния закон? В седмичното обзорно предаване на Actualno.com “Отговорите със Спасиана Кирилова“ коментираме с доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право в СУ “Св. Климент Охридски“:
Още: Историческо: Промените в Конституцията вече са факт!
Два атакуеми пункта
“Според мен два са пунктовете, по които КС може да намери противоречие. Първият – съотношението във Висшия прокурорски съвет (ВПС) по отношение на квотите. Доминира квотата на излъчени от Народното събрание (НС) членове на ВПС, докато по отношение на избраните от прокурорите и следователите е двама прокурори и един следовател. Предложението, което доминираше в обществените обсъждания беше да бъдат наравно – 5 на 5. Т.е. трима прокурори да бъдат избрани, плюс главния – 5, а избраните от НС да бъдат също 5. Само че народните представители предпочетоха да не променят броя избрани от НС, които остават 11 и всъщност като отидат 5 в съвета на съдиите, 6 остават в прокурорския съвет. Така че или трябваше да се запази бройката 11, или да се даде паритет на ВПС и те избраха да останат на полето 11.“
Още: Министър Атанас Славов постави държавния печат върху промените в Конституцията (СНИМКА)
Второто, което би могло да се атакува в КС?
“Създаде се нов чл.91 Б, който предвижда определени принципи, по които да става подготовката, номинацията на органи, които НС изцяло или частично формира...“
Или да го кажем накратко, изборът на членове на регулаторни органи да става с квалифицирано мнозинството.
Компромиси за регулаторите
Още: Радев след конституционните промени: Сезирането на КС е мой дълг
“Да. Защото според мен Конституцията е мислила като за обикновени мнозинства да се вземат тези решения, а се възлага на закони. Някои от народните представители леко започнаха да дават назад във връзка с концепцията, че всички независими и регулаторни органи ще бъдат избирани с квалифицирано мнозинство от 2/3 и казаха, че само някои. Което отново пък ще постави въпроса защо едните с 2/3, а другите с обикновено мнозинство. Всъщност по този начин, приемаме, че мнозинството обичайно е 121 и малко повече. Но тогава, когато вече ти трябват 160, това води до компромиси, които не винаги ще бъдат на принципна основа. И по тази причина Конституцията е предвидила обикновените мнозинства. Защото когато ти формираш държавни органи независими, регулаторни, контролни, ти прокарваш своето разбиране за политика през тези органи. А сега като даваш възможност да влизат други, въпросът за компромиса ще бъде поставен доста по-тежко.“
Риск ли е двойното гражданство на депутати и министри и колко са орязани правомощията на президента ще научите от видеоматериала.
