Повторното броене на гласовете от последните предсрочни парламентарни избори създаде безпрецедентен хаос между държавните институции, като доведе до напрежение между Конституционния съд, прокуратурата и Централната избирателна комисия. В интервю за Студио Actualno финансистът Михаил Кръстев предупреди, че този институционален разнобой може да има дългосрочни последици не само за изборния процес, но и за икономическата стабилност на страната.
"Отношенията между институциите са хаотични. Не изключвам вариант, в който институциите да спрат да се слушат. Ако това се случи, последствията са непрогнозируеми", заяви Кръстев, подчертавайки, че Конституционният съд е върховният арбитър в подобни спорове, а не прокуратурата. Още: Кога Пеевски ще реши да бутне правителството? Прогноза на Диана Дамянова (ВИДЕО)
Институционален сблъсък
Според Кръстев последвалите действия на различните институции показват взаимно обезценяване на авторитета им. Той подчерта, че ако прокуратурата има претенции към действията на Конституционния съд, тя може да потърси решение чрез официално питане, но засега такова не е отправено.
"Виждаме, че органите взаимно отричат своя авторитет. Конституционният съд е институцията, която при подобни спорове би трябвало да определя. А не прокуратурата да диктува условията", посочи той.
Бюджетът за 2025 г. – харчене без покритие?
Разговорът се насочи и към икономическите предизвикателства пред страната. Кръстев бе категоричен, че предложеният бюджет за 2025 г. е изключително раздута разходна рамка без реална стратегия за оптимизация на публичните финанси. Още: Методи Андреев: Ако Делян Пеевски иска да има правителство, ще има (ВИДЕО)
"Виждам предложения за намаляване на приходната част, но не и за съкращаване на разходите. Увеличението на максималния осигурителен доход трябва да бъде консенсусно решение, но проблемът е, че никой не смее да намали социалните разходи", анализира той.
Особено притеснително според него е драстичното нарастване на държавния дълг – с 40 милиарда лева за три години.
"Ние емитираме дългови емисии, които инвеститорите изкупуват, но условията за финансиране се влошават. Плащаме лихви в рамките на стотици милиони левове годишно. Спокойствието на политическата класа е необяснимо", предупреди финансистът.
Гръцкият сценарий и бъдещето на валутния борд
На въпрос дали България върви към гръцки сценарий, Кръстев отговори, че рисковете са сериозни, особено ако страната не се присъедини навреме към еврозоната. Още: Политическо менгеме и аромат на избори: Какво вещаят трусовете в коалицията? Говори Атанас Радев (ВИДЕО)
"Ако не влезем в еврозоната, можем да се озовем в по-лоша ситуация от Гърция. Валутният борд може да издържи само при консервативна фискална политика и ниски дефицити. Но когато харчим повече, отколкото имаме, доверието в системата се срива", обясни той.
