Националният план за възстановяване заседна в парламента. След като не се състоя изслушването на премиера по документа, първоначално заради отпуската му, после – заради травмата и операцията на коляното му, не можа да се състои и насроченото за днес обсъждане на Плана в парламентарната бюджетна комисия. Този път – заради удължения пленарен ден на депутатите. Actualno.com потърси коментар по критикувания документ от председателя на парламентарната бюджетна комисия Георги Ганев.
Г-н Ганев, защо толкова важен документ като Планът за възстановяване и устойчивост набира все повече критики?
Няма как да няма много критики, защото е изключено един план да удовлетвори всички. Това, което чувам от досегашните консултации е, че има значително подобрение между първия и втория вариант, все още много хора четат третия, за да изкажат мнение по въпроса. Нашата цел като парламентарна бюджетна комисия е да чуем възможно най-широка гама от тези мнения със съответните критики, предложения и възможности за корекции, като съвет към изпълнителната власт, защото това е изцяло неин прерогатив - тя да го подобри и да изпрати.
Стратегическото решение е дали пращаме до 30 април и после гледаме какво може да се оправи с Комисията, какво може да се пипа след това, или забавяме няколко седмици - разговор с Комисията плюс отразяване на всички забележки, и се привежда план, който е по-добър, но пък сме закъснели.
Голямата драма е, че сме между трън и глог. В единия случай можем резонно да очакваме постъпления далеч преди края на годината, а в другия - не е сигурно дали въобще през годината ще се случи. Трънът е: План по-бързо, но може би не чак толкова добър, обаче парите ще дойдат, а глогът е: по-добър План, но парите ще дойдат по-късно.
Кое, според Вас, е най-смущаващото и изискващо корекции?
За мен най-много корекции изисква несъответствието между думите и конкретните проекти. Като стратегическа визия Планът изглежда може би добре, но като започне човек да рови отделните проекти, вижда известно несъответствие между думите, които са казани за целите, и какво наистина се чете вътре в проекта. Непрекъснато излизат в интернет пространството информации за такива проекти, които не отговарят точно на казаното по-горе за тях в стратегическата част на документа.
Смятате ли, че някои от проектите нямат място в този план?
„Нямат място“ е силно казано, по-скоро мога да си представя много по-добри проекти вместо тях. Но, добрата новина тук е, че проектите подлежат на предоговаряне, дори след като е внесено всичко. Стратегиите и приоритетите не могат да се предоговарят, но проектите, когато държавата се обади на комисията и каже, че сме преразгледали даден проект с оглед приоритетите ни и предлага да го замени с друг, комисията може да приеме, въпреки че Планът е внесен. В този смисъл там, където са ни по-големите проблеми, е доста по-договоряема обстановката.
Защо с този план всъщност се стимулира вносът?
Всяко влизане на капитал отвън ще стимулира вноса, особено ако трябва да се внасят нови техники. Това е абсолютно нормален ефект. Винаги в 130 години българска история е така, няма друг вариант.
Споделяте ли критиките, че Планът за възстановяване и устойчивост е изработен без критерии, вкл. за устойчивост?
Думата "устойчивост" на английски има две значения – едната е "sustainability", която е в екологичния смисъл устойчивост. Тук става въпрос за "resilience", която е устойчивост в смисъл да не паднеш. В случая "resilience" означава да се направи стопанството или системата по-устойчива на удари като примерно COVID-19, а не устойчивост в смисъл околната среда да не се срути. В това отношение ми се струва, че има малко объркване като се говори за критерии като СО2 емисии и прочие. Не става дума за тази устойчивост. Идеята в Плана е да имаш достатъчно буфери, с които да можеш да посрещаш удари. Това как се мери е сложно, но е доста по-близо до т.нар. фискална устойчивост, отколкото до устойчивостта на средата - това, което обикновено думата "устойчивост" поражда като понятие на български, т.е. малко имаме езиков проблем.
Как ще отговорите на протестиращите екоактивисти, според които проектите в Плана стимулират остарели производства, замърсяващи природата и неглежират иновациите и опазването на биологичното разнообразие?
