"Спешната помощ в България свърши ролята си на филтър, който не допусна да пламнат болниците и оттам да се разрастне епидемията от коронавирус до размери, в които това се случи в други държави". Справихме се със ситуацията и оцеляхме. Това каза пред БНР д-р Десислава Кателиева, спешен медик и председател на Националната асоциация на работещите в спешната медицинска помощ.
Тя подчерта, че пандемията е показала, че спешните медици се нуждаят от ежегодно обучение и вместо да го получат от Центъра за обучение, той е бил затворен.
"Имаме национален център за обучение, който обаче по време на извънредното положение затвори врати. А можеше виртуално да ни обучи как да работим със защитни облекла, как да разпознаваме заразата. От това имахме въпиеща нужда, нямаше кой да ни обясни как да се пазим и как да бъдем ефективни... Само ни бяха спускани указания - от РЗИ и министерството на здравеопазването, и се учехме от интернет. Работехме във страх, че можем да се заразим и да пренесем вируса в семейството си", обясни тя. Много колеги нямаха време да четат указания, подчерта д-р Кателиева.
Обучиха инфекционистите, но не и нас спешните медици.
По думите на д-р Кателиева по време на епидемия трябваше лекарите от спешната помощ да бъдат тествани ежеседмично. Масови тестове бяха направени само в конкретни центрове - таргет групи, а не беше редно, каза тя.
В Спешната помощ обаче си стои и старият проблем с текучеството на кадри: "Има един много сериозен проблем – с текучеството на хората, младите ни колеги идват и си отиват, а ние остаряваме... Спешен медик не се става бързо, това става с години... Ние сме особена порода хора. Обичаме риска, адреналина, работата си, пациентите си. Чувстваме се добре, когато успеем да помогнем на хората".
Проблемите, които имахме преди, продължават и сега. Какво ще стане след няколко години, когато младите ги няма?, попита тя.
Медикът поздрави колегите си за Международния ден на спешната помощ - 27-и май.
