На 19 октомври ще излезе книгата "Жена на вятъра" от Александър Секулов. Издателство "Хермес" представя интервю с автора.
Г-н Секулов, започваме разговора ни за новия ви роман... от последните изречения, в които разказвачът споделя: „Това е хрониката за онова лято, когато разбрах, че съм жив“. Как се роди идеята за тази книга?
Човек получава живота даром, от Господ. Да осъзнаеш, че си жив е съвсем друга работа. Може да ти се случи, а може и не. Прииска ми се да разкажа за човек, към когото съдбата е проявила милост и му е подарила това преживяване.
А как се появи жената – в историята и в заглавието? И защо Катерина?
Както се появява всяка жена в живота на един мъж: като внезапна буря. Като вятър, който си играе със счупената лодка и прокъсаните платна на мъжките илюзии. А в името се съдържат няколко имена. Жената винаги е тълпа в мъжките очи.
Останалите герои са много колоритни, а диалозите и разказите им са изпълнени с хумор. Създава се впечатлението, че преднамерено предлагате четене и разбиране на различни нива. Хуморът не е ли една от тези уловки?
Преди време мислех, че не мога да създам смешни герои. Сега е обратното. Хубаво би било книгата да не е едноетажно бунгало. А най-хубаво е да е небостъргач. Но отговорът на този въпрос никога не е в сегашно време.
Телевизионната журналистка Аделина Радева определя „Жена на вятъра“ като „спасителна книга“. Къде се крие спасението – в морето или може би в пътуването? Или в търсенето на Бога?
Спасението е в онова, което Бог мълви. Животът ни е даден да чуем и разберем. Човек е раковина, в която морето сънува.
Вие пишете още пиеси и поезия. Има ли литературна форма, която чувствате, че ви приляга най-много? Има ли нещо повече, което ви носи писането на романи?
Литературната форма е дреха, която обличаш спрямо сезона или настроението си. С годините все повече обичам да ходя леко облечен по брега на морето.
Къде се нарежда „Жена на вятъра“ сред другите ви книгите? Ще открием ли сходства – в посланията, в стила, в атмосферата?
Честният отговор е: не знам.
С какво послание бихте искали да оставите читателя след последната страница?
Господ е велик и милостив.