Един от основните критерии, по които се сравняват системите на здравеопазване в различните държави, е средният брой пъти, в които е бил спасен животът на един човек. Средно за европейските държави това е 1-1.5, тоест поне веднъж за всекиго, каза пред БНР доц. Димитър Атанасов ръководител на катедра "Информатика" в Нов български университет.
Още: ПП-ДБ: Министърът да вземе мерки срещу напрежението в болниците
Още: Здравният министър: НЗОК да каже как ще плати 146 млн. лв. надлимитна дейност на болниците
„Мерило за здравната система е как спасява живота на хората. Това, което се забелязва в България в момента е, че може би не е оптимална здравната система. Очевидно има някакви несъвършенства, които биха могли да се изгладят. Такъв тип епидемии, натоварвания и стресове върху една система водят до подобряването й, чисто еволюционно ако погледнем“, изтъкна той.
Доц. Димитър Атанасов е автор е на книгата „Модели на смъртността“. Той обърна внимание на фактора смъртност, свързан с коронавируса. Атанасов сравни сегашните данни с миналогодишните за брой починали на ден, които са били около 300, и предположи, че до края на тази година смъртността ще нарасне с около 50%.
Допреди десетина дена бяхме на трето място по заразяване, отчитайки броя хора, които един човек успява да зарази, а това предпоставя и по-висока смъртност след определено време, поясни преподавателят.
Още: Лекари: Опитват се да унищожат кардиологичната болница
Още: В България лекари убийци няма, те дават здраве: Д-р Брънзалов за оставките в Сандански
Според него ограничителните мерки ще намалят броя на заразените и процента на положителните тестове, но "колко теста са направени е едно, колко са болните хора е друго".
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: След напускането на десетки медици: БЛС с позиция за случая в Сандански
Още: Вълшебното лекарство Ozempic нарушава зрението? ЕС започна разследване (СНИМКИ)
Вероятността човек да е заразен и ние да го регистрираме като такъв е от порядъка на 0.3 до 0.5, посочи доц. Атанасов и допълни, че причините човек да не си прави тест за коронавирус са много. Организацията за карантиниране на контактните е трябвало да бъде различна, смята Димитър Атанасов.
Относно математическите модели доц. Димитър Атанасов изтъкна, че индикаторът за възпроизводство на вируса например може да се сметне по множество модели и така да се получат различни стойности, но ако се придържаме към постоянен модел, може да се говори за състоятелност на прогнозите и изводите.
