Дражен Кулянин e шведски сценарист и режисьор, роден в Босна и Херцеговина през 1980 г. Завършва драматургия. За 15 години създава множество късометражни филми. През 2014 г. прави пълнометражния си дебют Как да спреш сватба. Творбата е избрана в секция "1-2 Competition" на фестивала във Варшава и печели голямата награда.
Дражен посети страната ни, за да представи втория си пълнометражен филм "Балкански ноар", който е част от Балканския конкурс на София Филм Фест 2018. Можете да гледате филма 20 март в кино "Люмиер Лидл", 16:30 часа.
За новият си филм, за странната комбинация между трилър и арт кино, за войната в Босна, за киноразпространението в Швеция, Дражен Кулянин говори специално пред Actualno.com.
"Балкански Ноар" е трилър, но и много различен, бих казала арт филм. Как се решихте на тази странна комбинация?
Реших да не правя красически криминален филм. Исках да е смесица от арт кино и криминален сюжет. Това не е обикновената криминална история. В Скандинавия имаме т.нар "нордик ноар", жанр на криминалната фантастика от скандинавските страни, популярен е, но аз се опитах да направя нещо различно.
Роден сте в Босна, но израствате в Швеция?
Да, живея в Швеция от 26 години. Заминахме, когато бях на 12 години. Така че съм скандинавско-балканска смесица.
Какви са балканските ви проявления?
Може би пушенето. Това е и основен елемент във филма ми. Всеки път, когато съм на Балканите, виждам как всеки пуши наистина много. По улиците, по заведения, по паркове, това няма как да го видиш в Швеция. Това е истината. Когато живееш другаде, имаш различна гледна точка и можеш да видиш нещата по друг начин, когато се върнеш отново на Балканите. Интересно е да се види по този начин – това балканско пушене.
Смятате, че това не е личностен проблем, а по-скоро въпрос на манталитет?
Да, определено. Ако погледнеш към Швеция – нещата стоят по съвсем различен начин. Не можеш да видиш на улицата някой, който пуши. Ако обърнеш поглед към Балканите – боже, хората пушат навсякъде. Така че това показва, че става въпрос по-скоро за социален проблем, за исторически бекграунд. Точно затова е интересно за мен. Заминах за Шевеция, когато бях малък, така че мога да го погледна от гледната точна на един швед.
Как ви хрумна историята?
Имах тази идея за цигарите, но нямах историята. Прекарах много лета, наблюдавайки как хората пушат, също така прочетох много книги за родители, загубили децата си. Тогава реших да комбинирам тези неща. Хрумна ми идеятата да направя филм с точно 20 кадъра, колкото са цигарите в една кутия.
След това ми дойде идеята за тази жена, която търси отчаяно детето си. Разказва се за седемгодишната дъщеря на шведите Нина и Оскар, която изчезва, докато са на почивка в Черна гора. Надеждата на майката да открие дъщеря си жива се превръща в обсесия и ѝ пречи да продължи живота си.
Майката трябва да избира между това да запази брака си и да продължава да търси детето си? Това ли е най-големият ѝ проблем?
Предполагам, защото правих много проучвания за родители, които са изгубили децата си. Случаят с "Маделин" (бел. ред. - изчезналото тригодишно британче от ваканционен апартамент в Португалия) - спомняте си тази история, има много такива случаи. Прочетох много книги, написани от родители, които са изгубили своите деца. Знаете, когато подобно нещо се случи, всичко се разпада, бракът, отношенията между родителите. Съпрузите започва да злоупотребяват с алкохол, с цигари. Някой, който изживява това от години и не може да го преодолее, може да изглежда наистина странно. Обсебена е от собствената си борба, защото тя все още не може да преглътне, тя все още се оглежда за дъщеря си. Тя се променя, има една мисия - да намери дъщеря си, нищо друго няма значение за нея. Нейният съпруг се опитва да продължи напред, а тя го мрази за това.
Историята ми напомня малко на тази в "Три билборда извън града"...
Да, защото там отново има майка, която е загубила дъщеря си. Наистина е интересен този феномен – как е възможно, когато някой изгуби някой скъп за него, това да го обсеби напълно. Ти просто живееш за това.
"Балкански Ноар" ще се състезава в Балканския конкурс на София Филм фест. Очакваше ли тази номинация?
Не, всъщност не. Нямах възможност да гледам, но чух много за другите филми в Балканския конкурс. Единият от тях спечели "Берлинаре" (бел. ред. - "Не ме докосвай"), така че това наистина е признание за мен. Все още усещам, че има какво да уча в киното. Ще се опитам да гледам някои от българските филми, докато съм в България.
Как стоят нещата с разпространението на филма в Швеция? Може да се каже, че тук имаме проблем с това, защото повечето кина в страната са собственост на две компании?
Ние също имаме подобен проблем в Шевеция – една кино компания притежава около 85% от всички кина и става така, че те подкрепят само големите филми. Арт кино се прожектира може би в един или два от големите градове. Това е наистина сложна ситуация, билетите струват пари. Хората предпочитат да ги дават за "Star Wars", не за такъв тип филми. Добре, че са фестивалите, за да имат живот и подобни продукции. Все още има хора, които обичат такива филми. Вярвам в това!
Как виждате Босна сега? Как изглежда през вашите очи толкова години след войната?
Снимахме този филм в Черна гора, не в Босна. Всъщност не знам как изглежда сега Босна. Това по-скоро е шведски филм, копродукция с Черна гора. Хората все още не са преодолели ужаса, според мен са нужни още много години, те все още са затворени, изолирани. Може би младите хора, тези, които идват, те не са засегнати от войната и могат да променят всичко.
Готвите ли някой нов проект?
Имам две три нови идеи. Пиша един сценарий сега. Надявам се през лятото да го приключа. Става въпрос за комедия с деца, много различно от последния ми филм.
Интервю на Милена Славкова
