Концентрацията на фини прахови частици PM2,5 във въздуха на София понастоящем е 6,1 пъти над годишната препоръчителна стойност на СЗО за качество на въздуха, според Индекса за качество на въздуха (AQI).
В България всяка година над 8500 души умират преждевременно от заболявания, причинени от замърсяването на въздуха. Това е повече от тези, които загиват при автомобилни катастрофи според официалните данни на Световната здравна организация.
Страната ни е на трето място в света по смъртност, причинена от замърсяването на въздуха (след Северна Корея и Босна и Херцеговина). По данни на СЗО ниското качество на въздуха струва 29,5% от БВП на страната поради намалена производителност и разходи за здравеопазване.
Замърсяването на въздуха все още причинява около 400 000 смъртни случая годишно в Европа. И въпреки че общата картина на въздуха в България се подобрява, страната остава сред държавите с най-големи проблеми с фините прахови частици PM2,5 и PM10 и дори със серен диоксид (SO2).
Въглищните централи са отговорни за почти всички емисии на серен диоксид в страната, както и за повечето емисии на азотни оксиди, които причиняват смог и киселинни дъждове.
По данни на СЗО, хроничното обезлюдяване на провинциите и произтичащото от това преместване на хора и преустройство в столицата задълбочават проблема. Все повече хора, живеещи в града, се нуждаят от транспорт, за да се придвижват от едно място на друго. Обикновено това е свързано с изгарянето на някакъв вид изкопаеми горива.
Основните замърсители на въздуха в София са от отоплението чрез изгаряне на дърва, въглища и отпадъци, пътния трафик и промишлеността в и около покрайнините на града. Специфичните метеорологични условия допринасят за настоящите високи нива на замърсяване. Такива са липсата на вятър и фактът, че София е разположена в долина, в която сравнително често се образува инверсия, която не позволява на мръсния въздух да "избяга".
Съобщава се, че 25% от замърсяването на въздуха в София с опасни фини прахови частици се дължи на непочистените улици, праха при строителни дейности и паркирането в зелените площи, известно като т.нар. ресуспендиране на почвата и праха.
AQI препоръчва при концентрация на опасни фини прахови частици да се затварят прозорците, за да се избегне мръсния външен въздух, а чувствителните групи да намалят физическите упражнения на открито.
Според AQI най-замърсен въздух в България дишат хората в Стара Загора, след която се нарежда столицата. Трета е Враца, а след нея са Девня, Ловеч, Видин, Велико Търново, Пловдив, Шумен и Перник.
Най-чист въздух в София се диша на Копитото, след него в Хиподрума, Огняново, Драгалевци, Павлово, Младост, Надежда, Дружба и квартал Васил Левски.
Междувременно швейцарската онлайн платформа за мониторинг на качеството на въздуха IQAir представи списъка с градовете с най-мръсния въздух в света. Пакистанският мегаполис Лахор е лидер в списъка. Според портала концентрацията на прахови частици PM2,5 във въздуха на Лахор в момента е 38,6 пъти по-висока от годишните стандарти на Световната здравна организация (СЗО). Според официалния индекс за качество на въздуха (AQI) Лахор има най-високата оценка на замърсяването на въздуха от международните регулаторни органи - 397.
Второ място в списъка с най-замърсените градове в света заема монголската столица Улан Батор, индийският град Калкута е на трето място, Ню Делхи – на четвърто. На пето място се намира още един пакистански град – Карачи. Според индекса за качеството на въздуха AQI ниво на концентрацията на замърсяванията над 301 се смята за опасно за здравето. Качеството на въздуха се оценява по съдържанието в него на суспендирани частици с диаметър, по-малък от 10 микрометра (PM10) и частици с диаметър, по-малък от 2,5 микрометра (PM2.5). Първите включват прах, цветен прашец и плесен, а вторите - продукти на горене и органични частици. Суспендираните частици представляват сериозна заплаха за човешкото здраве, тъй като могат да проникнат дълбоко в белите дробове и да се отложат там. В България с днешна дата най-мръсен е въздухът във Видин, Русе и Бургас.
