Ком-Емине е най-дългият туристически маршрут в България. Той прекосява страната по билото на Стара планина – от връх Ком, чак до брега на морето. Обикновено разстоянието от 600 км и 17 000 м денивелация отнема около 20-25 дни. Кирил Николов-Дизела го измина за 4 дена и половина, грубо казано. За мен това е нечовешко постижение, постижение на някакъв свръхчовек. Поне от моята гледна точка, защото аз пък съм човек, който в живота си се е затичвал само след автобуси 94 и 280, при това преди доста години вече. Истински се въодушевих, когато гледах филма Reach Your Limits по време на пресконференцията, на която бе обявено сътрудничеството на Дизела с Renault и родният представител на марката за България. (бел. ред. - Този филм показва опита на Дизела да покори Ком-Емине през 2014 г. Тогава се объркват много неща, а времето е такова, че след нечовешки болки, усилия и не знам каква воля, Дизела се отказва на 11 км от нос Емине.)
Ще призная нещо на Кирил и искам разговорът ни да започна оттам. Не останах изненадан, че успя, но истински се впечатлих от предишния му опит да счупи този рекорд. За мен той е много по-впечатляващ, защото, още докато гледах филма, аз бях убеден, че при следващия си опит Дизела няма да има никакви проблеми да слезе под заветната граница от 5 дни.
Каква воля и начин на мислене трябва да има човек, за да се опита отново да направи над 500 000 крачки за под 5 дни? За мен това е основното, което искам да разбера от Кирил Николов-Дизела. Няма да го питам какво е ял, защото знам отговора. Няма да го питам къде е спал, защото знам отговора. Никога не бих го попитал къде е ходил до тоалетна, защото отговорът е ясен. Ще започна от 2014 г., когато в онзи дъжд и кал той атакува тези 600 км.
Защо човек решава да подложи физика и психика на нещо подобно? Няма парична награда, а само чест и слава...?
Труден въпрос и мисля, че няма прост отговор. Причините винаги са много. Първо, може би защото мога и го искам. Винаги съм си поставял високи цели, каквато беше и Ком-Емине. Винаги казвахме под пет дни, но целта ни беше 4 дни и 15 часа или 111 часа. И тази година не бях сигурен на 100% дали ще успея, но бях много добре подготвен. Просто обичам да предизвиквам себе си, а когато целта е висока, успявам да се раздам още повече. По този начин се развивам и самоусъвършенствам. А и виждам докъде се простират границите на възможностите ми.
Как се калява стоманата? В твоя случай – как се калява волята?
Волята е нещо, което „тренирам“ вече повече от 15 години с основния си спорт – ориентирането. Там с Наталия, личният ми треньор, си поставихме високи цели още от самото начало и хората ни смятаха за луди, дори само за това, че можем да си помислим за медал от голям форум - европейско, световно първенство. 7 години ми бяха нужни, за да стигна до първия си подиум на световно първенство, и 10 г. да спечеля медал. Мисля, че имам добър тренинг на волята.
Какво изпитва човек, когато, след такива нечовешки усилия през 2014 г., спря на 11 км преди Емине? Колко време се възстановява психиката след нещо такова, защото физиката е ясна, там си има конкретни начини?
С хората около мен – треньорът ми, Димитър (бел. ред. - организаторът на събитието), целият екип, феновете. Те не са спирали да вярват в мен, въпреки „неуспешния“ опит.
Тук мога да преразкажа един цитат от любим мой филм с Ръсел Кроу – „Добра година“: „Човек не научава нищо от победите си, но загубите ни учат на една голяма мъдрост, а именно, колко по-удовлетворяващо е да си победител.“ Всеки се проваля от време на време, номерът е да не ти става навик.
Мен лично спирането на 11 км от носа ме направи по-силен, колкото и тривиално да звучи. Просто е: „Спъваш се, падаш, ожулваш си коленете малко и си изцапваш дрехите, ставаш изтупваш се и продължаваш, учиш се от грешките си.“
Сега ми кажи какво изпита, когато разпери ръце над носа?
