Какво се случва днес със страната ни? Ще се опитаме да анализираме през погледа на историята. Историята ни познава много събития на самоубийствени актове, когато българи убиват българи.
Така Борис-Михаил прави покръстването, такова е избиването на богомилите, избиването на селяните в Дуранкулак, възстанали срещу данък десятък през 1900 г. Всичко това се отразява в политиката ни. Ако има две различни партии - те са били като на война, понякога са се избивали буквално. А когато има съглашателство, веднага се съзира предателство. А предателства е имало. След това комунистите и народният съд, лагерите в Белене край Ловеч. Зверствата там и смазващият държавен апарат отново са примери за това как българи са избивали българи... и сега се чудим защо не могат политиците да си говорят. По темата за историческата еволюцията на България, повтаряемостта на историята ни, диктаторите - управниците, които сякаш си просим...
В Студио Actualno е Радослав Илиев историк и анализатор. С него коментираме:
Защо се самоубиваме? Особеност на времената или на нравствеността ни?
Разделяне на богати и бедни - това ли е в основата?
Имаме ли нужда от диктатор? Това ли искаме?
И още...
"Учудвам се, че тази галерия от примери в създанието на голяма част от нашите съграждани би стояла като пример за конфликтност, подобна на съвременна, в която разговорът е проблематизиран. Не би трябвало разговорът, възможността за подадена ръка, да бъдат проблематизирани. Комуникация значи общо място, а най-важното, дори при спорещи страни, е да се създава общо място", коментира Радослав Илиев.
"Борбата между класите е моторът на историята", заключва той и допълва:
"Аз обаче си мисля, че има нещо друго. Овластеният човек, независимо от коя класова прослойка е, вече придобива друга психология - не просто на човек от обществото, а на човек, който до вчера част от суверена, той вече оглавява и се възприема като лидиращ този суверен. Той придобива друга персоналност... Тази озлобеност е, това изкривено самомнение... той вече обладава психологията на властническо лице, а това лице има един главен приоритет - удържа на собствената си власт".
"Всички по-главни имена, които се изучват в историята от 1878 г., се израждат до авторитаризъм - режимът на пълномощията на Батенберг, Стамболовия режим, Фердинандовото управление, 19 май - преврата, 9 септември - Вълко Червенков, Живков. Има едно заподозряване, че нашето общество се стреми към авторитаризъм", категоричен е историкът.
Какво следва? Повтаря ли се историята?
Къде се намираме в нашето историческо узряване?
Роби ли сме - след столетия под робство - византийско, турско...?
Отговорите на тези въпроси - вижте във ВИДЕОТО:
