Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Кметът на Чепеларе: Рискуваме провал на туристическия сезон, ако държавата не финансира укрепване на свлачища

12 ноември 2018, 14:00 часа • 6126 прочитания

Няколко месеца, след наводненията и свлачищата в Чепеларе и региона, общината все още чака помощ от държавата, за да извърши аварийни ремонти по няколко влошаващи състоянието си обекта.

До момента чепеларската администрация се е справила, като е укрепила временно проблемните зони, но с настъпващата зима, предстоящите снеговалежи и по-късно - пролетните дъждове, съществува опасност ситуацията да се усложни и цели селища да останат в бедствено положение. Заради срутени пътища е застрашен и туристическият сезон. Кметът на Чепеларе Славка Чакърова разказва пред Actualno.com колко дълго чака реакция, от страна на държавната власт, но до момента, въпреки многократно изпратените писма за отпускане на финансиране, резултат няма. Общата стойност на средствата, необходими за възстановяване на засегнатите участъци, е около 2 000 000 лева. Към момента Общината е в изключително финансово затруднение, което не позволява предприемане на трайни ремонтни работи, а само временни укрепителни дейности. Ето какво обясни, във връзка с кризисната ситуация кметът Чакърова.

Нека започнем в хронологичен ред – бихте ли припомнили какви щети са нанесени през изминалото лято, вследствие на продължителните дъждове?

Това лято Чепеларе наистина беше изправенo пред големи предизвикателства. Три пъти обявявахме бедствено положение – веднъж общо за цялата община и два пъти частично – за пътя до скалния феномен „Чудните мостове“ и към село Забърдо. Там имаше срутище на земно-скална маса. Засегнати бяха много населени места, сред които Павелско, Хвойна, Зорница, Острица. Много щети са нанесени и покрай речното корито на река Чая. В дните на самите бедствия извършихме най-спешно само аварийни дейности, които се състоят в почистване на свлачища и изграждане на диги покрай речното корито. След успокояването на ситуацията, назначих комисия, която направи оглед на всички материални щети. Много голям е и проблемът с отнесената улица „Здравец“, която стана неизползваема. Веднага след като ситуацията се поуспокои, няколко седмици след като нивото на реката намаля и беше възможно в коритото й да влезе техника, засипахме с камъни и земна маса. Направихме дига и в момента дупката е запълнена, но реално трябва да се прави там съвсем друг ремонт. Необходимо е да се предприемат трайни укрепителни мерки. За щастие, няма жертви и засегнати жилищни сгради от бедствията през изминалото лято. Всички нанесени щети са по общинската инфраструктура. Реката не успя да излезе от своето корито, защото ние наистина реагирахме много адекватно.

Каква е приблизително общата сума, която ще е необходима за възстановяване на щетите?

По предварителни изчисления, около 2 000 000 лева – 2 500 000 лева. Тъй като до момента нямаме отпуснати пари, с които да започнем възлагане на инженери проектиране и изпълнение, решението е за всеки отделен обект да се направи проект. Едва, когато сме готови с това, ще можем да разберем реално стойността на необходимите дейности. Например, за подпорната стена, която е по пътя към село Забърдо и местността „Чудните мостове“, по предварителни изчисления ще са необходими над 500 000 лева.

Какви мерки и дейности е предприела община Чепеларе до момента, за да сигнализира на държавата, че има нужда от средства и съответно – да бъдат първоначално укрепени най-критичните зони, нуждаещи се от спешен ремонт?

Първото, което направихме, е да поискаме тези средства от Министерски съвет, като целева субсидия. До този момент нямаме никакъв отговор. Другото – щетите, които са нанесени по крайречието на река Чая, са на места, на които не са изградени подпорни стени. Още през 2005 г. също имаше много голямо наводнение. Тогава реката излезе от коритото си. В онзи момент от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет са отпуснати средства и са изградени подпорни стени на речното корито но не по цялото протежение на реката в града, тъй като в същото време започна и проектиране на обходния път. Много хора ми задават въпроса каква е връзката с обходът. Той минава точно в единия край на Чая, но не през центъра на града, а пътувайки от Пловдив за Смолян, в ляво от реката. Т.е. в проекта за обходния път са включени и изграждане на подпорни стени. Това, което ние направихме веднага, след като се успокои ситуацията, бе да намерим проекта, да направим извадки и да маркираме зоните, в които не са изградени такива подпорни стени. Изграждането им е включено в ремонта, който трябва да бъде осъществен от Министерството на регионалното развитие и благоустройство, или по-скоро от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Има договор от 2000 г. между община Чепеларе и пътната агенция за изграждане на обходен път. Ангажиментът за строежа е именно на „Пътна инфраструктура“, а общината се задължава да извърши отчуждителните процедури и след това да ги отдаде безвъзмездно на АПИ. Останаха още 10 имота, които не са отчуждени, тъй като за никой не е тайна че община Чепеларе е в критично финансово положение и няма възможност да отдели собствени средства. Около 450 000 лева са нужни за извършване на отчуждаването.