Изпитах удовлетворение от една добре свършена работа. Тази година нямаше такива чувства и емоции като миналата. Просто имах една работа за довършване. Беше естествено продължение на миналогодишния ми опит.
Миналата година сякаш тръгна неподготвен, не, сякаш екипът ти беше неподготвен за това предизвикателство. Лоша храна, беше заразен от бягащите с теб, адски лошо време... Сега, като гледаш от дистанцията на времето и успешния вече опит, какво мислиш за миналогодишния?
Така е трябвало да стане. Научихме страшно много. А и филмът се получи много добър. Драма, нали това обичат хората още от древен Рим – хляб и зрелище. Това, разбира се, в рамките на шегата. Миналогодишният опит ни даде много добра инерция, която използвах до последните 11 км. Накрая просто трябваше да ускоря и да финиширам.
През миналата година трудностите пред теб сякаш бяха безброй. Кажи ми, коя бе най-голямата трудност пред теб тази година?
На Риш. Там бях адски изморен и като че ли сценарият от миналата година точно там започна да се повтаря. Пристигнах скапан и имах само час сън. Но този път бях психически подготвен и знаех, че ако искам да изпълня целта си, просто трябваше да стана и да продължа, както и направих.
Какво е да стигнеш до ръба на своите възможности? Колко голяма е болката и какво те кара да продължиш напред?
Болката е относително понятие. Миналогодишният опит ме научи да търпя доста. Тази година също имах болежки тук и там и то не слаби, но просто не им обръщах внимание. За да се справиш, е нужно да си бил в тази ситуация много други пъти.
Къде е лимитът на твоите възможности? Стигнал ли си го или тепърва ще го гониш?
Мисля, че с тези две преминавания на КЕ, прагът на лимита ми се вдигна много и все още съм сигурен, че не съм достигнал до предела си...
С постигането на този рекорд какво доказваш? Доказваш нещо на другите, доказваш нещо на себе си?
Единственият, на когото доказах нещо, съм аз самия. Пак ще повторя, нашата цел не е била никога да бием нечий рекорд. Ние си имахме наша си цел и я изпълнихме повече от добре.
Каква част от успеха ти се дължи на физика, каква на психика, каква на Наталия Величкова, каква на Димитър Димитров?
Нещата са свързани, без Наталия и Димитър, без целият екип нямаше да го има КЕ, нямаше да бъде постигнато това време и миналата година най-вероятно щях да се откажа още на Беклемето. Макар аз да трябваше да ги избягам тези 600 км в много трудни за мен моменти, тези хора ме мотивираха да продължа.
Кое те кара да продължиш напред, след като стигнеш лимита на физическите си възможности?
Така съм устроен и възпитаван. Целите ме карат да продължавам напред. И по скоро високите цели. Всичко друго е посредственост. Има една поговорка, че „небето е лимитът“, на която аз обичам да отговарям: „Не ми казвай, че небето е лимитът, след като има стъпки на Луната“.
Гледал ли си Форест Гъмп? Твоят треньор ли е човекът, който ти крещи: run, Disl, run?
Наталия е личният ми треньор, но тя е и доста повече от това. Функциите й не свършват с това да ми напише план, който да следвам. Тя е моят ментор и знае много добре как да ме мотивира в трудни за мен моменти. Да, стигало се е понякога и до крещене, но според мен това си е съвсем в рамките на нормалното.
Дойде ли време Кирил Николов-Дизела да започне да тича и да се ориентира за пари, а не само за чест и слава?
От 2004 г. се опитвам да съм професионалист и през различните години съм имал различни спонсори, които са ми помагали само да тренирам, а не и да работя. Българската федерация по ориентиране е била винаги зад гърба ми и ми е помагала финансово. Клубът ми по ориентиране „Вариант 5“ – Търговище, а преди това „Бегун – Варна“ и „Александър Логистикс – София“ също са имали важна роля в това да бъда финансово обезпечен и само да тренирам. Естествено, това не са били безброй левове, но в никакъв случай не мога да кажа че съм се състезавал само и единствено за чест и слава. Да, след тези няколко години, в които се занимавам с малко по-нестандартни неща като „Петте върха“ и Ком-Емине, ми донесоха малко по-голяма популярност и съответно по-големи спонсори като XCoSports, Vivacom, Renault, Garmin, Compressport и др. Така че не мога да кажа, че го правя само за чест и слава.
