Не се съмняваме, че сте чували за проблема със замърсяването на океаните и моретата, но знаете ли, че мъртвите зони вече са с размера на континента Австралия? И че всяка година растат със стотици хиляди квадратни километри? Стартиращата компания SeaHarmony си е поставила благородната и амбициозна цел да помогне на природата сама да се възстанови. Тя е създала вертикални ферми за миди, които по естествен път пречистват водите и в същото време увеличават популацията на черна мида. Проектът ѝ Pisa Reef е печелил много награди, а наскоро бе обявен и за българския финалист в престижния конкурс за социално предприемачество The Venture. Така през май в Лос Анджелис SeaHarmony ще се състезава срещу други 31 проекта от цял свят за наградата от 1 млн. долара. Actualno.com разговаря с екипа на компанията за уникалната им технология и за нейния екологичен и икономически ефект в България и по света.
Още: Между гнева и надеждата: Политическата 2024-та през погледа на Боряна Димитрова (ВИДЕО)
Още: Ник Щайн: Шенген е абстрактен и не дава сигурност на границите
(На снимката отляво надясно: Атанас Димитров, финансов специалист; Огнян Димитров, търговски представител; Арман Саркисян, ръководител на проекта; Емил Ундерберг)
Кога и как се роди идеята за вертикалните ферми за миди?
Прочитайки статия от научно списание ФАР през 1990 г, Арман Саркисян, ръководител на проекта, възприема идеята, че помагайки на мидите, може да се подпомогне възстановяването на морето. Успоредно с образованието, необходимо му за целта – „Морска екология”, започва работа по проектиране и изграждане на първите 22 експериментални рифови инсталации от 3 модела, които през 1996 биват успешно потопени в морето. Следват конструиране и тестване на поредица от иновативни модели /общо над 12 модела/, за да се стигне до технологията Pisa Reef - най-ефективният риф, който съчетава мощен екологичен ефект с печеливша икономическа дейност.
Още: Кой е неподходящият подарък? Габриела де Лука за символа и изкуството на подаряването (ВИДЕО)
По какъв начин фермите помагат за пречистването и възстановяването на еколгичния баланс във водите?
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Откриха реновираната детска градина 49 "Радост" в столичния район "Изгрев" (ВИДЕО)
Битовите отпадъци и химическите торове, които изтичат в морето, водят до свръх размножаването на фитопланктона, а липсата на достатъчно негови консуматори води до гниенето му и задушаването на другите организми и формирането т.н. мъртви зони. Нашата технология ORTO / Ocean Reef-Tower Oases/ дава шанс на морето да се самооздрави и създава оазиси от живот там, където е необходимо, като подпомага мидените популации, чиито основна храна е именно фитопланктона. Подпомагането им със ефирна рифова структура като модела Pisa Reef, към която да се подкрепят, е ключово за възстановяването на многостранната роля на мидите в основата на морската хранителна верига.
Проектът Ви може да има и положителен икономически ефект, като помогне за задоволяване на увеличеното търсене на миди. Имате ли изчисления или очаквания как би се отразил той върху икономиката на България или може би в по-глобален мащаб?
През последните 30 години няма нарастване на мидопроизводството в ЕС, което е около 500 хил. тона. Вносът – 200-300 хил. тона - 90 % основно от Чили, всяка година се увеличава, защото производството не може да отговори на търсенето. Проблемът е технологичен и се състои в това, че традиционните технологии за производство на миди изискват затворени заливи, чиито максимален капацитет вече е достигнат. Една технология за открито море би могла да изкарва сектора за производство на миди извън заливите и би спомогнала ЕС да стане от най-големия вносител - най-големият износител. Тази промяна може да започне от България.
Още: 9-годишният Мишо има нужда от помощта ни в битката си за живот (ВИДЕО)
Още: Проф. Светослав Малинов за преговорите: ДБ са в силна позиция, капанът за ГЕРБ щракна (ВИДЕО)
Имате инсталирани експериментални рифове в България, Грузия, Турция и Румъния. Планирате ли инсталирания и на други места? А колко точно са съоръженията край българското крайбрежие?
По проекта „REEFS”, финансиран от Съвместната Оперативна Програма „Черноморски басейн 2007-2013“ чрез Европейския инструмент за съседство и партньорство, сме доставили 37 инсталации в 4 държави: България, Румъния, Грузия и Турция. Българските са близо до с. Кранево и със тези, които ще потопим на пролет, ще станат 21.
Планираме да тестваме рифа и в останалите морски акватории около Европа като започнем от специфичните - Северно, Блатийско и Адриатическо море, намиращи се в сходно екологично състояние.
Смятате ли, че хората по света си дават достатъчна сметка за това колко сериозни проблеми са замърсяването на водите и дисбалансите в морските екосистеми?
Всъщност едва започват да си дават сметка. Към днешна дата т.н мъртви зони са с размерите на континента Австралия и се увеличават всяка година с 400 хил. кв.км, което означава, че се прави твърде малко или няма идея как да се противостои. Дори и хора с екологично мислене остават изненадани от мащаба на проблема и динамиката му на задълбочаване.
Вие сте българските финалисти в конкурса The Venture – поздравления! Как приемате класирането си – повече като признание или повече като отговорност?
Да това е едно от признанията ни, безспорно едно от най-големите, но преди всичко за нас това е отговорност, която осъзнаваме. Отговорност от една страна да разпространим една стопанска технология с много силен екологичен ефект и от друга - да представим България достойно в Лос Анжелис заедно с другите 31 страни от целия свят.
Повече за специфичната технология на SeaHarmony и за това какво ще направят с голямата награда от The Venture, ако я спечелят, прочетете в пълния текст на интервюто в Expert.bg.
Интервю на Деница Райкова
