Знанието на законите (както националните, така и международните) трябва да е цел за всеки мислещ човек, тъй като в съвременните условия все по-често ни се налага да осъществяваме контакт с практическата медицина, с новите технологии и волно или неволно да участваме в биомедицински изследвания. На 22 септември 1998 година влезе в сила Федералният закон за имунопрофилактиката на инфекциозните болести, съгласно който ваксинирането, като и всяко друго медицинско вмешателство в здравето на човека, най-накрая е обявена за ДОБРОВОЛНА ПРОЦЕДУРА.
Така започва статия на Галина Червонская, вирусолог, член на Руския национален комитет по биоетика на Руската академия на науките и Международната общност на правата на човека.
Статията е публикувана през 2001 г. в популярното руско издание „Аргументы и факти“, когато в Русия се обсъждат ефективните мерки и компенсации към пострадалите от ваксини. Ето пълния ѝ текст.
"В закона, глава V – член от 18 до 21, са посветени на „социалната защита при възникването на постваксинални усложнения“ а в чл. 19 е предвидено изплащането на компенсация „в случай на смърт на гражданин, настъпила в следствие на постваксинално усложнение....“
„Новината“ за съществуването на постваксинални усложнения е такава, преди всичко, за непросветените граждани, но все още в някои региони децата се подлагат на „задължителна“ профилактика на имунната система... за да се предотвратят епидемии. Разбирайки за възможните постваксинални усложнения, част от родителите се опитват да „спасят“ децата си от ваксините...
Имаме стотици писма от лекари – педиатри, терапевти, генетици, имунолози, акушер-гинеколози, детски хирурзи, токсиколози, онколози и друиг, а също и от родители, чиито деца са с увреждания или са починали при ваксиниране или след него. За съжаление официална статистика за усложнения и летални изходи след ваксини у нас няма", пише Чевронская през 2001 година в Русия и изброява някои от по-тежките случаи.
Но лекарите казват: „Ваксината е полезна и няма усложнения“. С други думи - дори фирмата-производител не крие какви може да бъдат усложненията (посочени в листовката) за разлика от руските лекари-ваксинатори, убеждаващи пациентите си в „абсолютната безвредност“ на ваксините.
„Наблюденията стават все по-точни и ценни, ако се провеждат в период на масови кампании за имунизации. В такива кампании за кратко време се имунизира голям брой деца. Появата на определени патологични синдроми, свидетелства за причинно-следствената връзка с ваксинирането“, цитира Чевронская специалиста Бектимиров. Разбираеми са недоверието и опасенията на родителите, които държат настрани децата си от неграмотното вмешателство в индивидуалното здраве на децата им, добавя тя.
Противостоянието
В периода на работата над закона за имунизациите в Комитета по здравеопазването на Държавната Дума, нашата експертна група се раздели на две подгрупи. Едната отстояваше проекта на сега действащия закон, а другата настояваше за приемането на поправки като: задължителност на ваксините, неприемането на неваксинирани деца в нито едно заведение, неизплащане на пари за нетрудоспособност, когато неваксинираният се разболее от „управляема от ваксина“ инфекциозна болест, разказва Чевронская.
Когато знаменитият физик Нилс Бор говореше за съществуването на три вида лъжа: просто лъжа, нагла лъжа, статистика, всички тези три характеристики с пълна сила се отнасят до имунизационната система.
Другите епидемии днес с различна етиология са природно-екологичен хаос на въздуха, водата, почвите, имунната недостатъчност - при поне три поколения хора, детската левкемия, заболяванията на органите на дишането и нарушенията на опорно-двигателния апарат. От всичко изброено дотук не на последно място е масовото нерационално настъпване на ваксините в човешката природа... Но чиновниците продължават да разпространяват лъжливи сведения за уж неминуеми „епидемии“ на инфекциозни болести, ако няма 100% обхват на ваксиниране. Санитарно-епидемиологичното благополучие на гражданите и държавите се постига не чрез ваксини, а със строго съблюдаване на комплекс от противоепидемични мероприятия.
Чевронская обръща внимание на факта, че до 2001 година в Русия няма докладване на случаи на пострадали деца след ваксина. Според различни данни за 1996 година в страната е имало 400 случая, но 1-2 са били по-тежки.
Така, 400 или два? И има ли този чиновник съгласието за „риска за здравето на тези единици?“, пита Чевронская.
Кому са нужни масовите ваксинации и „епидемии“?
Преди всичко на чуждестранните компании и благодетелите-ваксинатори, способостващи за разпространяването на Разширена имунизационна програма заради дълбокото си невежество, липсата на знания по епидемиология и инфекциозните болести, и престъпното отношение към индивидуалната природа на всеки човек, както и натрапването на лъжливи сведения. Какви ли? Ето такива, пояснява още Чевронская:
1. „Ако няма ваксини, ще има епидемии. Само ваксините ще спаси света от епидемии“.
Ваксината трябва да пази конкретното дете, да не се допускат епидемии е работа на санитарно-епидемиологичните служби, за да знаят коя група от населението е застрашена от дадено заболяване.
2. „Ваксините са безопасни“ - лъжа, те са „неизбежно небезопасни“, като чужди белтъци и като насилствено натрапени на имунната система, при положение, че повечето от нас нямат нужда в изкуственото протезиране на естествените защитни сили.
3. "Ваксиниран, значи си защитен" - но да ваксинираш не означава да предпазиш от инфекциозно заболяване, трябва да знаеш резултата – случила ли се е защитата, което не може да бъде определено визуално с преглед, както правят нашите лекари.
4. "Подмяна на термините "огнище" и "епидемия". Постоянните сезонни случаи ще има и ще продължи да има – няма как да бъдат победени, всяка "епидемия" изисква мерки за борба и надзор.
