През втората половина на III в. сл.н.е. една от източните римски провинции обявява своята независимост от метрополията. Сега учените предполагат, че създаването на Палмирската империя изобщо не може да е резултат от личните амбиции на нейните владетели, а падането ѝ не може да е резултат само от военните победи на Рим.
През 66 г. пр.н.е. Гней Помпей Велики, в резултат на победата си в Третата Митридатова война, създава провинция Сирия и Палмира става римска провинция. Палмира, основана според съвременните представи от владетелите на древната империя Митани, е била важен търговски и военен център.
Изображение от XVIII век на третия триумф на Помпей. Gabriel de Saint-Aubin / Public Domain
От една страна, градът се намирал на кръстопътя на търговски пътища, от друга – бил гранична крепост, сдържаща номадските набези от Арабския полуостров. Палмира достига своя максимален разцвет към средата на III век от н.е. По това време в нея са разположени римските легиони, които не само защитават града, но и извършват наказателни експедиции в съседните провинции, ако в тях възникнат бунтове.
Като цяло положението на източните граници на Римската империя по това време силно се влошава. Владетелите на новоперсийското царство (Сасанидското царство), което заменя Партското, се смятат за наследници на Ахеменидите и претендират за всички близкоизточни владения на Рим. Ситуацията е толкова сериозна, че император Валериан лично повежда римските войски, но губи от персите и попада в плен.
Мозайка, вероятно изобразяваща Оденат, който се бие с персите, изобразени като тигри. Attar-Aram syria / CC BY-SA 4.0
Римският управител и фактически владетел на Палмира – Оденат, който разгромява персите в своята област, решава, че е време да обяви независимост – и се провъзгласява за "цар на царете" през 263 г. Четири години по-късно той е убит и вдовицата му Зенобия (регент на малкия си син) става владетел на Палмирското царство.
Няма надеждни източници относно царуването на Зенобия. Дори произходът ѝ е неясен. Но има информация за нейните завоевания: тя действа активно и доста бързо покорява цяла Сирия, значителна част от Мала Азия и Египет. Всичко завършва предсказуемо: римският император Аврелиан повежда войски срещу Зенобия, разбива армията ѝ и пленява самата царица. Палмира отново става римска.
Триумфът на Аврелиан. Giovanni Battista Tiepolo / Public Domain
Изглежда като нормална картина от древната история: щом някоя провинция усети, че Рим проявява слабост, веднага обявява независимост и се опитва да увеличи военната си сила. В списанието PLOS One е публикувано изследване, авторите на което смятат, че създаването и падането на Палмирското царство изобщо не се дължи на личните амбиции на Оденат и Зенобия.
Учени от университета в Орхус (Дания) и университета в Берген (Норвегия) са създали модел, с чиято помощ са реконструирали облика на Палмира през втората половина на III век от н.е. Изследователите дори отчели възможностите на околните земеделци да произвеждат храна.
Около Палмира имало четири групи напоявани площи: три не особено големи оазиса и полета, разположени около язовира Харбака (построен от римляните през I – II век сл.н.е.). Според изследователите произведената храна е била достатъчна за комфортен живот на 30 000 души. Максималният брой палмирци, които биха могли да се изхранват от тези полета, не може да е надвишавал 65 – 90 хиляди. Последното число вече е глад.
Вляво на картата е показана Палмира, горе вдясно – надгробни плочи югоизточно от Палмира, долу вдясно –варовикови планини на север от Палмира. Campmany Jiménez et al.
Археологически находки и фрагменти от информация от римски източници ни казват, че Палмира по това време е била рязко милитаризирана (което не е изненадващо, като се има предвид съседството със Сасанидите и конфликта с Рим), населението на града е достигнало своя максимум. А палеоклиматични данни от Мъртво море, Анатолия и Източна Сирия показват, че точно по време на царуването на Оденат и Зенобия валежите започнали да намаляват рязко, до 70 процента от днешните нива.
Авторите на изследването отбелязват, че макар да няма данни за валежите непосредствено от района на Палмира, е много вероятно локалната суша да е поразила и този район. Учените добавят, че предните столетия са били времето на Римския климатичен оптимум, период на влажен и топъл климат, продължил от около 200 г. пр.н.е. до 150 г. сл.н.е. (в научната общност няма консенсус относно датите, някои смятат, че Римският оптимум е продължил до 400 г. сл.Хр.).
Учените стигат до извода, че създаването на независимото Палмирско царство от Оденат и последвалите завоевания на Зенобия са опит да се осигури продоволствената сигурност на града в лицето на засилващата се суша. Като римска провинция Палмира не е могла самостоятелно (без координация с метрополията) да води завоевателни войни. А без такива войни нямало да има откъде да се попълни недостигът на ресурси.
Прощалният поглед на Зенобия към Палмира, 1888. Herbert Gustave Schmalz / Public Domain
Изследователите също така смятат, че самото поражение на Зенобия може да се обясни със същия климатичен фактор: недостигът на храна едва ли е позволил на краткотрайното Палмирско царство да снабдява и постоянно да поддържа голяма армия с добро ниво на подготовка.
Косвено такъв извод на учените се потвърждава от по-нататъшната история на Палмира. След разгрома на Палмирското царство и пленяването на неговата царица градът никога повече не играе важна роля на Изток. Търговските кервани го заобикалят, а легионите не охраняват източните граници там. Може би причината е именно това, че сухият район около Палмира вече не е можел да изхранва никого освен жителите на малко сирийско село, образувало се на мястото на древния град.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Едно и също ли са Месопотамия и Вавилон?