От началото на 2016 г. проведох многократно срещи с различните изпълнителни директори на Агенция „Пътна инфраструктура“. Водили сме разговори, относно възможността те да изплатят това обезщетение, за да се направи обходния път. Изпращала съм писма до Министерството на туризма, Министерството на транспорта и Министерството на финансите за отпускане на финансова помощ, но към настоящия момент няма резултат. Предстои изграждане и пускане на граничния пункт – през Рудозем – Ксанти, с което се очаква през 2019 г. да се увеличи многократно трафикът на туристи към Гърция. И заради срутените пътища ще е много неприятно и ще окаже страшно негативни последствия, защото целият туристически поток в посоката преминава през Чепеларе. В тази връзка, Агенция „Пътна инфраструктура“ трябва да си изпълни ангажиментите, поне по изграждане на подпорните стени – там, където няма нужда от отчуждителни процедури. Писмата са изпратени още на 05.07.18 г., като са приложени цветни снимки и извадки от проекта, маркирани са и отсечките от коритото на река Чая, които в момента са пропаднали от придошлата вода, а там е трябвало да има изградени подпорни стени. Тъй като минаха доста месеци от тогава, в края на миналия месец изпратих нови писма до министъра на регионалното развитие, пак по същата проблематика. Този път преписката бе адресирана и до Народното събрание и до министър-председателя.

Защо Агенция „Пътна инфраструктура“ трябва да поеме изграждането на подпорната стена?

Защото там има проект и те трябва да направят подпорните стени. Няма смисъл община Чепеларе да кандидатства до Междуведомствената комисия по бедствия и аварии, да бъдат отпуснати средства, дейностите да бъдат извършени и после някой да ги бутне, защото има готов друг проект, който чака реализиране.

Какви са Вашите притеснения, като кмет?

Притесненията ми са, че сега предстои зимен сезон. Дай Боже зимата да е добра. Но пролетта като започнат пак да се топят снегове, да валят пролетни дъждове, ситуацията може да се усложни отново. Освен това, имаме общо 11 критични точки. По-сериозните проблеми са подпорната стена, която е на около 4 километра преди село Забърдо. Там три пъти се активира свлачище. Извършени са огледи и е направен доклад. В момента община Чепеларе подготвя техническо задание и ще възложим проектиране. Водим разговори с проектанти, които са се доказали с добри проекти и имат дълъг опит. До края на ноември тази година предвиждаме вече да имаме нов проект за трайни действия и ще го входираме в Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане.

Междувременно работим и по въпроса със свлачище в село Павелско. Там, след като бе извършено проучване от геодезисти и геолози, също следва възлагане на проектиране. В Павелско се оказа, че съществува опасност да бъде засегнат мост, който се намира съвсем близо до свлачище в района. По същия начин ще процедираме и за срутището на път, който минава през селата Люляково и Острица. Те имат общо население около 90 души. В момента на бедствието там също беше доста страшно и достъпът до селата се осъществяваше само с лек автомобил. Тъй като ние видяхме, че няма да получим обща помощ и да възложим на инженери проектиране и изпълнение на всички критични точки заедно, затова преценихме, че изходът е за всеки обект да се възлага и да се кандидатства за финансиране към Междуведомствената комисия, поотделно. А тя е с крайно ограничен бюджет, много трудно се дават средства от там, а и заседанията ѝ се провеждат едва няколко пъти в годината.

Иначе щетите, които са нанесени, се надявам до края на годината общината да има нови проекти и в началото на следващата да кандидатстваме. Но шансовете са много минимални, аз го виждам. Искам да отбележа, че възникна голяма щета и на общински горски път. В Чепеларе горите са върнати на частни лица в кооперации и един от основните поминъци, освен туризъм и ски фабриката, тук е и дърводобивът. Вече втори месец работим по възстановяване на пропадналия път. Образува се огромна дупка – над 120 метра, с ширина и дълбочина около 4 метра. По този проблем се обърнахме за извършване на аварийни дейности към две фирми. Едната беше направила неофициална оферта за трайно решение, според която аварийните дейности възлизат на над 100 000 лева, а трайното решение – над 400 000 лева. Така че трябва цялостно проектиране, отново кандидатстване към Комисията и чакане няколко години. Тъй като този горски път през зимата е туристическа писта, въпреки че община Чепеларе не разполага с достатъчен финансов ресурс, поех този риск и възложих изпълнение на аварийни дейности, защото в противен случай рискуваме проваляне на зимния сезон.