Те ще бъдат чути. Със сигурност ще бъдат чути, стига да имаме време да си проведем заседанието на комисията. Днес планирахме да чуем г-н Дончев като отговорния човек за това нещо. Идеята е да бъде изслушан човек, който наистина знае цялата кухня, и представители на други министерства, които активно са участвали в изготвянето на Плана. А другата седмица имаме две изслушвания точно на такива групи, които да поканим, да си кажат мнението, да им зададем въпроси, след което цялото това досие да се приложи към нашето становище и да отиде пак към г-н Дончев, за да може той да го има предвид.
Не се ли залага прекалено много на санирането на сгради, и то предимно обществени?
Това е една от критиките – саниране на сгради и други по-логистични неща като напояване или "отново асфалт", както обичат да му казват, което не изглежда да се връзва добре с приоритети като модернизация, дигитализация, цифровизация и т.н. Да, има доста киртики от тази гледна точка.
В този смисъл парламентарната бюджетна комисия, чийто председател сте, с какво би могла да помогне?
Парламентарната комисия няма правомощия, това настоявам да се разбере. Парламентът няма правомощия. И правомощията, и отговорността са в изпълнителната власт. Това, което ние можем да услужим на изпълнителната власт, е да разгърнем по-широка дискусия и да им дадем всички тези позиции, критики и съвети, които сме получили - за тяхна информация, за да могат в разговор с комисията да прецизират по-добре.
Кой ще реши дали да се изпрати Планът до 30 април, както е срокът, или след това?
Подозирам, че в парламента има доста възбудени глави, които биха били склонни да кажат, че парламентът може да заповяда на изпълнителната власт. Аз лично смятам, че решението е на изпълнителната власт. Това е в нейните прерогативи. Не е в правомощията на парламента да изготвя този документ, съответно - не е в прерогативите да заповяда дали той да бъде изпращан до 30 април или да се забавят нещата, но да се предоговорят. Това, което ние можем да направим, е да си кажем мнението и се надявам нашата комисия, разбирайки, че ситуацията е между трън и глог, с едно становище да каже кое ни изглежда на нас по-малкото зло.
Увисва ли Планът, ако не се състави правителство?
Не мисля. Правителство винаги ще има. Дори служебно правителство ще има правомощия по този План. Освен това Комисията ще знае за нашата ситуация. Например Нидерландия отложи Плана си и това беше прието от Комисията, нищо не губят от това.
Moody's прогноза, че 3 страни от нашия регион, сред които България, имат шанс да получат най-много средства от възстановителния фонд на ЕС, обаче усвояването им е под въпрос заради предизвикателствата от институционален характер, Вие как преценявате?
Да, понеже сме по-малки винаги за нашите страни средствата, които предвижда ЕС са големи за икономиките ни. Това ще продължава да е така, докато не станем доста по-богати. Пространството за усвояване, което да допринася за развитие и растеж, е по-голямо винаги. Въпросът е доколко сме добри в това усвояване, т.е. единица усвояване да доведе до възможно най-голямо развитие на обществото. За съжаление, в последните 12 години Румъния ни бие там доста категорично. Така че очевидно българският институционален капацитет може много да се подобрява, за да може всяко едно евро капитал или финансиране да бъде оползотворено. Трябва да се знае от публиката, че не всичко е грантове по тази схема. Голяма е дозата на финансиране, което ще трябва да се връща. Идеята е то да има "ефекта на лоста" – покрай това финансиране съответните получаващи средства да могат да съберат и частно финансиране поради факта, че те са се класирали за публичните пари и това да им служи като добро основание да събират и частни пари, след което се връщат парите Всъщност една от основните идеи на такъв тип проекти, както беше с Плана Юнкер, е да револвират – дават се пари, само че те се връщат и после пак се дават и пак се връщат…. Един и същ ресурс много пъти да помага – това е една от основните идеи на този План.
Виждате ли в българския План такива проекти, които са в състояние да привличат частни капитали за по-дългосрочни инвестиции?
Аз съм оптимист човек, мога да кажа, че тук-там ми се привижда подобна възможност, но си мисля, че конкретните проекти могат да станат и доста по-добри.
Вашата препоръка за Плана към изпълнителната власт?
Моята интуиция би била да предадем Плана до 30-ти април и после да договаряме конкретиката. Няма да можем да предоговаряме приоритетите и стратегията, но конкретиката можем.
Интервю на Ива Иванова
