Нараства броят на делата, заведени за лекарски грешки, но в България няма регистър на нежеланите събития в лечебните заведения. Това каза адвокат Мария Шаркова.
Още: Мултиплен Миелом – болестта, която често се прикрива зад болка в гърба, слабост и умора
Още: Лекари с последни новини за бебето с менингокок в Пловдив
От 240 заведени дела, изследвани от Шаркова, - 18% са висящи, 51% са отхвърлени, а 31% са уважени, т.е. доказана е допусната грешка в лечението. 42 на сто е процентът на делата, в които са основателни исковете за причинена смърт.
Най-много дела се водят срещу хирурзи, на второ място са АГ специалистите, следват ортопедите, травматолозите и специалистите по дентална медицина. По-рядко има оплаквания от лекарите по вътрешни болести, педиатрия и анестезиологията, уточни още Шаркова.
По думите ѝ, повечето дела се дължат на по-голямата информираност на хората, както и на нарастващото недоверие между лекар и пациент. Най-честата причина за завеждане на дело е поставянето на неправилна диагноза, а по-рядко хората търсят правата си заради отказ от лечение или ненужно извършена медицинска манипулация.
Още: Лошото време бави пристигането на третия медицински хеликоптер
Още: За менингококовата болест трябва да се действа бързо: Говори инфекционист
35% от делата се завеждат заради лоша комуникация. Това са случаи, в които пациентът не е получил адекватна информация, не е получил адекватно отношение. Но сме склонни да тълкуваме някои действия на лекарите погрешно, когато сме в тежка ситуация, поясни още Шаркова пред БНТ.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Христо Хинков: Без двойно увеличение на заплатите няма да има кой да работи в психиатриите
Още: Менингококовата инфекция у починалото бебе е причинена от серотип, за който няма ваксина в ЕС
Тя уточни, че лекарите са изключително натоварени заради проблемите и напрежението, което възниква, има и бърнаут синдром, не се учат в университетите как да съобщават лоши новини, как да обясняват... много са факторите. Тази комуникация липсва. Във ВМА започна курс по комуникация и това е едно добро начало, каза още адвокатът.
"В делата, които съм изследвала, има оплаквания за непредоставяне на медицинска документация и се надявам, че с въвеждането на електронното здравеопазване ще се задължат лечебните заведения да изготвят електронни здравни досиета, а не да се пише на хартия, за да може пациентът да е активен субект в своето лечение. Трябва да има възможност и за регистриране на нежеланите събития", обясни още адв. Шаркова.