В такъв случай как ще обезпечите финансово точно тази дейност?

Към настоящия момент сме изплатили един съвсем малък аванс на фирмата, за да почне да работи. Надявам се, че тя ще успее да ни изчака. Подготвили сме всякакъв вид документи и сме подали искане към Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане за изплащане на аварийни дейности. Имахме информация, че заседание ще се проведе преди десетина дни, но се оказа че такова не се е състояло. Идеята на искането ни е да се изплатят поне разходите за аварийни дейности. Силно се надявам, моля се всеки ден, наистина до края на годината да има заседание и да бъдат разгледани тези наши преписки. Община Чепеларе е в крайно затруднено финансово положение. Предполагам, че и други администрации нямат достатъчно ресурс, защото в бюджетите, които правим в началото на всяка година наистина залагаме средства за аварийни дейности. Те, обаче са крайно недостатъчни, предвид разходите, които всяка една община трябва да прави за нормалното си функциониране. Преди години по друг начин са се решавали тези проблеми, но след създаване на тази Комисия, държавата отпуска бюджет, който не стига.

В тази връзка, ежегодно, в началото на октомври се провежда среща на местните власти в Албена. Тази година Националното сдружение на общините излезе със становище, в което отправя няколко предложения към държавата. Бихте ли посочили какви са те, както и мотивите за исканията?

Националното сдружение на общините предлага да се направи механизъм, по който да се залагат в капиталовите средства, т.е. към целевите финанси, които отпуска държавата, и средства за превенция. Веднага казвам защо това е добре. Тази стена по пътя към „Чудните мостове“, още през 2016 г. подаде сигнал към нас, че там има проблем и нещо ще се случи. Но пак казвам, тъй като Община Чепеларе не разполага с неограничени средства, тогава извършихме наистина аварийни дейности. Ако имахме в бюджета такива целеви финанси за превенция, бихме могли да възложим проектиране и изпълнение и да се изгради подпорна стена, да се направят укрепителни дейности и тогава, може би, разходите щяха да бъдат наполовина по-малко. И другото искане на Сдружението е бюджетът на Комисията наистина да бъде увеличен, защото той е крайно недостатъчен. Защото дори общини, които разполагат с достатъчен финансов ресурс, имат нужда от възстановяване на нанесени щети от природни бедствия.

Споменахме, че Чепеларе е сериозна туристическа дестинация, ще попречи ли настоящото състояние на пътищата върху туризма в общината?

Курортен комплекс Пампорово е съвсем близо до Чепеларе. В почти всяко едно населено място от общината – Орехово, Павелско, Забърдо, Проглед (с леглова база около 300 легла) – са разположени къщи за гости, малки хотели, места за настаняване. Легловата база само в Чепеларе е от 1 000 легла, а в Пампорово на територията на общината леглата за туристи са над 7 000. Целият комплекс разполага с около 15 000 легла, но останалата част са в землището на Смолян. Лятото селата в Чепеларско са много посещавани. Туристическият данък, който събира Общината ежегодно, е в размер на над 150 000 лева. В резултат на усилени проверки и повишен контрол, от страна на служителите в сектор „Туризъм“, се увеличиха приходите от туристическия данък. Имаше укриване на таксата от хотелиери, но в резултат на разговори, сключване на споразумения, предприемане на най-различни принудителни мерки за събиранията, Общината успя да събере по-голяма част. А за тази година очаквам той да е от порядъка на 180 000 лева – 200 000 лева. Интересен факт е, че първият пансион за туристи в района е създаден през 1934 г. от Никола Читовски. Чепеларе през годините е бил много известен, особено през лятото привличат чистият въздух и еко пътеките. В същото време се развива и ски туризмът на пистите на Пампорово и Мечи чал. Освен това, през 2016 г. имаше огромна инвестиция, която ще донесе още по-голямо развитие в зимния туризъм – лифтът на Мечи чал бе купен от собственика на лифта на Пампорово. Така че вече имаме обединение на двете ски зони и през последните две години с една лифт карта се кара на двете места. Предстоят и още инвестиции в тази насока – ще бъде изграден свързващ лифт и още писти на европейско ниво. Така че разрушените пътища не само ще ограничат туристическия поток, а представляват и опасност и притеснение за жителите, които са целогодишно в Чепеларе и във всички населени места на общината.

Интервю на Теодора Димитрова

Теодора Димитрова
Теодора Димитрова Отговорен редактор
Новините днес