5. "Неваксинираното дете е опасно за околните". По всички международни канони опасен носител на болестта може да бъде както ваксиниран, така и неваксиниран.
6. "Ваксинираните прекарват болестта в по-лека форма". Още една илюзия. Първо, защо изобщо „се разболяват“, като са получили съответната доза изкуствена намеса? Второ, няма еднакви хора и е ясно на всички, че характерът и степента на инфекциозните заболявания са много индивидуални.
7. "Неваксинираният непременно ще се разболее и ще умре". Сплашване, недостойно за един лекар. Заболяват единици и преболедувайки човек придобива естествена противоинфекциозна защита. Сред нас, в това число и децата, има 15% лица, които не са способни да изработват антитела към инфекциозните болести, колкото и да ги ваксинират.
8. "Едрата шарка е победена благодарение на ваксинирането на всички хора във всички страни по света.“ Нищо подобно, което е доказано с практиката и многобройни документи на Световната здравна организация (СЗО). Дори в ендемичните региони са ваксинирали само контактните лица, но най-важното е това, че много преди провъзгласената победа над едрата шарка много страни са се отказали да използват ваксината заради нарасналия брой усложнения на централната нервна система.
В съвременните съобщения на СЗО по имунология се подчертава, че „оценката на имунологичната недостатъчност има особено значение при децата“. При това най-сериозното противопоказание за въвеждането на които и да е живи ваксини, международно признато, са имунодефицитите – у нас (бел. ред. - в Русия) никой не проверява това преди ваксиниране.
Научната и практичната ценност на ваксините на всички подред е нулева. Ако в продължение на 50 години ваксинирането на новородени с БЦЖ и пробите Манту (с живи микобактерии) борбата с туберкулозата се превърна в своята противоположност – нарастване на болните от туберкулоза, в това число и сред децата и подрастващите, то е напълно очевидно, че подобен подход е погрешен. (България е държавата с най-голям брой заболели от туберкулоза и в същото време най-много приеми на БЦЖ ваксина. В Австрия, Белгия, Дания, Германия, Исландия, Италия, Холандия, Словакия, Испания и Швеция БЦЖ ваксина не се слага. )
На снимката: Учебник по "Имунология" с автори Тошков и Варадинова, 1988 г.
Изобилието от постваксинални усложнения в детска възраст води до заболявания при възрастните – болести на кръвоносната система, проблеми във функционирането на имунокомпетентните клетки, съкращаване срока на живота, безплодие и т.н. , твърди още Чевронская.
По думите ѝ ваксината е ефективна като защитно средство от инфекциозни болести при нейното рационално използване, т.е. при доброволното оказване на помощ на нуждаещи се от нея и намиращи се в пълно здраве. Болният, слаб организъм не е в състояние да реагира адекватно на възбудителите на инфекциозните болести, нито на техните отслабени или убити варианти – ваксините.
Катастрофата е в това, че от системните ваксини човешкият организъм се намира в състояние на постоянно напрежение на имунитета, което според ваксинаторите е нужно за предотвратяването на епидемиите. Системата на ваксиниране на новородени без предварителна диагностика е знахарство, което ни кара да се замислим: Всички новородени ли са грешка на природата, е тезата на Чевронская.
За да може ваксинирането да се осъществява грамотно (както при оказването на друга медицинска помощ), с нея трябва да се заемат имунолози, запознати с основата на вирусологията, бактериологията и имунологията на инфекциозните болести, категорична е Чевронская.
Защо препечатваме статия от 2001 година?
Защото сега сме 2017 година. 16 години по-късно в страната с най-висока детска смъртност в Европа т.е. България, д-р Радосвета Филипова, и. д. главен здравен държавен инспектор, в коментар за дете, пострадало от ваксина, заявява: „Няма такава ваксина, която да е пусната в употреба и да вреди”. Друг специалист намеква за съд заради твърдение, че ваксина може да причини увреждане. 150 хил. незаконно внесени ваксини бяха поставени на децата в България.
До този момент няма представител на здравните власти у нас, който да е признал случай на пострадал от ваксина. Родителите, които имат документ, в който е написано „постваксинална“ реакция, са единици.
Семействата на Георги, Младен, Филип, Светослав и много други имат нужда от помощ от средства, за да продължат лечението на децата си, което правят със свои собствени ресурси. Лечение, което официално правят не защото децата им са пострадали след ваксина. На 24 април във Facebook групата "Майките на София" майка попита къде да заведе детето си, което се е схванало след поставяне на Манту. Вероятно няма да разберем нищо повече по случая, а жената споделя, че лекарите са ѝ казали, че състоянието на детето ѝ е причинено от вирус.
Историите на пострадалите деца се споделят неофициално. Представяме ви част от тях в галерията тук.
Няма да ни омръзне да повтаряме
Всички ваксинации в имунизационния календар са препоръчителни в Германия, Великобритания, Русия, Ирландия, Австрия, Испания, Португалия, Швейцария, Люксембург, Исландия, Холандия, Норвегия, Швеция, Финландия, Дания, Гърция, Кипър, Естония, Беларус, Литва.
По данни на Световната здравна организация (СЗО) от 2011 г., 19 държави имат действащи програми за компенсации на увреждания от ваксини. Началото на тези програми е поставено през 1953 г., когато Германския върховен съд постановява, че хората, които са пострадали вследствие на задължителна ваксинация (в конкретния случай вариола), следва да бъдат компенсирани. Германия създава компенсационна програма през 1961 г., Франция изпълнява подобна схема през 60-те. През 70-те загрижеността за нежеланите реакции вследствие извършени имунизации против дифтерит-тетанус-коклюш, води до установяване на компенсационни програми в Австрия, Дания, Япония, Нова Зеландия, Швеция, Швейцария и Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия.
