Съсловието на общопрактикуващите лекари застарява. Средната им възраст в страната вече е 60 години. Това съобщи доц. Любомир Киров, председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари, цитиран от "Монитор". До 2013-а възрастта е била 58 години, допълни експертът.
В някои населени места работят и джипита на по 76 години. Такъв случай има в Мездра и още няколко селища във Врачанска област. В тази и в Софийска и Габровска област са местата, където населението е обезпечено с доктори.
От 6000 лични лекари през 2000 година, когато стартира здравноосигурителната реформа, към момента те са не повече от 4200, посочи още доц. Любомир Киров. Това означава, че те са намалели с 1800. Неотдавна практиката си закри и колегата в Батак, коментира специалистът.
Простата сметка показва, че 582 809 души нямат доктор и пътуват километри за всяка рецепта. Четиристотин и двадесет кабинети на общопрактикуващи лекари са празни не само в трудно достъпните села с под 500 жители, но и в някои градове. В някои от тях не е стъпвал доктор от години. Това означава, че всяко 12-то населено място няма джипи. Общо 5304 са селищата в страната, от тях градовете са 253, а селата – 5 051. Джипитата категорично отказват да отидат в тях, независимо от бонусите, които държавата им отпуска за работа в отдалечени места.
Според националната здравна карта лекарските практики са разписани така, че един личен лекар да обслужва средно около 1200 души население - от 900 до 1500 души. За неблагоприятни се смятат тези с жители по 200 – 300 души, също и отдалеченост на лекарската практика на повече от 15 км от друга или от филиал на спешната помощ, или на разстояние по-голямо от 30 км от болница. В такива случаи смелчаците да открият кабинет получават бонуси.
300 лева отгоре не решават проблема. Пак няма да отиде лекар, защото в обезлюдените селища той не може да се развива. Дори да му плащат повече, няма уреден транспорт, нито работа за съпругата му и училище за децата, каза доц. Киров. Затова по думите му в селищата с до 500 души население е немислимо джипи да открие кабинет.
Причината е, че с парите от Националната здравноосигурителна каса за толкова малко пациенти той не би могъл да оцелее физически. 1,40 лв. заплаща НЗОК за всеки записан при доктора. Сумата е с 6 ст. повече от тази година, което бе постигнато след многократно настояване от страна на сдружението. Финансово-осигурителната институция заплаща отделно за всеки преглед, пуснато изследване, направление и консултация. Общият бюджет на касата по перо общопрактикуващи лекари за 2019 г. е 225 млн. лева.
„За да се реши проблемът, трябва да се даде не само адекватно заплащане на колегите, но и кабинет без наем, общината да поеме някои от консумативите и най-важното условия за семейството и неговото професионална израстване“, категоричен е председателят на Сдружението на общопрактикуващите лекари.
Над 30 са селата в Кюстендилско, в които няма лекар, обявиха от Районната здравноосигурителна каса. В продължение на години има малки населени места, в които липсва каквато и да е медицинска грижа. Не са малко и селата, в които има изцяло оборудвани кабинети, които стоят затворени. В дупнишките села Дяково, Делян и Тополница, които са на главен път Е-79, на 10-15 километра от Дупница, няма лекар повече от 10 години „Представете си ако ни стане нещо и трябва да пътуваме от Треклянско до Кюстендил. Да не говоря, че сме толкова отдалечени, че и линейка достига трудно до нас“, твърдят възрастни жители от района.
22 са незаетите лекарски места във Видинско. Те са във всичките 11 общини в областта. За 18 години джипитата в Русенско са намалели с около 40, те не достигат в цялата област. Ако през 2000 г., когато е началото на реформата, в областта са работели 144 семейни лекари, сега те са около 100. Най-трудно е в отдалечените обезлюдяващи села. Едно джипи например обслужва селата Ново село, Юделник, Хотанца и Червена вода. Така е и в селата на община Иваново, които са доста отдалечени едно от друго. За да не са лишени хората от здравна грижа, джипитата обикновено плащат заплати на фелдшер или медицинска сестра, които живеят постоянно в населеното място.
