На 19 октомври за "Лекар на годината" за 2017 г. бе обявен доц. Д-р Николай Янев, който извърши първата у нас операция с използването на 3D имплант. В операционната на неврохирургията на „Пирогов“ доц. Янев в екип от над 20 специалисти отстраниха костта и меките тъкани на пациент, поразени от тумор. На тяхно място с микроскопска техника те поставиха индивидуално изработен чрез 3D технологията титаниев имплант. Така 43-годишния онкоболен пациент получи шанс за пълноценен живот.
Доц.д-р Николай Янев притежава двойно образование по Медицина и Стоматология, призната специалност по Лицево-челюстна хирургия в България и по Орална и Лицево-челюстна хирургия във Великобритания, както и защитен докторат по Медицина (PhD). Той е Лицево-челюстен хирург в СБАЛ по ЛЧХ – София, Лицево-челюстен хирург в Royal Derby Hospital, Великобритания, консултант лицево-челюстен хирург към МБАЛ Европа – София и Доцент към МУ – Плевен. Ето какво сподели доц. д-р Николай Янев за своите постижения в медицината и развитието на здравната помощ у нас в интервю за Actualno.com.
Осъществихте първата операция у нас с използването на 3D имплант, означава ли това, че медицината ни вече е на едно по-високо ниво?
Въвеждането на подобен тип съвременна хирургия в България е положително за нашето здравеопазване и се надяваме то да се случва на регулярна база, каквито са нашите основни намерения. Такава операция, дори с по-голям обем, беше извършена миналата седмица в специализираната болница по лицево-челюстна хирургия. Стараем се на ежеседмична база да осъществяваме комплексни реконструкции на лицето и шията.
Разкажете ни повече за последната операция
Това са едни стандартизиран тип хирургични интервенции при обширните дефекти на лицето и шията в следствие на премахването на тумори. Съвременния стандарт на лечение налага тези обширни дефекти да бъдат възстановявани чрез трансплантационни техники с пренос на тъкани от отдалечени части на тялото. В зависимост от това каква е структурата на дефекта ние пренасяме различни тъкани и пришиваме кръвообращението на тези тъкани... Това е основната трудност на тези операции, а използването на 3D имплантите улеснява захващането на костните структури към дефекта в областта на лицето и шията. Имплантите ни позволяват по-лесно, успешно и сигурно за бъдещето да възстановяваме сложните костни дефекти.
Достъпни ли са тези операции за обикновения пациент?
Нашето огромно желание е тези операции да бъдат покривани от Националната здравноосигурителна каса. Използваме предоставена клинична пътека за онкологични заболявания, която обаче далеч не е приспособена за спецификите на микросъдовата хирургия. Надяваме се да се развие системата на здравеопазване в България и в този аспект да предлага на здравноосигурените пациенти, т.е. на всички български граждани, абсолютно безплатен достъп до подобен тип операции, както е в Западна Европа.
Работите у нас, но и във Великобритания. Наполовина сте тук, но можехте просто да останете там. Какво Ви накара да се върнете?
Предизвикателствата пред българското здравеопазване, истинската подкрепа да съм част от развитието точно на българското здравеопазване и разбира се широката перспектива на държавата ни като цяло. Тъй като се запознах с добрите практики на английското здравеопазване смятам, че те са абсолютно постижими за нас българите., като стандарт не само в лечение на отделните заболявания, а и като взаимоотношение между лекари и пациенти, между здравни институции, регулиращи здравеопазването и болничните заведения, между самите болнични заведения. Едно регулиране на взаимоотношенията на ново ниво, което има в центъра си съвременното здравеопазване и желанието да се помогне на конкретния пациент по възможно най-добрия начин. Нищо от това, което прилагам за моите пациенти във Великобритания не е толкова сложно, че да не може да бъде приложено в България. Напротив! Единственото изискване е ние да го пожелаем истински и да обединим усилията си на различни нива на българското здравеопазване, за да може това да се случи. Удовлетворението ми от това да работя в България и да мога с нещо да допринеса за развитието на българското здравеопазване е наистина голямо.
