В Делхи се състоя първата в историята дискусия на Далай Лама с руски експерти, изучаващи природата на съзнанието. Журналистът от радио „Коммерсантъ FM“ Станислав Кучер използва случая, за да обсъди главните предизвикателства, с които човечеството се сблъсква във второто десетилетие на XXI век.
По-рано обявихте за главна цел в живота Ви пропагандирането на любов, състрадание и други хуманни ценности с нерелигиозни методи, такива като здравия смисъл, личния опит и постиженията на науката. Защо си поставихте точно тази цел?
Погледнете на света наоколо. Сегашното състояние на човечеството не може да се нарече здраво и щастливо. Има прекалено много проблеми и заплахи, най-голямата от които е насилието. Насилието не се поражда от само себе си, както никое оръжие не стреля само. Случват се, разбира се, природни катаклизми. Но повечето убийства на планетата са дело на човешките ръце, зад които стоят гнева, ненавистта, навикът да се дели света на свои и чужди, привързаността към противопоставянето на „ние“ и „те“. Прекалено много егоцентризъм, пораждащ отрицателни емоции, и като следствие – глобални промени. Междувременно е очевидно, че с всичките ни различия – исторически, национални, религиозни - трябва да се научим да живеем заедно на една планета.
Тази необходимост се разбира от всички, но конфликтите няма да намалеят от едното разбиране…
Наивно е да се очаква, че промените в съзнанието на човечеството ще се случат бързо. Нищо не може да се промени радикално на секундата, още по-малко предизвикващите отрицателни емоции ограничени представи и неверни подходи към решаването на проблемите. Но съм сигурен, че нашето поколение трябва да започне да работи в тази насока - преди всичко с помощта на образованието, просвещението, прокарването на това, което наричам светска етика. Пропагандата на моралните принципи, здравият смисъл, научните постижения ще помогне на поколението след 10-20-30 години да израсне и осъзнае предимствата на хуманните ценности, което от своя страна ще приведе в мир следващото поколение. Поколението, способно да живее с убеждението, че ключов фактор и залог за хармоничен живот са спокойният ум и душевният покой. Така че, както виждате, аз съвсем не очаквам, че наистина сериозните промени ще се случат в нашия век. Но, ако започнем тази работа сега, с ясно виждане, решимост, надежда и оптимизъм, тогава е възможно още през този век да стигнем до едно ново мислене, основано на осъзнаването на единството на човечеството.
Правилно ли разбирам, че именно затова не смятате за актуален диалога с учените, в това число и руските? В света има милиони атеисти, агностици, които не вярват на официалните религии, но готови да повярват на учените. Кое според Вас учените трябва да изследват, докажат, покажат на хората?
До момента светското образование и наука не отделяха достатъчно внимание на вътрешния покой, въпросите, свързани с постиганите на онова спокойствие на ума, без което не е възможно да се постигне хармония във външния свят. Обсъждането на вътрешния свят на човека беше дело на религиите. Да, има много различни религии. На 7 милиарда обитатели на Земята се пада 1 милиард невярващи. Но дори сред т.нар. вярващи във всички религии – християнството, исляма, юдаизма, будизма – не всички практикуват истинското учение за любовта, прошката, търпимостта. Далеч не всички имат осъзнато убеждение в принципиалното значение на тези ценности. Да, всички религиозни учения носят едно послание и имат еднакво силен потенциал да внесат вътрешен покой в живота. Но за мнозина религията се е превърната в нищо повече от традиция, обред.
В навик?
Да, в някакъв навик. Да се ходи на църква, храм, джамия, за тях е традиция, зад която няма никакво сериозно отношение. Принадлежейки официално към определена религия, хората не разбират с душата си главното послание. На тях, както и на всички останали, им е нужно просвещение, благодарение, на което ще разберат: развитието на добросърдечността в интересите им, в интерес на семействата и обществата им. Развитието на такова разбиране у последователите на различните религии, а така също и у агностиците и атеистите, е критично важно за всички, независимо от светогледа и религиозната принадлежност. Затова никога не пропагандирам будисткия начин на живот, не се опитвам да привлека някого към вярата си. Да, аз съм будист. Смятам за много полезна будистката философия, медитация, начина на мислене и методите за работа с емоциите. Но не всички 7 милиарда на планетата са като мен. Дори по времето на Буда е имало хора, които са се възхищавали на будистката философия, но са изповядвали други религиозни убеждения. Затова, когато изнасям лекции за будизма в небудистки страни казвам ясно: за вас е по-добре, по-безопасно да следвате вашите изконни традиции! Защо да сменяте религията си, когато може заедно да практикуваме най-важното, което има във всички и да уважаваме различията?
Преди години германски бизнесмен изрази готовност да вложи милиони в изграждането на будистки център във Франция. Посъветвах го да не го прави: „Франция не е будистка страна. Ако искате да построите будистки център, най-добре направете това в Тайланд или в Индия.“ Аз мога да имам критични оценки за моите християнски братя и сестри, но предпочитам да не критикувам, а да се възхищавам от полезното, което правят. Мисля, че те наистина влагат много в развитието на образованието, здравеопазването, благотворителността на планетата. Като цяло християните правят много важни неща.
