По поръчка на Централната рибоопазваща организация в Перник бяха направени две изследвания на водата в яз. „Пчелина“ - от лаборатории в Казанлък и във Финландия. Резултатите от тези изследвания Actualno.com предостави за анализ и коментар на няколко учени в България. Един от тях е Мирослав Иванов – асистент д-р в ЮЗУ „Неофит Рилски“, катедра "География, екология и опазване на околната среда". Представлява и сдружението с нестопанска цел „Център за природни и социални изследвания“. Той изрично подчерта, че с изказването си по темата не ангажира университета и това е собствената му професионална позиция по нея.
Д-р Иванов, до каква степен следите случая със замърсяването и измирането на рибата в яз. Пчелина?
Може да се каже, че съм заинтересован от самото начало, тъй като работя в катедра "География, екология и опазване на околната среда" към Югозападния университет. А освен това представлявам неправителствената организация "Център за природни и социални изследвания". Проявявам интерес към всички проблеми в областта на опазването на околната среда. Ако мога да добавя, занимавам се и с дистанционни изследвания - използване на сателитни изображения за анализ на различни проблеми, свързани с опазването на околната среда. Именно така попаднах на този проблем, а беше и доста шумно анонсиран от средствата за информация.
Вие виждате резултатите от изследвания на водата в две лаборатории и завишенията на някои показатели. С какво са вредни те?
Веществата, които показват превишение в пробите, са вредни, тъй като това са тежки метали. Ние добре знаем, че те се натрупват в крайния гостоприемник на консумираната храна - човекът. Те имат своето влияние. Но на сателитните снимки също така се вижда, че в периода от 14 август до 9 септември има и увеличено ниво на хлорофил във водата. Този хлорофил се свързва само с едно - с наличието на фитопланктон или повишени нива на еутрофикация в разглежданото водно тяло. Съответно такива високи нива на еутрофикация могат да бъдат причинени от завишени стойности на физико-химични показатели като: амониев азот (N-NH4) (mg/l),Нитрати (N-NO3) (mg/l), Нитрити (N-NO2) (mg/l),Орто-фосфати (P-PO4) (mg/l). Наличието на тези вещества може да доведе до влошаване на биологичните показатели за качество и по-специално съдържанието на хлорофил. Взетите проби, а и информацията от РИОСВ и Басейнова дирекция също потвърждават тези изводи. Но това не променя факта, че също така има и сериозно превишение на някои специфични замърсители като олово, кадмий, цинк, фосфор, манган, никел и др. в направените три допълнителни проби.
Моля да преведете какво значи изразът "биологични показатели за качество"?
Тези показатели и по-специално наличието на хлорофил са свързани с наличието на амониеви съединения, нитрати, фосфор - всички тези, които подпомагат развитието на фитопланктон. или дисбаланс на биогени или т.нар еутрофикация на водния басейн, наличието на цъфтеж на водораслите, казано на народен език. Само да спомена, че влошените биологични показатели за качество нямат пряка връзка с тежките метали, които показват завишения. Има сериозно замърсяване на язовира както по отношение на биологичните и физико-химчните например разтвореният кислород, така и по отношение на някои специфични вещества, главно тежки метали.
Какви биха могли да бъдат причините за завишаването на тези показатели?
Не мога да гадая. Тежките елементи с превишение са цинк, олово, кадмий. Най-вероятно става въпрос за промишлени производства, но кой е конкретният замърсител, аз не мога да спекулирам.
Не кой е замърсителят точно, а какъв вид производство го причинява?
Тук също не мога да се ангажирам с конкретен отговор, защото пробата е епизодична. Причините могат да бъдат от доста сектори. Мога само да констатирам, че има превишение и то главно в областта на тежките метали, както и влошени биологични показатели за качество естествено.
Колко сериозно е замърсяването?
Има доста голямо превишение в две от пробите на оловото, което при максимално допустими концентрация от14 μg/l, показва 210 μg/L. Другата показва 47 μg/L пак при норма 14. Да отбележа обаче, че според българското законодателство се взимат средно годишни стойности и максимално допустима концентрация. Тоест, правят се 4 проби през 3 месеца и се получават средно годишна стойност. И на тяхна база се оценява дали има превишения или не. Сега, тъй като пробата е една, аз залагам на максимално допустимата концентрация на елемента, който пак показва сериозни завишения. Например при фосфора - при 40 μg/L норма имаме около 740 μg/l. При цианидите имаме превишение с около 4 μg/L, при хрома с около 2 μg/L от максимално допустимите концентрации. Но за да направим по-сериозни изводи трябва да разполагаме с представителна извадка за цялата година и да го сравним с нормативите.
А Вие като учен притеснен ли сте от това какво става с този язовир и за колко време според Вас водата може да се изчисти, ако се спре вливането на мръсотии?