Хората са устроени така, че винаги искат и още, и още, и още. Аз се старая да ценя това, което имам и съм благодарен на живота ми за начина по-който се развива в емоционален и дори и финансов аспект.
Колко добре платен е твоят спорт спрямо... колоезденето например?
Не знам колко добре платен спорт е колоезденето, но ориентирането определено не е добре платено, а и няма как да е другояче. И напълно разбирам това. Затова започнах да се занимавам с други неща, свързани с бягането и да превръщам името си в бранд, който да ми носи спонсори, които наистина да виждат смисъл да инвестират в мен и по този начин аз да се развивам, а не просто да ми се дават едни пари. Аз отдавна съм на мнение, че елитният спорт в България ще се оправи тогава, когато спортистите спрат да вярват, че държавата им е длъжна или спонсорите са нещо, което получаваш по подразбиране. Професионалният спорт отдавна се е превърнал в бизнес и човек трябва да знае колко струва и да умее да се продава добре и в това няма нищо срамно.
Казваш за Наталия Величкова, че „вярва толкова в мен, защото съм един от малкото хора, които познава, който може да преодолее инстинкта си за самосъхранение“. Значи ли това, че си стигал извън тази опасна границата?
Когато човек достигне до критичен момент във физически аспект, инстинктите за самосъхранение на тялото се включват, за да предпазят организма, а аз точна там мога да изключа системата за сигурност и да продължа. В много случаи това ми коства по-дълго възстановяване, но го правя, когато ми се налага.
Как протича един твой тренировъчен ден?
Зависи от периода, в който се намирам. Тренирам от един до четири пъти на ден, като съответно и програмата ми е различна. Но освен на тренировки, много голямо внимание отделям на възстановяването (спане и хранене).
Миналата година имаше доста проблеми с краката, пречупи ли се и ходиш ли вече редовно на педикюр?
Не. Тази година си го мислих преди Ком-Емине, но отново го пропуснах. Сега чакам да ми паднат два нокътя, но юнак без рани не може.
Макар да знам откъде идва прякорът ти, знаеш ли какво означава въртящ момент?
Не знаех. Въртящият момент не зависи от оборотите на двигателя. Изчислява се на база силата, която двигателят произвежда в точно определен момент. Измерва се в Нм. Това е най-смисленото кратко обяснение, което Google ми намери.
Разкажи сам откъде идва прякора ти? Аз изпреварващо ще кажа, че той се изписва Disl.
От името на германската биатлониска Уши Дизел (кратката версия, дългата е много дълга).
Можеш ли да направиш някаква равносметка и да кажеш колко километра си пробягал досега в кариерата си?
Близо два пъти Екватора или малко под 80 000 км.
Има една много хубава снимка към филма Reach Your Limit със срязаните ти маратонки от миналогодишния опит. Колко чифта маратонки си скъсал досега?
Не съм ги броил. Смятам, че всеки един професионален бегач трябва да има за спонсор марка обувки, за да може да мисли само за тренировките си, а не да не си скъса маратонките. Маратонките са създадени да се късат от бягане. Но ако трябва да съм по-конкретен – около десетина чифта годишно.
Сега всички са чували за теб. И какво от това? Как ти се отразява славата?
Мен лично ме промени така, че да бъда още по-взискателен към самия себе си, да си поставям все по-високи цели и да ги постигам.
Силните на деня в България обичат да потупат по рамото, пред камери и обективи някой истински българин, постигнал нещо значимо във и за България. В тази връзка беше ли поздравен от спортното министерство, Бойко Борисов снима ли се с теб? Все пак го е правил с Чък Норис...
