Една четвърт от българите са провеждали профилактичен преглед или изследване, свързано с превенцията на онкологично заболяване. Това показват данните от проведеното националнопредставително проучване на нагласите на българите към рака, проведено от социологическа агенция „Тренд“ по поръчка на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания. За целта са проведени 1002 ефективни интервюта с респонденти над 18 години. Данните бяха представени в рамките на събитие, посветено на 4 февруари – Световния ден за борба с рака. ОЩЕ: Сигналите на тялото: ранни признаци за рак на белия дроб
Профилактиката се увеличава с покачване на възрастта, когато човек започва да се интересува в по-голяма степен от здравето си, като авторите на изследването считат това за закономерно.
От изследването става ясно, че при жителите на столицата, която предлага сравнително по-добър достъп до здравни услуги и по-висок жизнен стандарт, нивото на превенция не е по-високо, а дори малко по-ниско от средното за страната. Според тях това доказва, че незадоволителното ниво на профилактика не се дължи на труден достъп, а по-скоро на недостатъчно високата здравна култура на българина.
Жените са повече от два пъти по-склонни да предприемат превантивни мерки – 34% от тях отговарят положително, за разлика от мъжете, сред които делът е едва 14%.
Къде ракът се лекува успешно?
Мнозинството от респондентите (61%) са убедени, че има държави, в които онкологичните заболявания се лекуват по-успешно, отколкото в други. Като лидер в лечението се позиционира Турция. Тя е посочена от 72% от хората, които смятат, че има държави с по-добри здравни грижи. Топ 3 на държавите се допълва от Израел (51%) и Германия (46%). Сред водещите страни се нареждат още САЩ (24%), Франция (19%) и Швейцария (16%). Пренебрежимо нисък е делът на респондентите, които са посочили държави, извън изброените. ОЩЕ: 13-годишно момиче във Великобритания е излекувано от рак с "революционно лекарство"
Изводи
Нагласата на българите към превантивните мерки, свързани с онкологичните заболявания, може да бъде определена като незадоволителна. Авторите на изследването смятат, че особено внимание при бъдещи информационни кампании трябва да бъде обърнато на мъжете, по-младите и по-ниско образованите групи.
Необходимо е при бъдещи информационни кампании да се набляга освен на ползите от профилактиката, също и на оборването на нагласата, че ракът не е лечимо заболяване. Това би спомогнало за повишен интерес към превантивните мерки.
Фактът, че мнозинството счита, че има държави, в които лечението е по-успешно, отколкото в други, от една страна е израз на традиционния скептицизъм и недоволство на българина към държавата. От друга страна обаче, той може да бъде разчетен и положително като убеждение за това, че диагнозата рак е лечима при прилагането на правилно и ефективно лечение.
