Коронавирусната пандемия ни завари неподготвени. Загубили увереност в досегашното си поведение и начин на живот, много хора изпаднаха в недоумение от противоречивата информация за заплахата и начините за предпазване. Високата тревожност създаде благодатна среда за разпространение на всевъзможни митове. Например редовното изплакване на носа с физиологичен разтвор, яденето на чесън или насочването нагоре към носа на въздуха от машините за сушене на ръце могат да предотвратят заразяване с новия коронавирус. Децата пък бяха набедени за едни от основните преносители на заразата сред семействата си. Сред „виновните“ за утежняване на коронаинфекцията попадна и ибупрофенът, който се приема от години при температура и болки, както и от хронично болни с ревматологични състояния.
В свое интервю д-р Калин Лисички, началник на Клиниката по педиатрия в МБАЛ „Токуда Болница София“, заявява, че терапията на хронично болните не трябва да се отменя заради слухове за лечение на COVID-19 в медиите. Като детски ревматолог с над 30-годишен стаж, признава, че е имал запитвания от притеснени родители дали да продължат лечението. „На нито едно дете не съм препоръчал спиране на лечението. Надявам се да са ме послушали.“ И изтъква препоръките на Американския колеж по ревматология да не се спира започнатото лечение при пациенти с ревматични заболявания. Това не е само български проблем, казва той: „Имам опит в лечението с ибупрофен много преди да стане популярен като антипиретик. Преди няколко десетилетия участвах в съвместно българо-немско проучване под ръководството на доайена на детската ревматология проф. Бойкинов. Децата получаваха лекарството много по-дълго, отколкото е препоръчано в Кратката характеристика на продукта, разбира се, под лекарско наблюдение, и при нито едно нямаше странични ефекти.“
В друга наскоро излязла у нас публикация се прави задълбочен и критичен преглед на връзката между ибупрофен и COVID-19 през призмата на фармаколога и на клинициста. Автори на статията са проф. Георги Момеков, дфн от Катедра по фармакология, фармакотерапия и токсикология, Фармацевтичен факултет при Медицински университет - София, и проф. д-р Пенка Переновска, дмн от Клиника по педиатрия, Университетска болница „Александровска“. Обобщено, “настоящите фармакоепидемиологични данни не дават възможност да се установи причинно-следствената връзка на вредния ефект на ибупрофен при пациенти с COVID-19. Доказателствата, базирани на фармакологични проучвания и теоретични спекулации, не трябва да се използват за категорични твърдения против употребата на ибупрофен, а изявления в социалните мрежи, всеки клиницист би следвало да игнорира поначало. При избор на антипиретик на фона на респираторни инфекции следва да се вземат предвид противопоказанията при отделните лекарства и характеристиките им. При хоспитализираните пациенти следва да се обърне особено внимание на потенциалните взаимодействия с назначената антикоагулантната терапия, при която предпочитанията несъмнено ще бъдат към лекарства с минимално или отсъстващо влияние върху тромбоцитната агрегация, в т.ч. парацетамол. Следва да се обърне внимание, че като антипиретик ибупрофен се прилага в значително по-ниски дози от тези, необходими за лечение на неинфекциозно-възпалителни синдроми, и респективно токсикологичните рискове не следва да се екстраполират. Няма доказателства, че пероралната употреба на НСПВС като антипиретик за няколко дни от човек със заподозряна или диагностицирана лека форма на COVID-19 ще изостри инфекцията. Второ, няма причина да мислим, че пациентите, приемащи предписани НСПВС за хронично състояние, трябва да спрат да приемат това лекарство от страх, че това може да увеличи риска от заразяване с COVID-19”.
Становищата на Световната здравна организация и институциите, които са отговорни за безопасността на лекарствата в САЩ, Великобритания, Европейския съюз, Австралия и Канада, са категорични, че няма научно обосновани доказателства за вредата от приложението на ибупрофен. Нещо повече, вече има публикации, че приложението на ибупрофен може да намали тежестта при пациенти с коронавирусна инфекция.
И макар все още да е рано за „Корона, чао“, поне можем да се сбогуваме с някои от митовете.