Има голяма демографска криза в нашата медицина, която се развива вече десетилетия и в голяма част от времето е минавала незабелязано. В последните над 10 години имаме цели випуски от медицинските университети в България, които са заминали в чужбина и имаме огромна криза в човешките ресурси в здравеопазването, която ще се задълбочава ако не се вземат изключително спешни мерки. Ако в бъдеще искаме да говорим за съвременно здравеопазване ще ни е трудно да го осъществим само и поради липсата на хора. Липса на хора на различни нива в медицината усещаме и в момента. За съжаление в комбинация с липса на подкрепа за навлизането на съвременните методи от страна на институциите, една объркана здравна система като цяло... това са плодовете това, което сме положили като основа към настоящия момент.
Кои са другите предизвикателства пред здравеопазването в страната ни според Вас?
Ние лекарите трябва да бъдем подкрепени в това да можем да приложим на практика нашите знания и умения, а не ежедневно да се борим със системата, която е устроена така, че не да подкрепя нашите усилия и да осъществява практическото развитие на медицината, а да регулира определени критерии, които тя е заложила, но според нас невинаги са правилни. И на базата на това дали ние спазваме тези критерии тя да ни оценява, да ни глобява, да ни ограничава в дейността ни... Всички оценяваме икономическото състояние в България, но проблемът отвътре в системата е, че според нас има достатъчно средства, но те не се разпределят правилно. Въпросът за разпределението на средствата в медицината трябва да обхване много по-широк кръг от професионалисти, от колкото най-горните нива на здравеопазването.
Какво е мнението Ви за целесъобразността на клиничните пътеки?
Клиничните пътеки в българския си вариант никога не могат да подкрепят реалното здравеопазване по съответния адекватен начин, от гледна точка на това, че различните трупи заболявания и диагнози,които те финансират по един и същ начин са много различни. Поради тази причина от години знаем, че би трябвало да бъде въведена друга форма на пряко финансиране на здравната дейност и това са било то диагностично свързаните групи или финансиране на съответната манипулация, както е във Великобритания – в една операция ние извършваме много малки процедури и манипулации, които са конкретно финансирани, за разлика от една обща клинична пътека, която първо е недофинансирана, и второ създава предпоставки едни здравни заведения да лекуват само леките диагнози по тази клинична пътека, а за университетските болници да остават дълговете и невъзможността те да приложат това за широк кръг пациенти поради ограничения.
Смятате ли, че е нарушено доверието между лекар и пациент?
Това е въпрос, който произлиза от загубата на доверие в обществото ни като цяло. Здравеопазването е един частен пример, не само в загубата на доверие в развитието на тежки форми на агресия и престъпно отношение по много въпроси в нашето общество. Загубата на доверие между лекари и пациенти има особено измерение и то е свързано с най-скъпото нещо, което притежаваме – живота. Поради тази причина забелязвам в моята практика в България, че имаме абсолютния ресурс, притежавайки хората, които могат да развият медицината в България, ние имаме ресурса това нещо да се случи и то в много скоро време. Но същевременно с лека ръка рекламираме обстоятелствата, че за един човек е по-добре да отиде да потърси лечение в чужбина, от колкото да остане да се лекува в България. Това не само създава проблем за развитието на българската медицина, защото губи доверието на пациентите към здравната ни система, но и българските лекари са критикувани с лека ръка за всяко едно нещо... От гледна точка на самия пациент, уверявам ви, е много по-добре той да бъде лекуван близо до мястото, където живее, особено ако има онкологично заболяване, отколкото да губи месеци в търсене на финансиране, в изживяване на неповторим стрес, за да намери клиника, която да го лекува в чужбина и след това да го върне в България, за да се справя сам с последствията. Имаме задача не да мислим конкретно за себе си, а за това как да обединим усилия, така че за всички да се случи най-доброто, след като имаме ресурса да го направим.
Интервю на Евгения Гигова
