Доц. д-р инж. Ивайло Симеонов е кмет на община Елин Пелин от 2015 г. Той е инженер по комуникационна техника от Техническия университет – София. Магистър е по икономика от УНСС. Има академична кариера като доцент в Техническия университет - София, преподавател по мениджмънт на високите технологии, иновации и предприемачество. Бил е дългогодишен съветник на ректора, академичен наставник на клуб „Информационни и комуникационни технологии“, създател и председател на Националното представителство на студентските съвети, председател на Университетската синдикална организация „Висше образование и наука“ към КНСБ и на Университетския клуб по таекуондо.
Actualno.com го потърси за интервю, в което да разкаже за наболелите проблеми пред общините след тригодишния период на смени в държавната власт.
Г-н Симеонов, спечелихте третия си мандат на първи тур, как успяхте да заслужихте така категорично доверието на своите съграждани?
След анализ на допуснатите грешки и огромното желание на всички кметове, които са доказали, че са грамотни и качествени, да се обединим в целта да изграждаме средата на живот. Най-вече с работа. Грешките, които допускахме, сме ги изчистили и издигнахме лозунга "Да бъдем заедно!". Когато излизаш с няколко политически партии в името на добруването на хората, те го виждат и разбират, че ти действително искаш да свършиш работа, не просто да има нападки, обиди и укори постоянно, а да направиш нещо смислено за повишаване качеството им на живот.
Как на вас, кметовете, ви се отразяват толкова често повтарящите се парламентарни избори?
Най-жалкото е, че в нашата страна няма национална доктрина, която да ни дава хоризонт 20 или 30 години и той да се следва от политическите партии, независимо в каква разцветка са и в какво съотношение в парламента. Това е бичът не само за държавата, но и за местните власти. Ние също губим ценно време, докато се ориентираме в обстановката. Повечето ни проекти минават през ведомствата. При всяко разместване при тях ние също трябва да търсим и създаваме нови отношения, да се напасваме. Жалко е, че досега политиката е една и приоритетите са едни. След смяна на правителството приоритетите веднага се обръщат. Тогава се губи нишката, а ние сме тръгнали да работим. Знаете, че ако местната власт не работи дългосрочно, няма устойчивост. Ние не можем да се справяме нито според нашите желания, нито според очакванията на хората, които стават все по-високи. Още: Ивайло Симеонов: Не мога да замълча, пред очите ни е на път да се извърши подмяна
Всички вие изглежда сте сериозно затруднени да се възползвате от европейската солидарност?
Ние сме ограничени дори да си разгърнем капацитета като качество и доказан опит. По-голяма част от колегите, знаете, са втори и следващ мандат, което означава, че имат качества, хората им се доверяват. Ясно е, че след тези политически кризи местната власт е единствената, ако може да се каже устойчива. И през ковид-кризата преминахме, а това беше на гърба основно на кметовете и общинските съвети. Не казвам, че е без помощта и съдействието на държавата, но съм категоричен, че без национална доктрина, която да дава хоризонт, ние просто работим от ден за ден. И все по-зле стават нещата. Има места в страната, които се превърнаха в територии и спални, защото няма регионална политика. Оформят се все повече глобални центрове – регионални и областни. Моите опасения са, че в Южна България след 20 или 30 години, ако продължава така, ще останат София, Пловдив, Стара Загора и Бургас. Всичко друго ще е или спални, или територии. Това е истината. Може някой да каже, че съм черноглед. Не съм черноглед. Обиколил съм страната, видял съм перспективите. Това, което правим, е да кърпим скъсани дрехи, да пълним дупки, но нямаме перспектива, която да ни разгърне качествата. И най-големият проблем не е демографската криза, а демографската катастрофа? Още: Община Елин Пелин модернизира обслужването на граждани
Говорите за демографска катастрофа, а не криза. Защо?
