Бактериите Chlamydophila pneumoniae, които обикновено засягат дихателните пътища, са способни също да проникнат в мозъка и да провокират развитието на болестта на Алцхаймер, установиха австралийски учени. Бактериите се добират до мозъка по нервите и водят до образуването на бета-амилоидни плаки и активиране на гените, свързани с болестта на Алцхаймер. Сега изследователите търсят начин да снижат вероятността от проникване на хламидиите в мозъка, а също така работят върху средство, което ще позволява избавянето от бактериите.
Основният причинител на пневмония при хората са бактериите Chlamydophila pneumoniae. Те също могат да причинят поражения на горните дихателни пътища (ларингит, синузит, бронхит и др.) и да бъдат свързани с развитието на астма, атеросклероза и дори автоимунни заболявания. Бактериите могат да се предават само от човек на човек, затова огнища на хламидийни инфекции на дихателните пътища обикновено се появяват в тесни групи от хора. При 70% от заразените C. pneumoniae може да се запази безсимптомно в лигавиците на горните дихателни пътища в продължение на месеци, включително и след прекарана инфекция.
По-рано C. pneumoniae вече е откривана в мозъка на хора, починали в напреднал стадии на деменция. Бактериите са наблюдавани при 90% от тези хора и едва в 5% при хора, починали на същата възраст, но без признаци на деменция. Имало обаче и достатъчно изследвания, в които не била наблюдавана връзка между C. pneumoniae и деменцията, затова досега не било ясно дали тези бактерии са в състояние да повлияят на функционирането на нервната система.
Учени от австралийския университет Грифит са провели експеримент с 12 мишки, на които назално бил въведен разтвор на C. pneumoniae, и пет мишки като контролна група, които получили физиологичен разтвор. Изследователите наблюдавали стъпка по стъпка промените, настъпили в техния организъм. Учените описват своите изводи в статия в списание Scientific Reports.
Епидемия от деменция очаква човечеството
Бактериите се оказали действително способни да проникнат в клетките на обонятелния нерв и след това да се доберат до мозъка. Увреждането на епитела в носа увеличавало концентрацията на бактерии в обонятелната луковица и троичния нерв, но не оказвало значително влияние върху тяхното количество в мозъка.
„По-рано вече изяснихме, че няколко различни вида бактерии могат бързо, в рамките на 24 часа, да влязат в централната нервна система през периферните нерви, които минават от носната кухина към мозъка – казват изследователите. – Въз основа на тези знания проследихме как C. pneumoniae също преодолява кръвно-мозъчната бариера и достига до мозъка.“
Когато бактерията попаднела в мозъка, през следващите няколко дни клетките ѝ реагирали, като образували бета-амилоидни плаки, които се считат за отличителен белег на болестта на Алцхаймер. След няколко седмици рязко се активирали гените, участващи в развитието на болестта на Алцхаймер.
„Отдавна подозирахме, че бактериите и дори вирусите могат да доведат до възпалителни процеси в нервната система и да допринесат за възникването на болест на Алцхаймер – казват авторите на работата. – Но бактериите сами по себе си може да не са достатъчни, за да причинят заболяване при хората.
Спрей срещу деменция завърши предклинични изпитания в Япония
Възможно е да е необходима комбинация от генетично предразположение и бактерии, за да доведе до болест на Алцхаймер в дългосрочен план. Сега, когато имаме нови доказателства, това ни дава стимул спешно да намерим лечения за борба с този фактор, който допринася за развитието на болестта на Алцхаймер."
Освен това бактериите заразявали глиалните клетки - поддържащите клетки на нервната тъкан. Очевидно именно това позволявало на бактериите да се задържат в нервната система за дълго време.
„Обикновено тези клетки предпазват мозъка от бактерии, но в този случай те се заразяват и вероятно помагат на бактериите да се разпространяват“, отбелязват учените.
„Въз основа на получените резултати стигнахме до извода, че нервите, които минават между носната кухина и мозъка, представляват пътища, по които C. pneumoniae може бързо да навлезе в ЦНС и да причини дългосрочни генетични и молекулярни промени, които могат да допринесат за появата на болестта на Алцхаймер”, заключават авторите на изследването.
Изменения като при Алцхаймер открити при починали от COVID пациенти
Въпреки че изследването е проведено на мишки, същите нерви присъстват и при хората и е вероятно начинът на разпространение на инфекцията да бъде аналогичен, обясняват учените. Сега те търсят препарати, които ще помогнат на глиалните клетки да се отърват от бактериите в мозъка, както и разработването на средство, което ще предотврати навлизането на C. pneumoniae в нервните клетки.
Мишките са наблюдавани само един месец, така че все още не е ясно до какви дългосрочни последици може да доведе инфекцията. Предстои да се изясни колко дълго могат да живеят бактериите в мозъка, какви увреждания могат да причинят през това време и как това увреждане може да се отрази на състоянието на мозъка.