Междувременно будизмът печели все повече последователи в Америка и Европа, преди всичко сред хора, които не го смятат за религия, а за наука за ума. Защо се случва това?
Един мой приятел, много умен християнски проповедник веднъж ми каза: много е трудно да обясниш на младото поколение с научна насоченост на ума, каквото и да било за Бог. Будистката концепция се усвоява по-лесно от младите. Дори Айнщайн е казвал, че будизмът и съвременната наука може да вървят редом. И това е истина. Да, в небудистките страни расте броят на хората, които смятат, че будизмът не е религия, а както казахте – наука за ума. Будистките възгледи намират все повече потвърждения в квантовата физика.
Как по-конкретно съвременната наука може да помогне за разпространяването на светската етика, за която говорихме, и да направи света по-добър?
Днес хората отделят малко внимание на вътрешния си свят и истинските ценности. Науката може да го докаже: състрадателният начин на мислене води до спокоен ум и като следствие към общо оздравяване на човешкия организъм. Здравият ум е много важен за здравото тяло. Гневният ум в крайна сметка е вреден за тялото.
Т.е. не е практично да си гневен?
В краткосрочен план е практично, но в дългосрочен е много вредно.
Бих бил много щастлив ако някой път по време на своите експерименти с животни, учените докажат, че гневът е вреден, а добрината полезна. Да кажат, че добрата мишка живее повече, в сравнение с лошата или нещо подобно…
Според мен е странно и печално да се изучава човешкия организъм с помощта на мишките. Според мен това е напълно неправилно!
Все повече учени, философи и просто мислещи хора в Западното полукълбо говорят за криза в ценностите на западната цивилизация, водеща до личностна криза. В съответствие с тази гледна точка традиционните религии или се дискредитираха или просто остаряха, защото на човечеството е необходима нова религия. Вие виждате ли признаци за такава криза? Възможна ли е появата на синтетична религия?
Кризата на ценности със сигурност е предизвикателство, с което сега се сблъскваме. Но не предвиждам появата на нова религия. Всички главни религиозни традиции са на плюс-минус 2 хиляди години. Някои в Индия са на повече. И те означават много за вярващите. Всички те носят едно послание: любов, прошка, търпимост, съгласие, самодисциплина. Философските възгледи се различават. Те твърдят: светът е създал Бог, други – няма никакъв Творец. Едни говорят за душата, други – че няма никаква душа. Но всички тези различни традиции, така или иначе поддържат едно главно послание - посланието за любовта.
Веднъж спорих с един мой голям приятел християнин. Попитах го: „Защо ти е трудно да приемеш идеята за минал живот?“ и той ми каза: „Защото този живот, който живеем сега е създаден от Бог! И това създава много близка, тясна връзка с него. Бог – Създателят, нашия Отец. От тук и по-голямото желание да се изпълнява Божията воля, да се стремим към близост с него. Ако някой, в крайна сметка в някоя религия каже: Бог е пълен с гняв - това е друго. Но във всички религии се казва: Бог е пълен с любов.“ Чудесно. Прекрасно отношение. Защо да се създава някаква нова религия, ако е възможно в хората да се пробужда именно такова отношение и осъзнаване.
Любовта е любов, но явно кризата само се задълбочава. Не хуманните ценности, за които говорим сега, са движещата сила за развитието на човечеството. Не обединението в името на общото благо, а принципа „всеки за себе си“ става все по-активен в света. Вижте Америка, Турция, Европа, Русия. Засилването на авторитарните тенденции, влечението към „силната ръка“ – в Русия мнозина усещат това върху себе си и не само в Русия.
Журналистите са винаги песимистични и склонни да виждат отрицателната страна. Има достатъчно негативи в света, вече говорихме за това. Но аз виждам Америка и чувам много критика по адрес на Белия дом. Мнозина от онези, които подкрепяха Доналд Тръмп сега се изказват срещу него. Гледам Русия и виждам изявления срещу корупцията и т.н. Мисля, че в сталинските времена това не беше възможно. Макар и не така бързо, както ни се иска, но промените се случват. Вярвам в голямото бъдеще на Русия. Русия може да се превърне в истински мост между Изтока и Запада. Руският народ е велик народ. При диктаторите той достатъчно страда, затова не мисля, че в Русия ще има диктатура отново.
Между другото, относно Русия и Америка… Знаете ли, мечтата ми е щаб квартирата на НАТО да се премести в Москва. В руския манталитет НАТО е символ на враждебна сила. Ако офисът на Алианса се окаже в Москва, на всички ще им олекне психологически, ще се появи усещането, че вие и американците сте заедно! Боя се, че след това предложение повече няма да ме пуснат в Америка (смее се.)
Що се отнася до Европа. Да, Британия излиза от ЕС, но на много британци това не им харесва, води се дискусия, гражданите открито изказват несъгласието си. Да вземем Китай. Комунистическа система, авторитарни лидери. Но сред интелигенцията расте броят на хората с други възгледи. Същото се отнася и за отношението на обществата към войната и насилието. Преди и по време на иракската криза милиони хора от Австралия до САЩ открито се произнесоха срещу войната.
