Според нов доклад за бъдещето на глобалното предлагане на риба, представен в сряда от WWF, до 2050 г. милиони хора от развиващите се страни може да не са в състояние да си позволят риба, която представлява основен източник на храна и протеин.
Още: Невъзможен грамаж: Изчислиха колко месо да ядем седмично, за да не вредим на здравето си
Още: Разкриха причината за изчезването на гигантските кенгурата
Докладът „На риболов за протеини – как морският риболов ще се отрази на световната продоволствена сигурност до 2050 г.“, изготвен от учените от Университета в Кил (Германия) по поръчка на WWF, анализира колко морска и океанска риба ще може да бъде уловена по устойчив начин до 2050 г. Налага се изводът, че много хора, живеещи в бедност, ще предпочетат да изнасят рибата, отколкото да я консумират, и няма да могат адекватно да набавят алтернативни източници на протеин.
Рибата е ценна храна, важен източник на протеини. За около три млрд. души тя е ключов източник на протеини, заяви Веселина Кавръкова, която представи доклада в сутрешния блок на bTV.
Световната здравна организация е изчислила, че необходимото количество риба на човек на година е около 11 – 12 кг. Има тенденция обаче богатите, развити страни да консумират много повече от това, посочи тя.
Още: Археологическо проучване доказа гладиаторските битки с лъвове в Римската империя (СНИМКА)
Още: Финикийците не били предци на картагенците
Добрата новина е, че ако международната общност направи значителни подобрения в управлението на риболова и в опазването на морските и океански местообитания, океаните ще могат да снабдяват света с достатъчно риба през следващите няколко десетилетия. Лошата новина е, че при всички предвиждани сценарии, рибата най-вероятно няма да попадне в чиниите на тези, които се нуждаят от нея, за да оцелеят.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Експерти разкриха на каква възраст се появяват първите бели косми и защо
Още: Учени откриха напълно нов цвят, който може да се види само по специален начин
Консумацията на риба в т. нар. „Глобален север“ има все по-значително въздействие върху условията на живот на хората в развиващите се страни, които зависят до голяма степен от рибата.
Развиващите се държави вече играят основна роля в снабдяването на световния пазар с риба. Около 61% от всичкия износ на риба идват от страни от т.нар. „Глобален юг“. В същото време, зависимостта им от морска и океанска риба като основен източник на храна и протеин, е много по-висока, отколкото в развитите страни.
Според прогнозите на учените, нарастващото търсене на риба в световен мащаб може да бъде посрещнато само ако управлението на риболова се подобри значително.
Още: Дървесни пръстени разказват за "Великия заговор на варварите" срещу Римска Британия
Още: Убийствена бактерия се завръща с бясна скорост и заплашва с нова световна здравна криза
Населението на света непрекъснато се увеличава, също както и нуждата от риба. Да се окажат с по-малко риба за хващане, би било катастрофално за 800-те милиона души, които зависят от нея като основен източник на храна и доходи“, посочват от WWF.
Тъй като Организацията на обединените нации (ООН) има за цел премахване на глада до 2030 г., WWF се обръща към вземащите решения с настояването да се даде приоритет на подобряването на управлението на рибарството, като ключова част от плана за действие за подсигуряването на ценните морски ресурси за бъдещите поколения.
На много нива, ЕС е начело на световните усилия за подобряване на управлението на рибарството и борбата с незаконния риболов. WWF призовава европейските лидери да увеличат усилията си в тази насока.
Природозащитната организация насърчава европейските потребители да купуват устойчива морска храна, в съответствие с препоръките на наръчника на WWF – Рибен буквар 2.0 (достъпен на http://riba.wwf.bg/), и да приемат рибата като деликатес, а не като ежедневна храна.
Докладът е публикуван като част от съфинансирания от ЕС проект на WWF –„Полезната риба“ (www.fishforward.eu). Той протича в 11 страни членки и цели да се повиши осведомеността на европейските потребители относно екологичните, социалните и икономическите последици от консумирането на риба и морски дарове, особено върху условията на живот и прехраната на хората от развиващите се държави.
