Колко обещаващи са двете ваксини срещу новия коронавирус, за които светът напоследък говори най-много – тази на американската компания Moderna и на Оксфордския университет? Според списание Nature не бива да се изпада в прекалено голям възторг.
По отношение на американската ваксина, надеждата изглежда по-голяма, но някои учени искат повече данни от първите изпитания върху хора, за да направят по-прецизни заключения. Иначе основното заключение от официалното съобщение на Moderna е, че всички, третирани с ваксината, независимо от дозата, са развили антитела и броят им е поне равен или по-голям от количеството антитела, появило се при оздравели от COVID-19 пациенти.
Ваксината е базирана на РНК подход – тя стимулира човешкото тяло да произвежда антитела, които да обезвреждат S гликопротеина, чрез който новият коронавирус SARS-CoV-2 се прикача към рецептора ACE2 на човешките клетки. Не е ясно обаче дали имунният отговор, предизвикан от ваксината, пази от инфекция, твърди Питър Хотец, учен от "Бейлър Колидж" по медицина в Хюстън, който се съмнява на каква точно база се сравнява количеството антитела от ваксината т.е. дали сравнението е оздравели пациенти, развили достатъчно високо количество антитела, за да блокират инфекция. Отделно стои въпросът със защитата на белите дробове – от Moderna са използвали генномодифициран SARS-CoV-2, за да заразят опитни мишки – иначе те не могат да се заразят от вируса, но генното инженерство влияе на S гликопротеина на вируса и въпросът е колко, в сравнение с естествения вирус, заразяващ човека.
Що се отнася до ваксината на Оксфордския университет, тя е показала отлични резултати при тестове върху маймуни, но в един аспект – предпазила ги е от пневмония при зараза със SARS-CoV-2. Вирусът обаче е останал активен в назалната кухина на тестовите животни – общо 6 на брой. Китайски научен екип докладва подобни резултати по-рано този месец.
По отношение на ваксината на Оксфордския университет, Хотец коментира, че заключенията засега там са за "умерено количество антитела" и че изглежда количеството трябва да е по-високо, за да има защита срещу инфекция.
Никой не знае какво точно количество антитела пази от инфекция, опонира Майкъл Даймънд, имунолог от Вашингтонския университет в Сент Луис, Мисури. Според него, въпросът може да се реши чрез поемане на по-голяма доза от ваксината, но по-важно е колко дълго трае създаденият имунитет.
Сара Джилбърт, вирусолог от Монтана, САЩ, казва за ваксината от Оксфорд, че на маймуните са заразени с много голямо количество SARS-CoV-2 и заради това може да се обясни наличието на вирус в носоглътката и при ваксинираните, и при контролните животни. Този вирус всъщност може да представлява неактивно РНК, което не заразява, добавя тя. Но това трябва да се провери допълнително – за да не се окаже, че ваксинирани с тази ваксина могат да заразяват.
Категорично добрите новини – нито ваксината на Moderna, нито тази на Оксфордския университет, са показали някакви дълготрайни здравословни странични ефекти. За американската ваксина е докладвано, че е имало малко на брой сериозни ефекти, но не и дълготрайни. Разбира се, проучванията в тази насока продължават.
"Може да има ваксини, които да се ползват върху хора в срок от 12 до 18 месеца. Но ще трябва да ги подобрим и да изработим второ и трето поколение", казва Дейв О’Конър, вирусолог в университета "Уилсън-Мадисън".
Съвсем скоро Moderna започва втората фаза на тестове, с 600 доброволци. Една ваксина минава през три фази на тестове, когато става въпрос вече за изпитания с хора – подробности научете ТУК! Надеждата на Moderna е, че третата фаза, в която ще се проверява дали и как работи ваксината при високорискови групи пациенти, ще започне през юли месец. Ваксината на Оксфордския университет се тества върху 1000 души, като това де факто е първата фаза.
Още: "НА ЖИВО: Последна информация и всичко за коронавируса, 21 май"
