По покана на CineLibri в София пристигна Иржи Менцел – жива легенда на чешкото кино и една от най-ярките звезди в съвременната кинематография! Той ще представи филма си „Обслужвал съм английския крал”, брилянтна екранизация на едноименния роман на Бохумил Храбал. Наред с това издателство "Колибри" издава и книгата му "Капризни години". В спомените си Иржи Менцел описва детството си и формиралата го културна среда в Прага; следването си във ФАМУ и причините да се посвети на киното, въпреки че първата му любов е театърът; реализацията на най-известните му филми като Строго охранявани влакове и Капризно лято в годинитe на славната чехословашка нова вълна. За първия от тях Менцел печели „Оскар" и се превръща в един от мъжете на Пражката пролет от 1968 г.
Вижте какво сподели пред Actualno.com един най-значимите кинорежисьори в света.
Като човек, който съчетава в себе си толкова много таланти, в кой от тях се чувствате най-добре?
Нямам усещане, че имам талант. Аз правя каквото ми се прииска, т.е. каквото искат от мен. Бях принуден да направя тази книга от моята приятелка. А филмите правя, когато някой ги поиска от мен. Талант е прекалено силна дума, това по-скоро е късмет.
В книгата си споделяте ролята на четенето в детството ви. Днешните деца четат все по-малко...
Те се занимават с други неща. Не може да върнем всичко назад. Те имат интернет, а и не знаем какво още ще се получи. Кой знаеше нещо за интернет преди 20 години или нещо за тези телефони преди 20 години. Всичко се развива много бързо и тези деца ги очакват още много различни възможности. Проблемът е в това, че само една част от тях се възползват от тези възможности. Огромната част от останалите отхвърлят тези неща.
Значи сте оптимист? Такъв ли сте в живота?
Скептик.
Сякаш днешните филми нямат тази наситеност с послание и съдържание, както преди години. Защо така се получава според Вас?
Няма причина за това да има послания, да се каже нещо. Всичко вече е казано. Преди години имахме възможността да работим срещу нещо. Имахме едни граници, които искахме да преодоляваме. Сега няма никакви граници.
Т.е. изкуството се ражда, когато е трудно?
Всичко възниква чрез борба. Трябва да се преодолее някаква бариера, някаква пречка. В момента, в който няма пречка – няма никакъв смисъл, няма стойност. Не е въпросът дали пречката ще бъде политическа. Тя може да бъде и в моята глава, моята неспособност или моето неудовлетворение. И всичко това е мотив да правя това, което правя. Човек винаги трябва да преодолява нещо. Всичко, което се създава се създава в борба.
Как ще коментирате случващото се в Европа с бежанците?
Като човек не обичам хората, които си седят на дупето и казват: „Не искам никой да ми идва тук.“ Говоря за чехите. Много чехи живеят на много места по света. Избягали са и по някакъв начин са се вписали в живота. Но тук останаха глупаци, които казват на света: "Тук това е мое и никой да не ми идва." Това не ми харесва. Разбира се сред тези бежанци има много хора, на които не им се е налагало да избягат и напрактика заемат мястото на онези, които наистина имат нуждата да избягат. Като имате предвид, че повечето от чехите, които са избягали преди години и са напуснали страната си не са имали други причини освен икономически. Не са бягали от война, отивали са за по-добри хонорари. При нас идват хора, дори не при нас, защото ние сме бетонирали всичко и те дори не идват при нас, но има едни глупаци, които казват: „Сакън, само да не идват при нас.“ И отгоре над всичко това стои нашият президент, който непрекъснато говори това, което искат да чуят глупаците: „Това е наше и никой да не ни идва. Да умират някъде другаде тези хора, не при нас.„ Дори си позволи да каже всички те да отидат на някой гръцки остров, където никой не живее. А изобщо не му дошло на ума, че там никой не живее, защото там не може да се живее, няма условия. Това е най-лошото, най-егоистичното отношение към нещата, което може да се има. Той (президентът - бел. ред.) плаши хората, защото знае, че повечето от тях го слушат с удоволствие.
Какво е Вашето определение за любовта?
Човек не е сам. Човек е добре и трябва да има и втори крак. Любовта не е еротична връзка. Любовта е свързаност и в тази свързаност се живее много по-добре. Любовта не е въпрос на еротика. Грешка е да се мисли, че любовта е провокиран от Ероса и че това ще остане завинаги. Не! Съвместното живеене е важно и това е истинската любов!
Интервю на Евгения Гигова