Да, заявявам го най-отговорно. И ако не се обърне внимание от държавата, която дългосрочно да създава предпоставки за младите семейства да имат желание и да се чувстват спокойни да създават поколение, картината в страната няма да е много цветуща. Да не говорим за семействата с репродуктивни проблеми. Там трябва да се инвестира не двойно, а може би 15 пъти повече, защото все повече млади семейства - вече над 250 000, имат такива проблеми. И вместо държавата да поеме решаването им, те минават през частни структури, които, за жалост, имат своя бизнес интерес. Колкото и грубо да звучи, с оглед постигнатите резултати, аз не мисля, че те искат да си свършат работата както трябва. Това е моето усещане, за което мога да бъда подведен под отговорност, но това трябва да е държавна политика, да има специални държавни клиники за семейства с репродуктивни проблеми. Още: Кметът на Елин Пелин Ивайло Симеонов отличен с приза “Кмет на гражданите”
Може ли да се говори за щета от закъснялата ни подготовка да усвояваме евросредства или има шанс да се навакса?
Аз не съм фаталист и смятам, че винаги има обратен път от тинята, в която сме затънали, но това може да стане само и единствено с дългосрочна програма. Решенията, които ние се опитваме да прилагаме, са на парче. Не сработват. И виждаме, че националният спорт в България е търкане на билетчета. За жалост в барове, дискотеки, по купони и частни партита може би 80% от младото поколение са на балони. И това е най-важното за тях. Нямат цели.
Тоест, расте младо поколение без перспектива, без амбиции?
Да. Затова в нашата община най-важният приоритет са младежите. Култура, образование и спорт - всичко под закрилата на нашата православна църква, защото за мен вероизповеданието трябва да влезе в учебните процеси, защото то ще формира по-смирени и по-отговорни деца. Не само да се говори, че ще влезе. Още в зародиш да се сложи край на агресията у тях, да се върви към нормалност. Въпросът не е коя политическа партия ще е най-отгоре или с най-много депутати при тази изборна активност. Които и да са, трябва да са образовани, да имат силно национално самосъзнание и национална идентичност. Това са важните неща. А ние нямаме почти нищо в тази посока, за жалост. Вкараш ли вероучението в учебната програма, това ще бъде предотвратено. И проблемът е, пак казвам, че сме от ден за ден. Караме го като циганите, за жалост. От това се възползват едни политически олигарси, които са начело на големи политически формации и правят каквото сметнат за добре. Никой не се интересува от изборната активност, при положение че чрез контрол на по-малко хора може да контролира целия ресурс на държавата. Не се вглеждам даже дали ще контролират, дали ще управляват, проблемът е, че няма дългосрочна политика, която да инвестира в младите, за да сме спокойни, че след 5-10 години, когато дойде техният биологичен момент да управляват, да бъдат грамотни, образовани, всеотдайни.
Доколко общините са в състояние да въведат новите правила за сметосъбиране – по метода плащаш, колкото изхвърляш, вече не на база данъчна оценка на имота?
Много малко са общините, които са пред другите, но това е един много тежък проблем. Рано или късно всичко, което се прави в Европа, стига и при нас. Това е решението на този проблем: генерираш-плащаш. В момента голямата тежест се поема от фирмите, не от хората. Това е истината. И всеки трябва вкъщи да си въведе технология на разделно събиране. Не сме готови за това. Категорично. Ние нямаме все още сепариращи инсталации по депата. Може да пуснете писма до всички кметове и да ги питате кога ще можете да реализирате новия метод в сметосъбирането. Масовият отговор ще е, че не са готови.
Лансирахте идеята след встъпване в длъжност кметовете на общини да минават обучителни модули с минимална продължителност от 6 месеца, защо?
Аз смятам, че това трябва да бъде дори задължителен курс, за да се кандидатираш за кмет и общински съветник, защото се нагледахме на хора, които идват и въобще не знаят с какво се захващат. Дори аз първите шест месеца бях тотално неподготвен за това, което ме очакваше. Не бях полезен на моите съграждани, дори и на мен самия. Да имаш правото да избираш и да бъдеш избиран, но да е на базата на квалификация. Депутатите по същия начин. В последно време наблюдаваме как кандидати минават през случайни номинации или на друг принцип и отиват на място, където не знаят какво да правят. Правилото за квалификация трябва да е въведено навсякъде, щом касае живота на много хора. Още: В България политиците влизат в политиката, за да правят кариера, а не когато са направили кариера
Как от вас и вашите колеги се приема често променящата се нормативна база, с която ви се възлагат нови и нови финансово необезпечени ангажименти?
