8125 души са преминали през болниците на страната от началото на годината до края на септември заради остри интоксикации, свързани с употребата на наркотици и алкохол, сочат последните данни на Националния център по обществено здраве и анализи. Сред всички тези пациенти 586 са на възраст до 15 години, а 556- между 16 и 18. Проблемът при децата и тийнейджърите засяга почти еднакво и момичета, и момчета. При по- възрастните пациенти мъжете са в пъти повече от жените. Ситуацията става все по-опасна, а решения липсват. Повече за проблема разказва д-р Иван Добринов, психиатър, завеждащ Отделението за зависимости в Държавната психиатрична болница в Раднево- най- голямото в страната.
Синтетичните наркотици, дизайнерските дроги
В България нови психоактивни субстанции навлизат масово след 2007 г. Към края на 2018 г. Европейският център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите е наблюдавал над 730 такива вещества от различни химически групи. Най-сериозни проблеми създават стимулантите и на синтетичните канабиноиди. Все по-често се сблъскваме с тежки агресивни прояви и с опасни вторични усложнения, основно психози. Децата започват да буйстват, понякога са объркани, чуват гласове, имат налудни идеи – смятат че околните ги преследват, тровят, подслушват, че искат да ги унищожат. Поведението им става неконтролируемо, губят връзка с реалността. Много от новите наркотици не се регистрират с рутинно използваните тестове. Специалистите нямат информация за тях. Диагностичните и терапевтични грешки са чести.
Децата имат лесен достъп до наркотици. Предлагането и търговията стават основно чрез интернет, разпространението – между съученици и приятели. Използват се нови технологии и онлайн пазари, уебсайтове за анонимни продажби, стратегии за прикриване на сделките и на физическото местонахождение на сървърите.
Все по-често срещаме младежи с комбинирана употреба на психоактивни вещества – те смесват в различни количества и съчетания алкохол с наркотици. Клиничната картина е непредсказуема. Често се стига до спешен център, токсикология, реанимация, психиатрия.
Какво предлага системата
Повече от 20 години българската психиатрия е в тежка криза. Изписани са маса стратегии, становища, стандарти, концепции и подобни, които си останаха само на хартия. Броят на детските психиатри от десетилетия е много под критичния минимум. В цели области няма нито един детски психиатър. Да не говорим за специалисти по зависимости… Психиатричeн стационар за непълнолетни има само в София. Специализирани държавни програми за комплексно лечение за деца с наркоманни проблеми на практика няма. Само една-две частни терапевтични общности предлагат някаква помощ. Но те не са в състояние да овладяват психиатричните усложнения, постъпването там е доброволно и платено.
Както и в много други сфери, държавните институции, ангажирани с темата, живеят в паралелна реалност. По документи „армии от експерти“ се борят с наркотиците. На практика помощ за децата няма. Ситуацията е безизходна. Почти всеки ден ми звънят паникьосани родители на буйстващи ученици. Липсата на система води до отчаяние всички, опитващи се да помогнат. Работата на полицията, спешните центрове, токсикологиите, центровете за психично здраве, психолозите, комисиите за противообществени прояви и превантивните центрове е силно затруднена. При липсата на основни звена, ясна нормативна база и алгоритми за действие, най-често децата остават на грижите на родителите си. Това води до чести инциденти, понякога с фатален край. Медиите и статистическите проучвания само регистрират проблема. Но последващи действия няма, или са напълно неадекватни. Все повече средства се отделят за превенция. Резултатът: употребата на наркотици се увеличава, възрастовата граница на употребяващите пада, тежките телесни и психични усложнения са все повече. Нещо в концепцията на управляващите явно е сбъркано…
Какво (не)правят институциите
Не изграждат система. Без система за обхват и работа в мрежа, проблем от такова естество не може да бъде овладян. Прехвърлянето на „горещия въглен“ между отделните служби вреди на всички.
Не изграждат лечебни центрове за непълнолетни с проблемна употреба на психоактивни вещества. Работата с тийнейджъри е много специфична. Няма как да бъдат подпомогнати от случайни хора с богата обща култура. Като всяка друга дейност, терапията има конкретни принципи, технология, стандарти и предполага реални резултати.
Не обучават достатъчно квалифицирани кадри, които ефективно да помагат. Недостигът на компетентни детски психиатри, психотерапевти, педагози и социални работници е зловещ. Концертите срещу дрогата и страшните плакати не помагат.
Не изразходват ефективно и без това недостатъчните средства. Чести са имитативните, шумни, кампанийни, бутафорни и неефективни „борчески“ дейности, резултатът от които е само папката с поредния отчет.
Рекламират безумни „добри практики“, които пропускат най-наболелите проблеми и най-засегнатите деца. Често се работи предимно с доброволци-отличници, това създава комфорт на администрацията.
Изобщо не се коментират важни аспекти в по-широк мащаб: пропагандираните модели на поведение, консуматорските тенденции, паразитната ценностна система, изграждана съвсем целенасочено още от най-ранна детска възраст.
