Надига се вълна от болни от т. нар. постковид синдром, а все още няма одобрена клинична пътека за лечението им. За нуждата от такава пътека лекарите настояват вече близо година, предава 24 часа.
След седмиците с рекордно висок брой заразени - над 10 хил. на ден, се смята, че краят на пика на петата вълна наближава, но идва скок в броя на по-тежко болните с пост ковид синдром от типа на тромбози, мозъчна мъгла, дихателни проблеми, предупреждават експерти. Здравните власти прогнозираха, че най-много заразени се очакват в средата на февруари. Съветникът на премиера Кирил Петков по COVID въпросите проф. Радка Аргирова прогнозира пика на заразата за започващата седмица. За 19 февруари пък го изчисли математикът проф. Огнян Кунчев. Проф. Николай Витанов предупреди, че този момент още не е настъпил, но проф. Мира Кожухарова обяви, че пикът на петата вълна вече е преминал.
Въпреки положителната прогноза на епидемиолога за край на вълната, ще дойде нова с постковид синдром. За това предупреди главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев. “От март нататък ще видите много случаи и с тромбози, и с много по-тежки заболявания. COVID-19 е заболяване на малките съдове. Те са навсякъде, а промените при тях водят до какво ли не”, поясни той. По тази причина Кунчев настоя да се разработи спешно клинична пътека за постковид синдром. Над 700 хил. са излекуваните от вируса у нас, показват последните данни на Единния информационен портал. Според медици около 40% от преболедувалите развиват постковид синдром, въпреки че засега официална статистика няма.
Постковид синдромът, известен още като дълъг COVID, е комплекс от заболявания, които се проявяват месеци след заразяването, като е възможно състоянието да се влоши и да се наложи лечение в болница. Сред най-честите симптоми са умора, задух, проблеми с обонянието и зрението. Усложнения след вируса са и кашлица, мускулни и ставни болки, както и развиващи се сърдечни, неврологични и психиатрични проблеми. Ясен механизъм за лечението им липсва. Поради това, че симптомите са разнообразни, пациентите трябва да влязат за лечение в болница по общия ред.
“Всички с постковид синдроми се лекуват по всички клинични пътеки. Няма проблем с лечението им и сега се лекуват. Ако имате неврологичен проблем, ползвате всички съществуващи неврологични пътеки. Ако се налага да отидете на физиотерапия, ползвате всички физиотерапевтични пътеки”, обясняват обаче своята позиция от здравната каса пред “24 часа”. Специалната пътека нямало как да бъде създадена, тъй като не е включена в бюджета. Поради липсата й за преболедували пациентите биват приети по останалите.
През миналата година от здравното министерство създадоха клинична пътека за лечение за физикална терапия, рехабилитация и специализирани грижи след COVID, която все още не е действаща. Лекарите тогава се обединиха, че тя не покрива всички усложнения на пациентите и трябва да се изработи цялостен алгоритъм на лечение.
Още: 200 симптома мъчат страдащите от дълъг COVID, състоянието засяга и деца
