"Слепи" карат коли, хора с "увреждания" всъщност са на гурбет в чужбина, а цели села получават инвалидни пенсии. Всичко това очевидно е възможно в България. Въпросът е защо. Емилия Милчева търси отговора в анализ за Deutsche Welle.
Могат ли слепи да шофират с 200 км/час? Да, в България, и не става въпрос за автономен автомобил, а за двама братя от прочута в Долни Дъбник ромска фамилия, снабдени с решения от ТЕЛК (трудово-експертна лекарска комисия), че не виждат. Според медицинската експертиза, те трябва да се придвижват с придружител заради констатирана 100% загуба на работоспособност. Обяснението защо са освидетелствани точно за това увреждане е просто - само за него не се изисква човек да има осигуровки, т.е. може изобщо да не е работил. Макар братята да са "работили" - осъдени са за пране на няколко милиона лева.
Но този случай, както и разкритата схема с фалшиви решения на ТЕЛК в Ловеч, където цялата комисия работела с посредници, набиращи роми за инвалиди срещу подкупи, е едната страна на проблема с инвалидните пенсии в България.
"Покажи операцията"
“Последния път, когато ходих на ТЕЛК, поискаха да видят мястото на операцията ми”, разказва с равен глас жена, оперирана от рак на гърдата. Процентът инвалидност, който след операцията, химиотерапията и лъчетерапията е бил 90%, впоследствие намалява и сега е 50%. А в решението си комисията е определила 60% работоспособност. Само че жената работи на пълен работен ден, въпреки че дясната ѝ ръка отича (лимфедем, типичен за рак на гърдата) - и рядко може да я вдига за по десетина минути на час, както препоръчват лекарите. Продавачка е в бакалия, работи за около 750 лева, и следователно инвалидната пенсия от 170 лева, която НОИ превежда месечно, е от значение за нея и семейството ѝ.
Ако ракът рецидивира и се наложи да излезе в болнични, ще се наложи да преживява с твърде малко пари, тъй като работодателят ѝ я осигурява на минималната работна заплата от 560 лева и болничните ще се изчисляват върху тази база. Въпреки че по Кодекса на труда хората с трайна намалена работоспособност от 50 и повече процента имат право на платен годишен отпуск не по-малко от 26 работни дни, почти никъде, освен в държавните ведомства, това изискване не се спазва.
Но освен хиляди онкоболни в ремисия, които работят, мнозина не са в състояние да полагат труд - с напреднала множествена склероза, Паркинсон, инвалидизирани вследствие на катастрофа, с тежки сърдечни операции и т.н. Вероятно някои от тях биха могли да извършват работа, съобразена с увреждането им - на непълен работен ден, за по няколко часа. Но в България не съществуват такива механизми, каквито действат в повечето европейски държави, където подходът е индивидуален, а не универсален.
Несполучилата реформа
Именно за реформа на този универсален подход на ТЕЛК-системата настояваше вицепремиерът и социален министър във втория кабинет на Борисов Ивайло Калфин. През 2016 г. екипът му предложи съществени промени, най-важните от които бяха две нови комисии - медицинска, към здравното министерство, и социална - към НОИ, да правят експертиза на работоспособността на хората с увреждания, и да оценяват остатъчната трудоспособност на лицето с увреждане, а не намалената.
Целта бе да се помогне на човек да се върне на трудовия пазар, при съответни облекчения за работодатели, ако го наемат (което залегна в приетия м.г. Закон за хората с увреждания). Освен това се правеше разграничение по отношение на достъпа до социални услуги за осигурените лица с увреждания в трудоспособна възраст, пенсионери и деца с увреждания. Социалната комисия щеше да решава какви социални придобивки да се отпуснат, както и да прецени какво ще следва за човека с увреждания - тип работа, допълнителна квалификация и препоръка какво може да прави. Тогава Калфин обясни, че промените ще ограничат корупцията - все пак е по-трудно да се корумпират две институции.
Три години след неслучилата се реформа, измамите с ТЕЛК отново са на дневен ред. Заместник-главният прокурор Иван Гешев и комисари от МВР в публични изявления казват нещо, известно на властта от години - за цели села, взимащи инвалидни пенсии, и за области с огромен процент получаващи такива пенсии. В Силистра, напр., делът им е 28,6% от всички пенсии, в Разград - над 18%, в Перник - близо 17 процента. Няма как в НОИ, откъдето плащат инвалидните пенсии, да не се усъмнят в такава концентрация. Там работи специална комисия, която преглежда решенията на ТЕЛК, и ако някой там се усъмни, документите се изпращат на “арбитраж” в НЕЛК.
Превенция "на парче"
И при инвалидните пенсии не е по-различно отколкото при телефонните измами - МВР действа на парче, вместо да удари по клановете, занимаващи се с тази криминална дейност. Властта предпочита наказателни акции за сплашване и имидж, вместо да реформира системата и да извършва редовно проверките - например там, където половин село взема инвалидни пенсии заради епилепсия.
Крайно време е да се разреши на лекарите в ТЕЛК да имат право да работят и другаде. Сега те са закрепостени към комисиите, където заплащането е ниско, което също е предпоставка за корупция.
В България - най-бедната страна в ЕС, първа по брой хоспитализации спрямо брой население, първа по смъртност, с най-ниска продължителност на живота в ЕС и ниска преживяемост при онкозаболяванията - хората с инвалидни пенсии са около 500 хиляди, т.е. около 8% от населението. В една Великобритания те са 22%.
Освен тези инвалидни пенсии, 345 хиляди възрастни получаваха до края на м.г. добавки към пенсиите си, тъй като инвалидността им е установена след пенсионирането - 25% от социалната пенсия, 34,50 лева. От 2019 г. тези интеграционни добавки се изплащат от Агенцията за социално подпомагане на всички с решения на ТЕЛК, без значение пенсионер или работещ, изчисляват се спрямо линията на бедност, която е 348 лева, и са диференцирани в зависимост от процента инвалидност - от 24,36 до 198,36 лева.
По-лесно е да се раздават (готови) пари
Държавата изплаща 1,7 млрд. лева годишно за инвалидни пенсии, които дават и други привилегии - безплатни винетки, стикери за паркиране, енергийно подпомагане, билети за пътуване, средства за рехабилитация, предимство за записване в детска градина и други. Решенията от ТЕЛК дават право и на ранно пенсиониране. Но те не работят за интеграцията на хората с увреждания - не им осигуряват специализирано обучение, така че тези хора да придобият специфични умения, не им осигуряват достъпна среда и работни места, приспособени и съобразени с техните специфичните увреждания.
А властта предпочита да е глуха и сляпа за това. По-лесно ѝ е да раздава нашите пари.
