Промените в закона за адвокатурата вече предизвикаха много реакции от страна на работодателски организации като Българската стопанска камара. Основните критики са насочени към „опита за кражба на работа“ от страна на адвокатската гилдия що се касае за други професии – като счетоводители, юрисконсулти, нотариуси. Дали обаче това е така и какво ще се промени с новия Закон – разговаряме с Петромир Кънчев, председател на Facebook общността на българските адвокати.
Г-н Кънчев, към промените в Закона за адвокатурата има много критики, особено от БСК. Основателни ли са те?
Считам, че голяма част от тези критики, които излязоха срещу закона и тази кампания, която върви срещу промените, са предимно от комуникативен характер. Според мен промените в законопроекта са важни, наложителни и следва да бъдат приети. Критиките касаеха не всички 90 параграфа на законопроекта, а един или два - не повече. Основният спор касае текста на член 24 от Закона за адвокатурата, който дефинира каква е адвокатската професия и какви са дейностите на адвоката, кои са изключително в неговите правомощия. Нека кажа само за критиците на този текст от законопроекта, че в техните специални закони също присъстват такива текстове. Например извършването на счетоводна дейност от лица, които нямат необходимата квалификация, също се санкционира по Закона за счетоводството и санкциите са по-големи, от тези в Закона за адвокатурата.
Принципът, който е ползван при законовото дефиниране на другите професии е същият, който е ползван и в Закона за адвокатурата. Считаме, че такава отговорна дейност, каквато е защитата на правата на гражданите срещу държавата, срещу други страни, не може да се извършва от лице, което няма необходимата подготовка, компетентност, което не е преминало през необходимите изпити за правоспособност и което не преминава през постоянна подготовка, каквото е предвидено да правят адвокатите.
Можете ли да дадете конкретни примери какво точно се защитава по-добре с новите промени, освен адвокатската дейност?
Мога да кажа, че общо взето всичките промени, които се предлагат, не са с цел да се промени битието на адвокатите и те да печелят повече. На адвокатите са дадени някои права и доста повече задължения именно с цел по-добрата услугата и полза на гражданите, които ползват адвокатски услуги. В тази връзка има няколко такива промени които удовлетворяват гражданите. Считам, че по-високите етични и професионални изисквания и задължения на адвокатите към техните клиенти правят двойно по-дълга главата „Задължения на адвоката“ от Закона за адвокатурата. На второ място е по-високата защита на адвокатските книжа и кореспонденцията с клиента, което за всеки един клиент – както корпоративен, така и физическо лице, е изключително важно. Също така изискванията за подготовка и квалификация на адвокатите – това е изключително важно, живеем в във времена, в които специализацията става все по-важна и общопрактикуващите адвокати стават все по-малко. По-високата достъпност на адвокатите спрямо съдебната администрация и адвокатските колегии т.е. адвокатът поддържа кантора и има електронен адрес, на който може да бъде призоваван – това са изисквания за всеки един адвокат съгласно промените.
Не на последно място всеки адвокат е длъжен да има застраховка „Професионална отговорност“ с цел безпроблемно обезщетяване на клиента при виновно изпълнение на адвокатските задължения. Т.е. ако адвокатът по някакъв начин със своите действия увреди клиента, загуби неговото дело и клиентът претърпи вреди, то клиентът може да поиска обезщетение и ако адвокатът няма средства да го плати, има професионална застраховка, с която застрахователят плаща обезщетението. Това е нещо, което липсва при другите професии и затова е толкова важна дефиницията в член 24 що е то адвокатски труд и кои лица могат да извършват адвокатска дейност. При много от тези лица, които извършват адвокатска дейност, но нямат тези защити, които дава адвокатската професия, клиентът остава излъган и без обезщетение в случаите, когато обезщетението се урежда между него и лицето, извърващо адвокатска дейност без да има това право. Също така за отбелязване е по-високата административно-наказателна отговорност на адвоката и нещо много важно – завишен е прагът на прием на адвоката като гаранция за по-добра услуга т.е. да станеш адвокат вече няма да е толкова лесно или както досега е било – един юрист като завърши и не си намери друга работа, накрая става адвокат. Всички тези неща са в интерес на самите граждани и клиенти.