Ние сме ги свикнали. Изпълняваме вече над 85% от услугите към гражданите. Това не е проблем. Проблемът е в хаоса, който е в държавата. В момента сме просто оцеляващи. Всеки ден нов норматив, през ден - нов член. За избори постоянно се харчат средства, които могат да отидат в инфраструктура или подобряване на качеството на живот.
Но общините в толкова дълъг период на хаос и несигурност от непрекъснати смени в държавната власт не се ли явявате единственият стълб на държавността? Излиза, че вие сте най-устойчивата власт?
Да, устойчиви сме, но не претендираме да сме най-устойчивите. Нашият ангажимент към хората е много личен. Това ни откроява от депутатите и изпълнителната власт на национално ниво. Ние имаме персонален ангажимент към хората и по населени места, и в общността, в която живеем. Нямаме право на грешки. Депутатите могат да си позволят да закрият Народното събрание, да отидат на нови избори. Ние не. Нас хората ни познават, знаят ни по малки имена. Местните и националните избори са напълно различни. Нашата отговорност е персонална, докато партийният ангажимент и отговорност каква е!? Казваш: "Излизам срещу еди-кой си!", а след това се прегръщаш с него. Какви са последствията - никакви. Просто чакаш на следващите избори дали ще те накажат. При нас всяка грешка се наказва категорично и еднозначно. Разликата в изборните резултати е впечатляваща. Кметовете се избират за втори или следващ път и идват с голямо мнозинство, което означава, че не допускат грешки. Това вече е устойчивост. Основните проблеми при кметовете са стопанисваните от държавата обекти - магистрали, пътища, ВиК-секторът е най-големият бич. Сметосъбирането е при нас, но регулиращ орган е министерството. Изгубили сме толкова много време, че не знам дали ще можем да го наваксаме, за да отговорим на нашите европейски партньори и да стигнем на това ниво. Не го виждам, категорично. Още: Кметът на Елин Пелин: Няма как да се състезаваш с кмет, подпомаган с 50-100 млн. лв. отгоре
Има ли промяна в инвестиционния интерес през последните 3 години, откак сме от избори в избори?
Всяка политическа нестабилност рефлектира върху инвестиционните намерения и интерес. Голяма част от разрешителните минават през държавните ведомства. Примерно през Министерството на земеделието минават голяма част от земите, които трябва да бъдат преобразувани от един вид в друг, а стоят по около 2 години. Нито един инвеститор не може да чака толкова. Това, което зависи от нас, го правим. Това обаче, което влиза по министерствата, там остава. Не знаеш дали ще е година, две или три. Никакви срокове не се спазват. Никой пред никого не носи отговорност. Но ние, местната власт, нямаме избор. Просто трябва да се справим. Дори да имаме шарен общински съвет, дори да нямаме мнозинство, сме длъжни да се справяме, защото носим персонална отговорност - директно пред хората, поименно. Нека бъдем откровени докрай - направете допитване знае ли някой водачите на листи по области. В София не говорим, но по области - никакъв шанс. 80% ще кажат, че не знаят. Във "Възраждане" гласуват заради лидера, в ГЕРБ гласуват по структури, ДПС са ясни. „Величие“ ги виждам - имат някакъв ентусиазъм. „Продължаваме промяната“ въобще не отговориха на очакванията на хората. "Демократична България" бяха по-адекватни. Но листите се правят не от хората, а от партийните централи. Много често се получава водещият в листата да не е с постоянен адрес в съответната област и това е масово. Каква отговорност може да носи този човек, той просто е лоялен към партийната централа.
Нека поговорим за най-важните ви приоритети като кмет?
Основен приоритет са ни децата, което означава детски градини, училища, спортни съоръжения, читалища, храмовете. Проблем от много години е ВиК-инфраструктура, транспортна инфраструктура и сметта. Едното е приоритет, другото е проблем. ВиК, транспортна инфраструктура и сметта ги слагам в проблемните приоритети. А първите, които споменах, са приоритети като бъдеще на нашата нация.
