Днес ще ви представим историята на едно легендарно българско училище. Става въпрос за българската мъжка гимназия в Солун. Основана през 1880 година и е действала в града до 1913 година. Тя е място, където преподават и се обучават редица изтъкнати българи - политици, революционери и общественици. Нека се запознаем по-добре с нейната история и разберем какво е важно да знаем за нея.
Историята на Солунската мъжка гимназия
Историята на гимназията е неразривно свързана с нейния създател, Кузман Шапкарев. След събитията от 1876-1878 г., гръцкото духовенство се възползва от антибългарските настроения в Османската империя и затваря много български училища в Македония. Кузман Шапкарев, роден в Охрид и преподавал из цяла Македония, се стреми да възроди българското образование. Той предлага създаването на две напълно български гимназии - мъжка и женска - с цел запазване на българското самосъзнание в региона.
Възникват спорове с Българската екзархия относно местоположението на гимназията. Шапкарев настоява за Солун, тъй като това е най-големият град в Македония, там османските власти и гръцкото духовенство ще срещат трудности в създаването на пречки поради присъствието на чуждестранни консули. Обаче част от ръководството на екзархията предпочита Прилеп, разположен в центъра на Македония, където почти цялото население е българско.
В крайна сметка Кузман Шапкарев надделява, че Солун е по-добрият избор и официално през 1880 година е открита гимназията. Самият Шапкарев става първи директор на гимназията и тя се кръщава по името на солунските братя Кирил и Методий.
Националните борби и гимназията
През 1885 година Солунската гимназия става третата по големина в България, след тези в София и Пловдив. Преди Съединението тя дори е финансирана от Александър Богориди и Източна Румелия, което ѝ позволява да привлича най-образованите и талантливи български преподаватели. Това води до нейното значително разширяване и утвърждаването ѝ като пример за другите училища. Естествено, гимназията привлича най-будните български младежи от цяла Македония, което благоприятства развитието на силно революционно движение. Сред нейните възпитаници са личности като Гоце Делчев, Даме Груев, Тодор Александров, Андрей Ляпчев, Иван Михайлов, Борис Сарафов и много други. Това, разбира се, довежда до репресии срещу училището. Така в гимназията се формират два лагера - революционери и еволюционисти.
Революционисти
Те вярват, че българите трябва да се освободят от Османската империя чрез сила. Според тях културно-просветната дейност не е достатъчна, а представлява само основа, върху която трябва да се изгражда революционната дейност.
Еволюционисти
Те вярват, че чрез образованието и дейността на Екзархията може да се постигне постепенно просветление сред повечето българи. Смятат, че революционната дейност би довела до последващи репресии срещу българите и би заличила настоящите им успехи.
Това води до поредица от конфликти между двете групи. Най-известният от тях е през 1897 година, когато между двама учители - единият привърженик на революцията, а другият на еволюцията, възниква спречкване. Това води и до бунт срещу директора, който е смятан за еволюционист.
Външните репресии срещу гимназията
Илинденско-Преображенското въстание
В навечерието на въстанието, обстановката е изключително напрегната. Още през 1901 година османските власти извършват проверки и задържат ученици от гимназията, които са подложени на репресии, за да признаят революционна активност. Тези проверки продължават до самото избухване на въстанието. Османските власти смятат училището за средище на бунтовници и внедряват свои хора, които да пишат доноси срещу по-активните учители и ученици. Това допълнително влошава отношенията между ръководството на гимназията и властите.
Балканските войни
Следващата голяма репресия срещу гимназията се случва на 8 юни 1913 година, малко преди началото на Втората Балканска война (Междусъюзническата). Гръцките войски нахлуват в сградата на гимназията, разрушават и дори се приема, че присвояват част от инвентара. Гимназията продължава да функционира до 17 юни 1913 година, но на следващия ден всичко е завзето от гръцките сили. На същата дата са убити трима ученици от гимназията. По-късно почти цялата библиотека на училището е унищожена, като гръцката армия се стреми да не остави нищо след себе си - така разказва за събитията свидетелят им Павел Шатев.
В резултат на репресиите, гимназията постепенно се премества в Струмица, Щип, Петрич и накрая в Благоевград. Днес Националната хуманитарна гимназия "Кирил и Методий" се счита за наследник на Солунската гимназия.
Оценка на турски държавник за гимназията
Тя е публикувана от Павел Шатев в книгата му "Македония под робство":
"Българите в Солун имаха една гимназия с пансион, в която се възпитаваха младежи от всичките краища на Македония, тъй като в града българите бяха съвсем малко...Обаче болшинството от християнското население в Македония бе българско. Патриаршията наистина държеше под свое влияние много български села и почти цялото население смяташе за гърци, обаче то бе българско, говореше български и почти нищо не разбираше от гръцките молитви. Патриаршията всъщност се крепеше на невежествената и фанатизирана маса. Българската гимназия в Солун беше отлично уредена и както турците, тъй и гърците завиждахме..."