Означава ли приемането на новите промени в закона, че всяка дейност на счетоводителите, на юрисконсултите, на нотариусите, която е свързана с общуване с НАП, с НОИ и други държавни и общински институции, трябва да премине към професията на адвокатите?
Не. Категорично считам, че адвокатите нямат интерес да водят счетоводство на клиентите си, на дружества. По социално осигуряване или пенсия рядко гражданите се обръщат към адвокат – обикновено това извършват счетоводителите.
Действително адвокатите извършват рядко дейности, които през годините са станали типични за счетоводителите – например регистрация по ДДС или обжалване на ревизионни актове на НАП, но това са неща, които винаги са били адвокатска дейност, а практиката ги е сложила в полето на счетоводителите поради нисък интерес от страна на самите адвокати. Считам, че новият законопроект за адвокатурата няма да промени услугите, извършвани от счетоводители, юрисконсулти и адвокати – те ще останат в същия режим, в който са до момента. Проблемът, който новият закон третира най-вече е лица, които нямат правоспособност, но се представят като адвокати; или лица, които нямат правоспособност, но извършват типично адвокатски услуги, които по-късно увреждат клиентите и адвокатите в съда трябва да оправят грешките на някой друг. Това е целта на законопроекта, а не да отнеме работа от другите гилдии и да я даде на адвокатите, защото те в момента нямат какво да правят.
Една от готвените промени е, че санкциите при нарушение ще се налагат от адвокатските колегии и ще отиват директно в техния бюджет. Това не е ли изземване на държавна власт? (бел. ред. - предвидените санкции при първо нарушение са от 1000 до 5000 лева, а при рецидив се увеличават двойно)
Да, запознат съм с този аргумент. Лично аз много се надявам, ако тази промяна мине през Народното събрание, да нямаме много такива случаи т.е. да нямаме изземване на адвокатски труд от некомпетентни лица, които да бъдат санкционирани. Считам, че между първо и второ четене е възможно да има промени точно в тази част. Дискутирали сме го и с други колеги адвокати – актът за установяване на административно нарушение да се извършва от адвокатските съвети, но след това наказателното постановление определящо санкцията да се налага от друг орган, може и държавен, например Министерството на правосъдието или инспектората към него или някой друг. Не можем да ангажираме допълнително държавен ресурс, който да установява тези стотици или хиляди нарушения, които се случват в цялата страна, а държавен орган да бъде като някой жандарм, който да следи дали някой отнема работата на адвоката или някой извършва незаконосъобразно адвокатска дейност.
Считате обаче, че парите от санкциите трябва да отидат към адвокатските колегии?
Адвокатските колегии се самофинансират, те са финансово самостоятелни. Не считам, че това е нещо, което е от съществена важност. Това най-вероятно между първо и второ четене ще бъде изчистено като проблем. Адвокатските съвети едва ли ще визират това като най-важно в този законопроект. Ако това е големият проблем на законопроекта, считам, че с измененията между първо и второ четене това може да бъде оправено.
Какви изменения очаквате в законопроекта между първо и второ четене, освен тези, за които стана дума?
Най-вероятно някои от текстовете, които дразнят отделните гилдии, ще бъдат прецезирани – поне това беше заявено от членовете на правната комисия в Народното събрание. Готовност за диалог беше изявена и от представители на Висшия адвокатски съвет (ВАдС). Очаквания има и от отделните гилдии, които критикуват закона. С приемането на законопроекта в правна комисия се даде знак, че ще се върви в такава насока. Затова и законодателният процес е направен в три фази – веднъж в комисия, след това на две четения, с цел текстовете, веднъж приети, да бъдат близки до перфектните. Досега не е имало законопроект, който между първо и второ четене да не е бил прецезиран – такова е очакването и сега да се случи.
Интервю на Ивайло Ачев
