Книга за 50 годишния си юбилей издаде журналистът Георги Милков, озаглавена "Истории от ръчния багаж". Близо 30 г. събиране и колекциониране на истории - 520 страници, но по-голямата част пълни със снимки, някои от които срещат публика за пръв път. Разкази от Триполи, реалити формата "Африка: Звездите сигурно са полудели" и такива за японския на Христо Стоичков. Определено г-н Милков има какво да разказва, затова му даваме думата в "Студио Actualno".
Не Ви ли е яд, че не сте заснел толкова много преживявания? Все истории и преживявания, достойни за снимане.
От днешна гледна точка на толкова технологии се замислям какво съдържание щях да имам в TikTok профила си, ако можех да заснема тези преживявания от 90-те.
Колко пъти животът Ви е бил в чужди ръце?
Повече отколкото бих искал. Без да искам да звуча излишно философски - от момента, в който се родим сме в чужди ръце. Не можем да разчитаме винаги на себе си.
Едно е човек да е в реалити формат - наоколо има оператор, медицински екип... но съвсем различно е да снимаш в центъра на Багдат. Какво Ви накара да снимате там?
Исках да снимам един кръгъл площад, на който бяха направили опит за атентат над сина на Саддам Хюсеин, който беше страшен изрод. Вадя си фотоапарата, без да подозирам, че на същото това място, от другата страна на същия този кръгъл площад, е централата на техните тайни служби. Най-зловещият апарат вероятно в целия арабски свят. Правя само една снимка, презареждам и не успях да направя втора снимка. Едни хора ме хванаха, докато се усетя съм в едно мазе и едни хора започнаха доста грубичко да ми крещят. Тогава имаше много голяма шпиономания в Ирак, защото беше под ембарго и всеки бял човек там беше лош. А да застанеш пред централата на тайните служби и да правиш снимки - абсурд! Всъщност те, претърсвайки целия ми багаж и документи, докато извадиха лентата от фотоапарата, за да се освети, накрая в бележника ми откриха тази снимка, на която съм с Иззат Ибрахим Дури. Той е истинският идеолог на злото в Ирак. Тази снимка ме спаси. Когато я видяха моите разпитващи ме поизтупаха, даже ми дадоха кортеж до хотела.
След толкова години пътуване питали ли сте се защо? Защо го правите? Бягство от реалността? Бягство към реалността?
Може би съм пристрастен. Най- силният "наркотик" е адреналина. Доста по-силен е от наркотиците всъщност. Трябва да качваш дозата, за да те държи в кондиция. За това започнах да ходя на войни, да бъда на опасни места… правех всичко възможно за да си получа въпросната "инжекция".
За първите опиати на Георги Милков от детството му, за войната и за прекрасното чувство да се прибереш у дома - вижте цялото интервю във ВИДЕОТО:
