Децата са най-важното нещо в живота ни. Рано или късно всеки стига по един или друг начин до това прозрение. А децата, които имат нужда от помощ, са винаги на първо място.
Днес разговаряме с г-жа Цвета Кирилова, председател и лице на „Сдружение Азбукари“. Тя е журналист с дългогодишна практика в електронните медии, а в личния си живот се определя като "просто човек". Мисията на „Сдружение Азбукари“ е да налага нов модел на позитивно поведение и толерантност.
Новата инициатива на "Азбукари" се казва "Вярвам в теб". Целта ѝ е да събере пари за изграждане на площадка за деца с увреждания в София. Нешка Робева и спектакълът Еньовден, Веселин Маринов, Мариана Попова, Искрен Пецов, Йоанна Драгнева, Мими Иванова, Теди Кацарова, Стефан Илчев, Маги Джанаварова, вокална група Щурче, танцова формация „Танцувам не по-различно от теб", училище за певци „D Stars", Стефани Борисова, Кристиана Асенова, Иво Танев и актьорът Славчо Пеев ще вземат участие в концерта "Вярвам в теб!" в подкрепа на децата с увреждания. Звездите ще огласят зала 1 на НДК, на 19 март, в 19:00 часа, а водещи ще са Цвета Кирилова и Емил Кирилов.
Г-жо Кирилова, очаквате ли да съберете достатъчно средства, за да изпълните инициативата така, както сте си я представяли?
Силно се надявам! Екипът влага цялото си усърдие, за да обединим българското общество да подкрепи националната кампания „Вярвам в теб!“ Ежедневието на хората е натоварено, но отговорността за бъдещето на децата на България е много по-голяма от индивидуалните лични тревоги. Тя е над всичко. След като направихме чрез благотворителност първата комбинирана, обществена детска площадка за игра и обучение, подходяща и за деца с увреждания в град София, имаме надежда, че бихме могли всички заедно да направим и втората в град Велико Търново. Повече от половин година развиваме поредица от инициативи, които имат за цел да покажат колко е важно да се разбере, че жестовете на благотворителност са признак на висока култура и добро възпитание. Човечност е. Това е създаване на духовната връзка между хората, която не бива да бъде прекъсвана, заради различията в материалното или социалното положение. Днес пошлостта, алчността, злодеянието и безчувствието маршируват победоносно, насърчавани от общества, които целят подмяна на истината и имплантиране на заблуди в умовете. И, колкото по примирими ставаме, толкова черните хроники и жълтите абсурди взимат превес пред нормалността. Всеки ден ние разговаряме с представители на бизнеса, с граждани, за да намерим съмишленици, да оставим нещо за децата. Азбукарите сме настроени на честотите на съзидателното. И нормалните хора копнеят точно за това. Свестните хора искат промяната, а тя идва от самите нас. Каквито сме ние, такова е обкръжението ни. Затова „Сдружение Азбукари“ прави всичко по силите си, за да налага промяна. И се нуждаем от подкрепа. Търсим всякакви възможности. Сега организираме голям благотворителен концерт на 19 март в зала 1 на НДК. Много популярни личности застават зад каузата, тоест това няма да е мой успех или на „Сдружение Азбукари“. Това ще е успехът на българите, които могат да се обединяват, осъзнавайки, че смисълът на нашето съществуване е да завещаваме нещо след себе си и за децата си. Радваме се на най – малкия жест на хората и това ни насърчава.
Проблемите обаче идват от поредицата от управления, чиято отговорност е да изпълват със съдържание очакванията и доверието на обществото, но не го правят.
В 21 век е неуместно да говорим за неуредена достъпност на градската среда в страната. Това е видимо с невъоръжено око. Всеки един от нас трябва да се постави на мястото на човек с проблем, за да осъзнае колко е трудно да стигаш до крайна точка, пътят до която е осеян с барикади и препятствия. Питаме ли се колко е невъзможно човек в инвалидна количка да изкачи на колела стълбището пред сградата на Съдебната палата. Колко е болезнено да разбереш, че има родители, чийто деца никога не са изживявали удоволствието да се зарадват на люлка или на въртележка..., защото никой не им е създал услвия за това. Защото някой погрешно си е внушил, че хората с увреждания не са на дневен ред. Всъщност важни са тогава, когато наближи времето за избори и тържествено се отбелязва по новините, че хората със специфични нужди ще получат транспорт, за да упражнят правото си на глас. Взимат им гласа, а после остават в забрава. И това не са само празни думи, защото зад тях стоят и факти. Повече от 55 процента от българите с увреждания живеят на границата на бедността и социалното изключване. Това е израз на благодарността за усилието да се пребориш с всички видими и невидим прегради, давайки доверието си на някого, който бързо забравя за теб.
Какво всъщност ще представлява площадката – какви уреди и забавления ще има за нейните малки гости?
Детската площадка Азбукари във Велико Търново ще осигурява възможност не само за игра, но и за обучение, а смисълът й е социалната интеграция на децата с увреждания и опознаването им с техните връстнци. Подчертавам думата обучение и добавям приемственост. Ще интегрираме елементи, чрез които децата ще усвояват азбуката, цифрите, ще се учат да смятат, а родителите ще се опознават и подкрепят. Специализираната площадка ще се простира на 820 кв.м. Тя ще е примерът за социална нтеграция, но не на хартия и теоретични предписания. В продължние на две години развивахме инициативи и изследвахме резултатите заедно със специалисти, за да намерим златната среда. И стигнахме до извода, че интеграцията не е сложен процес. Проблемите идват от прекаленото формализиране и натикване на човека в рамка от документи и изобилие от препоръки. А това за мен лично е грешка. Индивидуалността не може да бъде натикана в рамка. Всяко човешко същество изисква особена грижа и внимание. Подходът е различен и има изобилие от тънкости, които трябва да бъдат взети предвид, преди първа среща само между две деца, едното от които има увреждане. Начинът на изказването дори на първата дума - „здравей“ носи изключително важна информация какво трябва да се вземе предвид, за да може общуването на децата да се превърне в удоволствие. Ето защо площадката Азбукари е иновативен мини модел, който поставя основите на толерантността чрез форми на игри и забавление. Посвещаваме се на децата защото знаем, че е много трудно да променим нагласите на възрастните хора. Те са живели в различно време, при различни условия, и когато някой има вече изграден стереотип за живота, е много трудно да му кажеш да подкрепи човек в неравностойно положение и да го убедиш, че той с нищо не е по-различен от него самия.
В кои градове извън София планирате изграждане на такива площадки за деца?
След създадената първа в град София, изпратихме писма да кметовете на 264-те общини в България. Отговор получихме от кметовете на 4-5. Поредно потвърждение за скъсана връзка между хората и администрацията. Сега работим за град Велико Търново, а следващото място ще бъде Бургас. Град, който през последните години се преобрази драстично и се доближи максимално до разбирането за успешно уреден европейски град. На бялото не може да се каже черно.
На концерта ще има много известни български музиканти - Веселин Маринов, Теди Кацарова, Йоанна Драгнева, Мими Иванова, Искрен Пецов, Стефан Илчев, Мариана Попова, Маги Джанаварова, Стефани Борисова,Вокална Група Щурче, танцова формация „Танцувам не по-различно от теб“ , училище за певци „D Stars“ – ще има ли и такива, които не само ще пеят, но и ще дарят средства?
Те дават своето безвъзмездно участие в концерта, което е равностойно на едно голямо дарение.
Има ли отклик на отзивчивост и от държавни институции за каузата – не под формата на обещания, а под формата на реална помощ?
Рядкост е. Обикновено традиционният отговор на наши молби е не или елегантно препращане за възможност за сътрудничество някога във времето. Не мога да приема за нормална практиката да искаш да направиш добро и да ти бъде отказвано. Това го няма никъде в цивилизования свят. В САЩ например благотворителността е издигната в култ и хората занимаващи се с подобна дейност са насърчавани, подкрепяни и им се оказва съдействие за всяко начинание. Тук една неспособна администрация и некачествено управление попарват идеите в зародиш. Всичко се прави, за да ти се пречи, а не да ти помага! За това трябва коренна промяна. Има разрив в манталитета на поколенията, който не може да бъде нито съшит, нито напаснат.
Да очакваме ли скоро и други такива инициативи от „Азбукари” и ако да – какви ще са те?
Да. Вече осъществихме връзка с международни организации, с които ще работим занапред. Предизвикателствата са големи, но ние сме упорити и способни да превърнем всяко едно начинание в успешно завършен проект.
