"Няма умни и глупави деца. Има трудолюбиви и мързеливи". Това казва директорът на СУ "Братя Петър и Иван Каназиреви" в Разлог Мариана Попадийна.
Още: Събитията, променили 2024 година (ВИДЕО)
Още: Разруха и хуманитарна катастрофа: 2024 г. за Близкия изток през погледа на Мохамед Халаф (ВИДЕО)
Мариана Попадийна е директор на училището вече четиринадесета година и всеки ден доказва своята отговорност и професионализъм, ръководейки едно от най-успешните училища в областта. Разложката гимназия има 100-годишна богата история, която възгордява, но и задължава. Създадена по волята на дарители – братята Каназиреви, които през 1917 г. депозират в Министерството на просветата 200000 златни лева, за изграждане на средно училище,гимназията просъществува до днес, обогатявайки списъка на достойните българи, излезли под нейна опека.
Здравейте и благодаря, че приехте нашата покана за интервю. В навечерието на Деня на народните будители, какво бихте искали да кажете на всички ученици и учители? Какво е вашето пожелание?
Не е случайно, че Денят на народните будители е създаден с образователни цели. Той възниква във време на морална разруха и духовна безпътица с ясната цел да повлияе на възпитанието на учениците, да ги приобщи към националните добродетели, да им върне идеалите и вярата в доброто. Моето пожелание към учителите и учениците е да бъдат здрави и човечни. Бъдете вдъхновени и пазете спомена за вдъхновителите! Живеем във време на сблъсъци и противоборства, на фалшиви идоли и подменени ценности. Общество без автентични авторитети е обречено на смърт. Нека помним думите и делата на строителите на българското, нека те да са нашите кумири!
Още: Здравка Евтимова: 2024-та беше борба да запазим здрав духовния си гръбнак (ВИДЕО)
Още: Мария Лалева на Бъдни вечер: На ръба на бездната трябва да изберем любовта (ВИДЕО)
Професията на директор е една от най-трудните в сферата на образованието. Как минава един ваш ден?
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Заплатите, пенсиите и бюджетът: Христина Христова с анализ на състоянието на хазната (ВИДЕО)
Още: Между гнева и надеждата: Политическата 2024-та през погледа на Боряна Димитрова (ВИДЕО)
Започва от нощта, защото работният ден на директора е 24 часа. Често, будейки се през нощта, в главата ми нахлуват куп въпроси и притеснения как ще завърши денят: дали документацията е изрядна, ако пристигне някой проверяващ орган; дали ще има ток, газ, интернет или отсъстващ учител, който трябва да бъде заместен; дали закуската за 40 ст. ще бъде здравословна, а обядът топъл... Да не изброявам нещата, свързани с думичката „пари”, която ненавиждам. През деня си пожелавам да няма инциденти, недоволни родители или учители. Записвам текущите задачи и следват безбройни разговори по телефона, справки по интернет, въпроси от колегите учители, които по същество са проблеми, които аз трябва да разреша. После идва удоволствието от любознателно вперените в мен очи на учениците по време на час и започвам да съжалявам, че съм директор, а не учител. Накрая си спомням, че имам семейство, което винаги е пренебрегнато. Така, в общи линии, преминава денонощието на директора.
На какво Ви научи тя?
Още: Ник Щайн: Шенген е абстрактен и не дава сигурност на границите
На взаимност и реципрочност. Когато даваш знания и обич, те ти се връщат многократно.
Кога Ви беше най-трудно?
Най-трудно ми беше началото на „директорския стол”. Всеки ден си задавах въпроса „Ще се справя ли?”. Шест месеца преди да се явя на конкурса за директор рецитирах закони и нормативни уредби през нощта, защото ходех и на работа. Познаването на нормативната уредба ми помогна много, но действителността се оказа ужасяващо различна. Нямаше обучения за директори и аз с опита си от учителската скамейка трябваше да решавам проблеми, за които ми помагаше само интуицията, а аз се ужасявам се от неуспех, от грешка. Във всеки момент ме тормози въпросът: Направих ли всичко възможно? Аз самата съм възпитаник на това училище и сега нося голяма отговорност- името му да пребъде във вековете.
