Черната вдовица е вид паяк, обитаващ Северна и Южна Америка. Нейната отрова е много опасна, тъй като съдържа невротоксин, наречен α-латротоксин. Сега учените са изследвали подробно неговата структура, за да разберат може ли да се използва това вещество в медицината.
Когато отровата на Черната вдовица попадне в тялото, възниква болезнено състояние, известно като латродектизъм. В тази ситуация невротоксинът се разпространява през човешката лимфна система, което води до изключително болезнен спазъм на коремните мускули. Възможно е също гадене и повръщане, обилно потене и жажда. Ако навреме се постави противоотрова, то симптомите обикновено изцяло се тушират. Но са известни случаи, когато отровата на Черната вдовица е водила до смърт.
Досега не беше известна точната структура на нервнопаралитичното вещество, влизащо в състава на отровата (α-латротоксин), но изследователите от Университета Кайзер Вилхелм във Вестфалия са изучили детайлно този невротоксин. Учените се интересували не само от уникалните свойства на латротоксина, но и от перспективите за неговото използване в медицината.
Днес невротоксините се използват активно в медицината. Например ботулиновият токсин, който се въвежда подкожно за корекция на различни естетични недостатъци, се явява невротоксин с белтъчна природа.
Отровата на Черната вдовица ѝ е необходима за обездвижване на агресор – обикновено паяците не нападат просто така, а предимно за защита, например ако насекомото е покрито с длан. Когато Черната вдовица ухапе човек, α-латротоксинът се прикрепва към определени рецептори върху повърхността на нервните клетки и предизвиква освобождение на невротрансмитери, например чрез калциевия канал. В резултат на постоянния приток на калциеви йони в клетката се отделят вещества, които провокират конвулсии. Именно този механизъм отличава латротоксина от всички други токсини.
За да разберат структурата на този токсин, немски учени използвали криоелектронна микроскопия, която замразява пробите в течен азот при много ниски температури. Това позволило на изследователите да направят няколкостотин снимки на протеините, които съставляват структурата на токсина, и да ги изучат подробно.
„Общата структура на α-латротоксина е уникална и във всички възможни отношения се различава от другите известни токсини“, казват авторите на изследването. Те отбелязват, че разбирането на структурата на този невротоксин е от основно значение за разбирането на молекулярния механизъм на семейството на тези вещества.
В допълнение новата информация проправя пътя за по-нататъшни изследвания за това, как α-латротоксинът може да се използва в медицината, а също така позволява разработването на нов антидот.