Аз съм притеснен за чистотата на водата, защото ако говорим за тежките метали, те се акумулират в язовира. Всеки язовир играе ролята на утайник и тежките елементи ще се задържат в него. Въпросът е, че те не трябва да постъпват. Не трябва да има нови замърсявания. Трябва да се предприемат мерки да се намалят нивата на специфичните замърсители, които постъпват от река Струма целогодишно. Иначе язовирът е замърсяван не от вчера. От много години се отлагат тези елементи в него. Притеснително, е че едната проба, която е анализирана във Финландия, е взета от устието, а не от придънния слой. Тоест, взета е от мястото, където Струма се влива в язовира и показва завишени стойности на олово, хром, фосфор и на цинка.
Защо е притеснително, че е взета от устието?
Притеснително е, че е взета от устието и показва завишения, което значи, че има пресен приток на тежки елементи в язовира. Притеснително е също така, че влошените биологични показатели за качество може би се дължат на вещества, внасяни в язовир Пчелина най-вероятно от голямото количество битово-фекални води, изливащи се в него. В тази посока трябва да се работи задължително, недопустимо е за страна член на ЕС.
За това май не че говорено досега?
Не е говорено, но това масово измиране на рибата най-вероятно се дължи на ниското количество разтворен кислород в язовира. Разтвореният кислород, ако не ме лъже паметта, е около 2 до 3 мг на литър, когато се случва измирането, а един месец преди това е бил в порядъка на над 6 мг на литър. Практически липсата на кислород, според мен, води до измиране на рибата, а липсата на кислород не се свързва с наличието на тежки метали. Естествено, те са много сериозен замърсител, но не могат да причинят намаляване на кислорода. То е само следствие на т.нар. еутрофикация - цъфтеж на водорасли или цъфтеж на водата. Но такъв бурен цъфтеж е свързан единствено с наличието на замърсители от рода на азотни съединения, фосфор - вещества, които подхранват развитието на фитопланктон. И когато вече самите водорасли изконсумират постъпилата храна в язовира, започна масово измиране и съответно изчерпване на разтворения кислород. Затова са важни и температурите, при каква температура става това. Това много добре го виждам в анализираните сателитните снимки обхващащи периода 14.08-08.09.2019 г. Трябва да добавя, че сателитните изображения са обработени в Лабораторията за дистанционни изследвания към катедра „ГЕООС“ от ЮЗУ „Неофит Рилски“
Може ли да обясните конкретно какво се вижда?
Да. Разполагаме със сателитни снимки и софтуер, който служи за интепретация на придобитите данни. Имаме сателитна снимка, на която резолюцията е много добра - 3 мегапиксела. Тоест, всеки пиксел от снимката представлява квадрат 3 на 3 метра от действителността. Сателитът заснема в четири дължини на електромагнитния спектър, освен във видимия, и в инфрачервения спектър. И на база съотношението между близко инфра-червения спектър и червената светлина се прави индекс (NDVI), който оценява наличието на хлорофил във водата. Това е интересно, защото с хлорофил асоциираме главно растителността, но този индекс може да послужи и да различи пиксели, където има много високо съдържание на хлорофил в самата вода. И добре се вижда на снимките, че от 14 август започва процес на бурна еутрофикация. Той започва от участъците на язовира, където се вливат двете реки и постепенно се развива към средата на язовира и от 3-ти до 5-ти септември се концентрира до язовирната стена. След 03.09 рязко спадат стойностите на пикселите, показващи наличие на хлорофил във водата. Това аз свързвам само с рязкото измиране на органика. Един-два дни след това вече се изконсумира кислородът, заради разлагането. И точно след два-три дни започва да се появява първата мъртва риба. И най-силно засегната е бялата риба, която според хората с известна компетентност в тази област, е по-претенциозна към наличието на кислород, за нея разтвореното количество кислород във водата трябва да е с по-високи стойности.
И ако трябва да обобщите?
И ако трябва да обобщя - да, язовирът е замърсен; да, има и влошени биологични и физико-химични показатели за качество. Най-вероятно процесът на еутрофикация и ниските нива на разтворен кислород са причина за измирането на рибата, но не мога да намеря пряка връзка на ниските нива на кислород със съдържанието на тежки метали във водата. Ниското съдържание на кислород се дължи единствено на цъфтежа на водораслите съответно на измирането. Но това не бива да омаловажава факта, че направени изследвания също така показват сериозни отклонения по отношение на съдържанието на някои тежки метали. Присъствието им също нанася големи вреди на екосистемата на язовира и от там на здравето на местното население. Затова трябват повече усилия от отговорните институции за ограничаване на количествата вредни вещества, постъпващи в язовира.