Има много публикации, че в последно време все повече директори напускат директорския стол. Оплакват се от ниско възнаграждение, за сметка на прекалено големите отговорности. Какво е вашето мнение?
Аз пари не искам. Аз съм от поколението, което може да се нарече възрожденско. Работя, за да ми кажат „браво” и „благодаря”. Когато това не се случва, идва разочарованието, неудовлетвореността и крайното решение да напуснеш. Образователната ни система се крепи на директорите. Живеем в несигурно време на промени. Ние сме буферът между родители и министерство, поемаме всички негативи на образователната реформа. Дайте ни повече подкрепа!
Преди месец от сайта на РУО-Благоевград обявиха свободни места на 6 директори в областта. Някога обмисляла ли сте да напуснете училището?
Да, много пъти. Например, когато в някое училище се случи инцидент и за пореден път чуя, че виновен е директорът. Медиите показват само негативите, търсят сензация, а в училищата се случват и толкова прекрасни неща, има толкова умни и успели деца. Винаги, когато се почувствам недооценена, когато срещам стена от неразбиране, се замислям да напусна училището, защото съм работещ, отговорен директор.
Учат ли се добре децата в Разлог, какви са най-големите им затруднения и имате ли информация кой пред предмет посещават с най-голямо удоволствие?
Че децата учат добре, доказват техните резултати. Няма умни и глупави деца. Има трудолюбиви и мързеливи. За мое щастие съм директор на умните и трудолюбивите. Знам, че няма лесни и трудни предмети. Опитът ми подсказва, че учениците харесват първо преподавателя, след това предмета. Онези колеги, които успеят да докоснат сърцата им, да ги „заразят” с материята, която преподават, винаги постигат успех. Затова няма по-благословена професия от учителската, затова всеки тръгва и завършва училище с букетче цветя за благодарност.
Как бихте сравнили днешните ученици, с тези например от поколението на техните родители. Учат ли се повече днешните деца?
Първо, поколението на техните родители беше едно изгубено в прехода поколение. То преживя не просто разпада на системата, но и рухването на институциите на духа. Въпреки нравствените дефицити на тяхното време, те създадоха една нова генерация, която е стойностна, но различна. Не знам дали учат повече, но учат по различен начин. Училището не притежава монопола над тяхното знание. То е компонент. Това е IT- поколението. Ние трябва да се приспособим към него.
Има ли истина в думите, че едно дете се ражда "талант" в дадена област, а не, че придобива знания по нея. Визирам например математиката, където много български деца печелят различни международни награди и отличия, но от друга страна, според различни класации, математиката е "най-омразния" предмет в училище. Т.е. математика е за всеки ли?
Математиката като всички предмети се учи. Ако нямаш „талант”, полагаш много труд. Това доказват успехите на нашите ученици. Да вземем за пример поета Никола Вапцаров, който след като завършва Разложката гимназия, се записва в Морското машинно училище във Варна. Макар, че „талантът” му го тегли в друга посока, той притежава диплома за машинен техник. В този случай ролята на родителите също е важна. Учители и родители трябва да положим усилия и да работим съвместно.
Какво искате да постигнете за училището, на което сте директор?
Искам да съхраня разпознаваемостта на името. По успехи учениците на СУ „Братя Петър и Иван Каназиреви” заемат първите места в областта. Висшите училища вече ни познават и се конкурират помежду си за нашите ученици. Те кандидатстват и успешно се реализират в области като медицина, право, икономика, технологии и т.н. Много от тях избират да продължат обучението си в чужбина, където също постигат завидни успехи. Сега амбицията ми е да се наредим в челните места при въвеждането на атестацията на училищата.
Интервю на Костадин Костов
