Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Крепост на Калигула е открита край Амстердам

29 декември 2021, 13:38 часа • 9025 прочитания

Голяма крепост е открита на нидерландския бряг, която според археолозите е изиграла ключова роля в успешното римско нашествие в Британия през 43 г. сл.Хр., съобщава The Guardian.

Според последните данни римски легион от няколко хиляди войници е бил разположен на около 30 км от днешен Амстердам на брега на Ор-Ей, приток на Рейн. Сега в този регион се намира община Велсен с население от около 70 хиляди души.

Археолозите смятат, че фортът във Велсен е представлявал най-северното военно укрепление на римляните през този период. Според историците крепостта е имала две цели: тя е била предназначена да задържи войскага на древното германско племе хавки, а също и да се превърне в опорна база при нахлуването на император Калигула в Англия.

Известно е, че през септември 39 година Калигула отива в северните провинции на Римската империя, включително Лугдунска Галия и, както сега става ясно - Галия Белгика. Той планирал нахлуване в Британия и писал за това начинание до Сената като за приключило дело. Но през 40 г. Калигула неочаквано се отказал да акостира на Британските острови. Историците все още спорят защо се е случило това.

„Знаем със сигурност, че Калигула е бил в Нидерландия, тъй като дървени бъчви за вино [открити тук] имат прогорени инициали на императора, което предполага, че са принадлежали на императорския двор. Калигула е пристигнал, за да се подготви за нахлуване в Англия – той искал да постигне същия военен успех като Юлий Цезар – но да нахлуе и остане там. Той не е могъл да завърши работата, тъй като е бил убит през 41 г., а през 43 г. Клавдий е заел мястото, където Калигула се е бил установил преди", казва Ариен Босман, водещ автор на изследването.

Според Босман археолозите са открили дървени дъски под наблюдателната кула или портата на крепостта. Те са датирани от 42-43 г. сл.Хр. - времето преди непосредственото нахлуване в Британия от император Клавдий.

Войските на Клавдий, незасегнати от германските племена, акостирали в Кент и към лятото на 43 г. императорът е бил достатъчно уверен в себе си, за да се отправи в Британия, да влезе триумфално в Камулодун (днешен Колчестър) и да подчини 12 местни вождове. В рамките на три години римляните претендирали цяла "Британия" като част от своята империя.

„Основните сили са дошли от Булон и Кале, но северният фланг на тази атака е трябвало да бъде прикрит и той е бил прикрит от форта във Велсен. Германската заплаха се появява в римската литература няколко пъти“, казва Босман.

Първите доказателства за римска крепост във Велсен са открити още през 1945 г. от ученици, които намерили парчета керамика в изоставен германски противотанков ров.

Периодично археолозите се връщат на това място и през 1997 г. се натъкнали на останки от стена и порта, а също така открили доказателства за съществуването на римски ровове на три места. Това било сметнато за достатъчно, за да бъде признат районът за защитен от държавата археологически паметник.

По това време изследователите смятали, че римските находки във Велсен свидетелстват за наличието на малък военен лагер с площ от само един или два хектара. През 1972 г. е открит втори „лагер“ на стотина метра от първите разкопки, но като се вземат предвид новите находки, археолозите вече са сигурни, че на това място е имало един голям форт, а не две селища.

„Това не е един или два хектара като първата крепост във Велсен, а поне 11 хектара - казва Босман. - Винаги сме мислили, че е със същия размер, но това не е вярно. Това е била легионерска крепост, което е нещо съвсем различно - казва Босман. - На 11 хектара това не би било пълна крепост за цял легион от 5000 до 6000 мъже, но не знаем къде свършва на север и затова може да е по-голяма.“

Фортът във Велсен е бил изоставен през 47 г., след като Клавдий заповядал на всичките си войски да се оттеглят през Рейн. Римското владение на Британия приключва около 410 г. сл.Хр.

Император Калигула е убит в резултат на заговор през 41 г. на 28-годишна възраст. Древните автори го описват като жесток и сладострастен тиранин-безумец и са го наричали Лудия, въпреки че съвременната историография се правят опити за отдалечаване от техните пристрастни оценки.

 

Антония Михайлова
Антония Михайлова Отговорен редактор
Новините днес