Сигурен съм, че трябва да разглеждаме световните процеси от гледна точна на степента на развитие на личността. Т.е. на човешко ниво, а не на ниво политически лидери.
Лидерите често са егоистични, водени от желанието да задържат властта и много други мотиви. Тяхната мотивация и стремежът на народа – невинаги са едно и също. Но те не могат и не трябва да бъдат символи на народа. Политическите лидери не са вечни, но се опитват и ще се опитват да контролират всичко, но те не живеят сто години!
Да поговорим за едно от най-големите предизвикателства на западната цивилизация. Ислямският тероризъм вселява ужас в ума на американците и европейците, включително и руснаци. Какво може да се противопостави на тази заплаха?
Необходимо е да се разбере в какво се корени проблемът. Според мен политиката на западните страни, преди всичко на американците, по време на иракската криза, залагането на използването на сила – семето, което породи плодовете си. Не веднъж съм изказвал тази мисъл пред западните лидери: ако решавате този проблем със сила след десет години ще получите стотици бенладеновци.
Прогнозата Ви се сбъдна
Да, за съжаление. Президентът Буш (43-я президент на САЩ Джордж Буш-младши) е прекрасен човек. Като човек. Но политиката му, убеждението, че решението е във военната сила… Военната сила може да убива, но не е способна да промени ума, сърцето, емоциите. Убийството на един човек наранява неговите близки, роднини, заразява с гняв и желание за мъст десет, двайсет души наоколо – не е ли очевидно? Използването на военна сила от американците в иракската криза имаше огромен отрицателен ефект върху развитието на събитията в света, настрои срещу Америка милиони хора в мюсюлманския свят. Реакцията на радикалния ислям под формата на атентати в европейските страни с надеждата, че тези терористични актове ще спрат Америка, също е порочна и безполезна практика. Този затворен кръг от насилие може да се спре само с помощта на диалог. Мюсюлманите, в това число и терористите, също са наши братя и сестри.
Т.е. според Вас ние можем да разговаряме с тях?
Разбира се!
И "Ислямска държава"?
Разбира се. Причината за проблема е прекалено многото страх и взаимно недоверие. В арабския свят сега са сигурни, че западната цивилизация е заплаха да тяхната вяра – за исляма. На практика това не е така. Те са сигурни, че с Америка може да се разговаря само с езика на силата. И американските лидери също са убедени в това. Нужно ни е търпение. Да, ние трябва да протегнем ръка на всеки, който иска да спре насилието. Преди всичко към умерените мюсюлмани. Още преди 15 години предложих на индийското правителство да проведе всеиндийска религиозна конференция. И в даден момент да поканят на нея същите тези радикални, остро настроени мюсюлмани. Индийските мюсюлмани следват същия Коран, както и арабските. Но тук от детството си живеят редом с представители на други религии. Същото е в Малайзия и в Индонезия. Там ислямът не е толкова радикален, както в арабския свят. Арабските мюсюлмани в този смисъл са по-изолирани. Според мен главните причини, които трябва да се отстранят са изолацията и страха.
Покрай терористичните актове европейците се страхуват от унищожаването на своята култура, национална идентичност, в което може да се превърне грандиозният бежански поток от мюсюлманските страни. Какво да правят? Да гонят бежанците? Как да се съблюдава привързаността съм общочовешките ценности, правата на човека и едновременно с това да се оцелее?
Връщаме се към началото. Аз се възхищавам от Ангела Меркел. Но не трябва бежанците от арабските страни да се разглеждат като бъдещи постоянни жители на Европа. Не трябва в Европа да се вижда техният нов вечен дом. Европа трябва да стане за тях временно убежище – защото в техните родни места има толкова убийства и страдания. Затова моят съвет е – осигурете убежище. Едновременно с това дайте възможност за образование на децата и младежите, подгответе ги за новия живот. Но главното усилие трябва да бъде насочено към постигането на мира в родните им страни. И когато този мир бъде постигнат, тези бежанци, със своето образование, знания и европейски опит трябва да се върнат у дома и да се заемат със строителството на нов мирен живот. А европейските страни трябва да им помогнат за това. Според мен това е единственият изход.
Веднъж казахте, че когато в живота на човек настъпи хаос и всичко изглежда преобърнато надолу с главата, това означава, че скоро трябва да се случи нещо вълшебно. Мисля, че това важи и за държавите и за света, като цяло. Какво вълшебно нещо според Вас трябва да се случи в света?
Вярвам в хората. Желанието да се живее в мир и неприемането на насилието нараства и ще нараства във всички страни. Напълно убеден съм в това. Светът принадлежи на 7 млрд. души, а не на няколко световни лидери, диктатори, крале-кралици или тесночели религиозни деятели. Всяка страна, в крайна сметка принадлежи на хората, а не на правителствата и на политиците. Променяйки се към по-добро хората ще могат и да направят света около себе си по-добър.
Ваше светейшество, вие щастлив човек ли сте?
Простете?
Щастлив човек ли сте?
Да, надявам се. Без алкохол, без трева. Представете си, това е възможно!
Превод: Actualno.com
