Помогнете, ако можете - този зов отправя Анастасия Арикова.
Г-жа Арикова се нуждае от втора трансплантация на стволови клетки в Германия, на стойност 230 000 евро, които тя няма възможност да плати. Затова и набира средства - чрез дарителската кампания "И ти можеш да помогнеш на Анастасия", одобрена и от DMS Борд.
Жизненоважният за Анастасия проект е "Борба за моето Утре!". През периода 27 - 29 юли 2018 година ще се проведе благотворителен онлайн базар, подготвен със съдействието на творци от цяла България, дарили безвъзмездно свои ръчно изработени творби за каузата. Там ще намерите шедьоври на ръкоделието, художественото изкуство, дърворезба и пирография, сувенири и магнитчета, бижута и картички, част от които са нарисувани от група деца от Македония.
Ето какво казва Анастасия за заболяването си:
"Диагнозата ми е бифенотипна левкемия и се боря с "рачето" в мен от 2015 година.
От самото начало лечението протичаше много сложнo. Още с първата химиотерапия получих некроза на горната челюст и небце. Това беше поводът ръководството на клиника в България да отлага трансплантацията 9 месеца, като ме държаха само на поддържаща химеотерапия. След като стана ясно, че и местни, и чужди лицевочелюстни хирурзи отказват да ми направят реконструктивна операция на челюстта преди трансплантацията (т.к. за да бъде успешна операцията, аз трябва да съм 6 – 9 месеца без химиотерапия, което в онзи момент беше невъзможно), ръководството на клиниката най-накрая реши, че ще ми направят трансплантация. На 18.01.2017 г. това се случи!
Трансплантацията мина много успешно, нямах никакви усложнения. 3 месеца след изписването резултатите бяха идеални и обещаващи за истински нов и пълноценен живот. В края на май 2017 година при профилактичен преглед на околомозъчната течност (ликвор) се установи първи мененгиален рецидив (т.е намерени са ракови клетки в ликвора). След изчистването на първия рецидив и непредприемане на предпазни мерки, през декември отново направих рецидив – 2-ри след трансплантацията. Преживяване на два рецидива след трансплантация като цяло е голяма рядкост. Тогава интуитивно усетихме, че нещата не вървят добре и лекарите започнаха да "стрелят напосоки", предлагайки ми ту една, ту друга терапия. Така потърсихме второ мнение на водещ трансплантолог извън България, както и такова от професор по онкохематология и транспланология в Германия. И двамата изказаха мнение, че състоянието ми е тежко и се налага незабавна намеса. След излекуването на рецидива следва да се направи втората трансплантация. За мой късмет се оказа, че вече имам и донори в немската донорска банка на стволови клетки.
Веднага подадохме молба към Комисията за лечение в чужбина (вече имах и насрочен ден за хоспитализация). След 2 седмици нямаше никакво движение по преписката ми, което ни накара да съберем пари от роднини, приятели и банков кредит и да заминем за клиниката в Германия. Върнахме се в България през април 2018 г. с чист ликвор (т.е. пълна ремисия) и надеждата, че средствата от Комисията ще ми се отпуснат възможно най-бързо. Така чакахме до 14-ти юни 2018 г. (3 месеца и половина след подаване на молбата) и получихме - ОТКАЗ!
Връщане назад няма. Решени сме да се лекувам в чужбина, тъй като тук не ми предлагат навременно и адекватно лечение. Загубили сме ужасно много време в чакане на Комисията. Никой не може да каже колко дълго ще продължи ремисията, затова спешно набираме средства, за да бъде извършена трансплантацията в Германия. Не ни остава друго освен да се обърнем към човешкото в хората и да ги помолим за помощ".