Никой не е голям, колкото Чък Норис. Така че сравнението е неуместно. Сигурен съм, че ако му потрябва снимка с мен, г-н Борисов ще я направи, все пак кой съм аз да отказвам на Генерала...
Ти си отдаден на спорта? Как се развива колоезденето в България? Все пак си имаме колодрум за 60 млн. евро, какъвто в света няма друг...
Не се интересувам много от колоездене и не мога да кажа как се развива. Една от причините е, че няма достатъчно харизматична личност, каквато беше Армстронг например, а другата е, че този спорт се опорочи от всичките допинг скандали. След признанията на американеца се знае, всички взимат и това е нещо нормално... Е, за мен не е!
Не искам да те вкарвам в някакви политически размисли, но според теб, в България има ли стратегия за развитие на спорта? Успехите стават все по-откъслечни, а още не съм чул, че ще помогнат на ансамбъла по художествена гимнастика с нещо, нито на бадминтона, но знам, че държавата ще помогне на три футболни клуба, строят се трибуни, Местан открива стадиони...
Малко по-горе го казах и ще го повторя, държавата не е длъжна на никого. Но определено тя винаги е лошата мащеха, която не дава. Проблемът със спорта е, че всичко е на наши и ваши. Всеки дърпа за себе си спрямо своите интереси и няма голям мастър план, който да се следва. Работи се на парче.
Я кажи, колко харчи Дизела?
Харчи и много, и малко, зависи докъде съм настъпил педала, но определено той е в пода.
И накрая, това твое постижение не би било възможно без помощта на спонсорите. В моето полезрение на интереси попада специално Renault. Знам, че вече се придвижваш с новия SUV на марката Kаdjar. Кажи ми, до къде се простират възможностите на Kadjar спрямо тези на Дизела?
При колите аз държа на няколко неща. Да е комфортна за дълъг път. Да може да побере целия ми багаж за състезание или лагер. Да изглежда добре отвън и вътре, да е балансирана от гледна точка на бързина и икономичност. И не на последно място, да има добър саунд, а топ изпълнението на Kadjar все пак е BOSE. Е, Kadjar съчетава всичко това.
Какви са приликите и разликите между Дизела и Kadjar?
Името Kadjar напълно отговаря на стила ми. Името KADJAR се състои от сричките KAD- и –JAR. KAD черпи вдъхновениe от „quad” или от света на ATV-тата, a JAR от френските думи за маневреност (agile) и изникване внезапно от някъде (jaillir). Произношението и изписването на името придават екзотично усещане, което навява бягство от тълпата и откриване на нови предизвикателства. В последното си приличаме много.
От какво бягаш?
Бягам от каквото си искам, защото мога да си го позволя.
Пожелавам ти много успехи и висок въртящ момент.
Визитка:
Кирил Николов–Дизела е роден на 6 ноември 1982 г. в гр. Русе. Дизела е най-известният ни ориентировач и планински бегач. На 29.08.2015 Николов постигна мечтата си: да пробяга от връх Ком до нос Емине за под 5 дни. Той го направи за точно 4 дни, 13 часа, 5 минути и 30 секунди. По този начин той подобри рекорда на Божидар Антонов, поставен на 11 август 2015: 5 дни, 10 часа и 10 минути. Предишното най-добро постижение е на Любомир Палакарчев, стоящо непокътнато близо 30 години. Дизела обаче би рекорда на Палакарчев с почти един ден разлика! Кирил Николов ще бъде запомнен и с изкачването на първенците по височина на пет планини в България (Мусала – 2925 м, Вихрен – 2914, Кутело – 2908, Малка Мусала – 2902, Бански Суходол – 2884) за под 24 часа, изпреварването на Драгалевския лифт (3593 м, денивелация 893 м, пътуването по двете части на лифта трае 32 минути) с 6 секунди, а в началото на пролетта той изкачи Айфеловата кула (324 м с антената) за 8,12 мин., завършвайки втори.
Автор: Пламен Георгиев
Фотография: 360mag.bg, Рено Нисан България